Puissochet
Съдия докладчик – Puissochet
Дело C-116/96: Reisebüro Binder/Finanzamt Stuttgart-Körperschaften, Заключение от 17 юли 1997 г.
Следва ли член 9, параграф 2, буква б) от Директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че при определяне на данъчната основа за тази част от транспорта, която се осъществява на територията на страната, общото възнаграждение винаги трябва да се разпределя според изминатите разстояния, така че периодите на спиране и изчакване между отделните етапи на транспортната операция – например при учебни пътувания – да не се вземат предвид, или посочената разпоредба съдържа само правила относно мястото на предоставяне на транспортната услуга, като определя, че единствено мястото на предоставяне трябва да се определя с оглед на изминатите разстояния, което означава, че държавите членки са свободни да определят критерия, по който общото възнаграждение да се разпределя между облагаемите и необлагаемите части на транспортната операция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-188/95: Fantask и др./Industriministeriet, Заключение от 26 юни 1997 г.
1. Налага ли правото на Общността изисквания към определянето от държавите членки на понятието „такси или сборове“ по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО или отделните държави членки са свободни да решат какво може да се счита за „такси или сборове“ за конкретна услуга?
2. Може ли основата за изчисляване на таксите, събирани от държава членка по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО за регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или частно дружество с ограничена отговорност, да включва следните видове разходи или някои от тях:
- разходите за заплати и пенсионни вноски за служители, които не участват в извършването на регистрацията, като административния персонал на регистрационния орган или служители на регистрационния орган или други органи, които се занимават с подготвителна правна работа в областта на дружественото право;
- разходите за извършване на регистрация на други въпроси, свързани с дружествата, за които държавата членка е определила, че не се заплаща конкретно възнаграждение;
- разходите за изпълнение на задължения, различни от регистрацията, възложени на регистрационния орган по силата на дружественото законодателство и свързаното с него законодателство, като проверка на счетоводните отчети на дружествата и надзор върху счетоводството им;
- плащане на лихви и амортизация на всички капиталови разходи, които регистрационният орган счита за отнасящи се до областта на дружественото право и свързаните с него области на правото;
- разходите за официални пътувания, които не са свързани с конкретната работа по регистрацията;
- разходите за външно разпространение на информация и насоки от страна на регистрационния орган, които не са свързани с конкретната работа по регистрацията, като изнасяне на лекции, изготвяне на статии и брошури и провеждане на срещи с търговски организации и други заинтересовани групи?
3. а) Следва ли член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че на държава членка е забранено да определя стандартизирани такси с правила, валидни без ограничение във времето?
б) Ако това не е възможно, изисква ли се от държава членка да актуализира скалата си на такси всяка година или на други определени интервали?
в) Има ли значение за отговора дали таксите се определят пропорционално на размера на капитала, който следва да бъде набран, както е заявено за регистрация?
4. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че сумата, събирана като възнаграждение за конкретна услуга – като например регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или частно дружество с ограничена отговорност – трябва да се изчислява на базата на действителната стойност на конкретната услуга – регистрацията – или таксата за отделната регистрация може да бъде определена, например, като основна такса заедно с 4 DKR на 1 000 DKR от номиналната стойност на записания капитал, така че размерът на таксата да е независим от времето, използвано от регистрационния орган, и други разходи, необходими за извършване на регистрацията?
5. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка при изчисляване на всяка сума за възстановяване трябва да изхожда от това, че таксата трябва да отразява стойността на конкретната услуга към момента на извършването й, или държавата членка има право да направи цялостна оценка за по-дълъг период, например счетоводна година или в рамките на периода, в който е възможно по националното право да се предяви иск за възстановяване?
6. Ако националното право съдържа общ принцип, че при определяне на искове за възстановяване на такси, събрани без необходимото основание, следва да се вземе предвид обстоятелството, че таксата е била събрана въз основа на правила, които са били в сила дълго време, без нито органите, нито други страни да са били наясно, че таксата е неразрешена, изключва ли правото на Общността отхвърляне на иск за възстановяване на такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, на тези основания?
7. Изключва ли правото на Общността възможността по националното право органите на държава членка, в случаи на искове за възстановяване, свързани с такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, да твърдят и установят, че националните давностни срокове започват да текат от момента, в който е настъпило неправомерното транспониране на Директива 69/335/ЕИО?
8. Дава ли член 10, буква в) във връзка с член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО, както е тълкувана в предходните въпроси, права, на които гражданите на отделните държави членки могат да се позовават пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/95: Комисия/Гърция, Заключение от 26 юни 1997 г.
Нарушение на член 95 от Договора чрез дискриминационно облагане със специален акциз на употребявани леки автомобили, внесени от други държави членки, поради методиката за определяне на данъчната основа, която води до по-високо данъчно облагане в сравнение с подобни вече регистрирани в Гърция автомобили.
Нарушение на член 95 от Договора чрез отказ за прилагане на намалени ставки на специалния акциз за употребявани внесени автомобили с антиполютантни устройства, въпреки че тези намаления се прилагат за вътрешни автомобили от същата категория.
Нарушение на член 95 от Договора чрез дискриминационно облагане с еднократна допълнителна такса на употребявани внесени автомобили, поради методиката за определяне на данъчната основа, която не отчита реалната стойност и амортизация на автомобила.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/96: Rotexchemie/Hauptzollamt Hamburg-Waltershof, Съдебно решение от 29 май 1997 г.
Има ли основания, които да поставят под съмнение валидността на Регламент (ЕИО) № 1531/88 на Съвета от 31 май 1988 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на калиев перманганат с произход от Китайската народна република и за окончателно събиране на временното антидъмпингово мито, наложено върху този внос, по-специално с оглед на избора на Съединените американски щати като референтна държава съгласно член 2, параграф 5, буква а) от Регламент № 2176/84?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/97: Région wallonne/Комисия, Определение от 21 март 1997 г.
Включва ли понятието „държава членка“ по отношение на съдебното производство в рамките на Европейските общности регионалните или автономните органи на държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/95: Klattner/Elliniko Dimosio, Заключение от 20 март 1997 г.
1) Когато определени превозни средства за частна употреба в рамките на Общността се внасят временно по смисъла на член 3 от Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г., предоставя ли се освобождаване от данък само за едно частно превозно средство или за повече от едно
Прави ли посочената директива разграничение относно броя на частните превозни средства, които могат да бъдат временно внесени без данък, в зависимост от това дали са предназначени за частна или за служебна употреба?
2) Изисква ли директивата изрично от компетентните гръцки органи да не ограничават чрез законодателство паралелния или едновременен временен внос без данък на повече от едно превозно средство за частна употреба от едно и също лице
Може ли дадено лице да се позове на членове 3 и 9 от директивата пред национален съд, твърдейки, че разпоредбите на закон са несъвместими с тези членове на директивата?
3) Съвместимо ли е с целта и разпоредбите на директивата националният законодател да предвиди, че при нарушение на определени разпоредби (като член 8, параграф 4, който забранява вноса на второ превозно средство от същото лице) на министерската наредба, транспонираща директивата в националното право, дължимите мита и други данъци и допълнително мито в същия размер се заплащат незабавно, доколкото е установено, че частното превозно средство е внесено временно, а не постоянно?
4) Съвместимо ли е с принципа на пропорционалност в Общността да се предвиди, както в горния случай, допълнително мито в размер на 100% от дължимите мита и други данъци, независимо от продължителността на престоя на второто частно превозно средство в Гърция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.