Regan
Съдия докладчик – Regan
Дело C-103/17: Messer France, Заключение от 7 март 2018 г.
1) Когато след влизането в сила на Директива 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. държава членка първоначално не е приела каквато и да е разпоредба за въвеждането на акциз върху потреблението на електроенергия, а е запазила въведен по-рано косвен данък, с който се облага това потребление, както и местни данъци:
– трябва ли съвместимостта на въпросния данък с Директива 92/12/ЕИО от 25 февруари 1992 г. и Директива [2003/96] от 27 октомври 2003 г. да се преценява с оглед на условията, установени в член 3, параграф 2 от Директивата от 25 февруари 1992 г. за наличието на „друг косвен данък“, а именно да има едно или повече специални предназначения и да е в съответствие с определени правила относно акциза или данъка върху добавената стойност?
– или запазването на „друг косвен данък“ е възможно само при наличието на хармонизиран акциз и в този случай въпросната вноска може да се разглежда като такъв акциз, чиято съвместимост с тези две директиви би следвало тогава да се преценява с оглед на всички правила за хармонизация, предвидени в тях?
2) Трябва ли изчислявана въз основа на потреблението на електроенергия вноска, постъпленията от която са предназначени както за финансирането на разходи, свързани с производството на електроенергия от възобновяеми източници и от комбинирано производство, така и за прилагането на географско изравняване на тарифите и намаляване на цената на електроенергията в полза на бедните домакинства, да се разглежда като имаща специално предназначение за целите на прилагането на разпоредбите на член 3, параграф 2 от Директивата от 25 февруари 1992 г., възпроизведени в член 1, параграф 2 от Директивата от 16 декември 2008 г.?
3) Ако само някои от предназначенията могат да бъдат квалифицирани като специални по смисъла на тези разпоредби, биха ли могли все пак данъчнозадължените лица да искат цялостно възстановяване на спорната вноска, или те могат да искат само частично възстановяване съобразно дела на разходите, които не са със специално предназначение, в общите разходи, които тя финансира?
4) Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че режимът на вноската за обществената електроенергийна услуга е изцяло или частично несъвместим с правилата за данъчно облагане на електроенергията, предвидени в правото на Съюза, трябва ли член 18, параграф 10, втора алинея от Директивата от 27 октомври 2003 г. да се тълкува в смисъл, че до 1 януари 2009 г. спазването на минималните данъчни ставки, предвидени в тази директива, е единственото задължение, което възниква за Франция от правилата за данъчно облагане на електроенергията, предвидени в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/17: Turbogás, Заключение от 7 март 2018 г.
1) Необходимо ли е по смисъла на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96/ЕО предприятията, които произвеждат електроенергия за собствени нужди, да бъдат дребни производители, за да се квалифицират като дистрибутори и да подлежат на облагане с акциз съгласно член 21, параграф 5, първа алинея от Директивата, като останалите предприятия (които не са дребни производители), произвеждащи електроенергия за собствени нужди, са изключени от обхвата на понятието дистрибутор, или трябва да се квалифицират като дистрибутори и подлежащи на облагане с акциз съгласно член 21, параграф 5, първа алинея от Директивата всички предприятия, които произвеждат електроенергия за собствени нужди (независимо от големината им и от това дали производството се явява основна или допълнителна икономическа дейност) и не са освободени от облагане като дребни производители съгласно втората част на трета алинея от член 21, параграф 5 от Директивата?
2) В конкретно изражение, може ли предприятие като разглежданото в главното производство, което е голям производител на електроенергия и произвежда около 9 % от националната електроенергия за продажбата ѝ към националната мрежа, да се квалифицира като „предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди“ съгласно член 21, параграф 5 от Директива [2003/96], когато само малка част от произвежданата от него електроенергия се използва в собственото му производство на нова електроенергия като неразделна част от производствения му процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/16: mobile.de/EUIPO, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.
Допустимо ли е апелативният състав на EUIPO да вземе предвид допълнителни доказателства за реалното използване на по-ранна национална марка, представени за първи път пред него в производство за обявяване на недействителност?
Спазени ли са критериите за преценка на доказателствата за реално използване на по-ранната марка, включително относно тяхната относимост, период и обхват?
Извършил ли е Общият съд правилна преценка относно това дали отличителният характер на по-ранната национална марка е променен от използваните варианти на знака?
Длъжен ли е апелативният състав да се произнесе по въпроса за евентуалната недобросъвестност на притежателя на по-ранната национална марка и по въпроса за изтекла давност при искане за обявяване на недействителност?
Длъжен ли е апелативният състав да отмени решенията на отдела по отмяна само частично, когато доказателства за реално използване са представени само за част от услугите, и може ли отделът по отмяна да разглежда нови доказателства при връщане на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/16: Trinseo Deutschland, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.
Следва ли член 1 във връзка с приложение I към Директива 2003/87 да се тълкува в смисъл, че производството на полимери, и по-специално на полимера поликарбонат, в инсталации с производствен капацитет, превишаващ 100 тона дневно, попада в посочената в него дейност за производство на основни органични химически вещества в насипно или наливно състояние чрез крекинг, реформинг, частично или пълно окисляване или чрез подобни процеси?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: има ли операторът на такава инсталация право на безплатно разпределение на квоти за емисии въз основа на пряко прилагане на разпоредбите на Директива 2003/87 и Решение 2011/278, когато националното право изключва безплатното разпределение на квоти за емисии само поради това че съответната държава членка не е включила инсталациите за производство на полимери в приложното поле на националния закон за транспониране на Директива 2003/87 и само поради това тези инсталации не могат да участват в търговията с емисии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/17: Cristal Union, Заключение от 22 февруари 2018 г.
Прилага ли се по отношение на енергийните продукти, използвани за комбинираното производство на топло- и електроенергия, единствено възможността за освобождаване от облагане с данъци, установена с член 15, параграф 1, буква в) от [Директива 2003/96], или те попадат, що се отнася до частта от тези продукти, чиято консумация отговаря на произведената електроенергия, и в приложното поле на предвиденото в член 14, параграф 1, буква а) от тази директива задължение за освобождаване от облагане с данъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/17: Koppers Denmark, Заключение от 22 февруари 2018 г.
1) Следва ли член 21, параграф 3 от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че потреблението на произведени на място енергийни продукти при производството на други енергийни продукти е освободено от данъчно облагане при положения като това в главното производство, при което произведените енергийни продукти не се използват като моторни горива или горива за отопление?
2) Следва ли член 21, параграф 3 от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да ограничат обхвата на освобождаването само до потреблението на енергиен продукт, използван при производството на еквивалентен енергиен продукт (т.е. енергиен продукт, който подобно на използвания енергиен продукт също е облагаем)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/16: INEOS, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.
Допускат ли разпоредбите на член 10а от Директива 2003/87, както и разпоредбите на Решение 2011/278 правна уредба на държава членка, която предвижда, във връзка с периода на търговия 2013—2020 г., преклузивен срок за неподадените в срок заявления за разпределяне на безплатни квоти за емисии за работещи инсталации и следователно изключва коригирането на грешки или допълването на (непълна) информация в заявлението, установени едва след изтичането на законово определения от държавата членка срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/17: Lloyd’s of London, Съдебно решение от 8 февруари 2018 г.
Допускат ли принципите, закрепени в правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията и отразени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и произтичащите от тях принципи, като самостоятелност и тайна на офертите, национална правна уредба съгласно тълкуването ѝ в съдебната практика, която допуска едновременно участие в една и съща процедура, обявена от възлагащ орган, на няколко обединения на застрахователи, членуващи в Lloyd’s of London, чиито оферти са подписани от едно и също лице — генерален представител за страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/16: American Express, Съдебно решение от 7 февруари 2018 г.
Трябва ли член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че в рамките на споразумение между партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна платежна картова схема, от друга страна, е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да действа като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент, за да се разглежда въпросната схема като издаваща платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредством посредник, и следователно да се счита за четиристранна платежна картова схема по смисъла на първата от тези разпоредби?
Явяват ли се невалидни член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751, доколкото предвиждат, че тристранна платежна картова схема трябва да се счита за четиристранна платежна картова схема само поради обстоятелството че е сключила споразумение с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или с посредник, дори посоченият партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посоченият посредник да не действа в рамките на споразумението като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/16: American Express, Съдебно решение от 7 февруари 2018 г.
Трябва ли член 35, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че тристранна платежна картова схема, която е сключила споразумение за сътрудничество на различни марки с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, който не предоставя сам платежни услуги в посочената схема във връзка с продуктите, за които се отнася сътрудничеството на различни марки, или използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, не може да се възползва от изключението, предвидено в тази разпоредба, и поради това спрямо нея се прилагат изискванията, установени в член 35, параграф 1 от посочената директива?
Доколкото с втория въпрос се цели да се определи дали член 35 от Директива 2015/2366 е невалиден поради факта, че изискванията, предвидени в параграф 1 от този член, се прилагат към тристранна платежна картова схема, която използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, има ли основания за невалидност на тази разпоредба поради липса на мотиви, явна грешка в преценката или нарушение на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.