Дело C-389/95: Klattner/Elliniko Dimosio, Заключение от 20 март 1997 г.

1) Когато определени превозни средства за частна употреба в рамките на Общността се внасят временно по смисъла на член 3 от Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г., предоставя ли се освобождаване от данък само за едно частно превозно средство или за повече от едно

Прави ли посочената директива разграничение относно броя на частните превозни средства, които могат да бъдат временно внесени без данък, в зависимост от това дали са предназначени за частна или за служебна употреба?

2) Изисква ли директивата изрично от компетентните гръцки органи да не ограничават чрез законодателство паралелния или едновременен временен внос без данък на повече от едно превозно средство за частна употреба от едно и също лице

Може ли дадено лице да се позове на членове 3 и 9 от директивата пред национален съд, твърдейки, че разпоредбите на закон са несъвместими с тези членове на директивата?

3) Съвместимо ли е с целта и разпоредбите на директивата националният законодател да предвиди, че при нарушение на определени разпоредби (като член 8, параграф 4, който забранява вноса на второ превозно средство от същото лице) на министерската наредба, транспонираща директивата в националното право, дължимите мита и други данъци и допълнително мито в същия размер се заплащат незабавно, доколкото е установено, че частното превозно средство е внесено временно, а не постоянно?

4) Съвместимо ли е с принципа на пропорционалност в Общността да се предвиди, както в горния случай, допълнително мито в размер на 100% от дължимите мита и други данъци, независимо от продължителността на престоя на второто частно превозно средство в Гърция?