Puissochet
Съдия докладчик – Puissochet
Дело C-434/98: Съвет/Busacca и др., Съдебно решение от 5 октомври 2000 г.
Допустимо ли е институция на Европейския съюз, която не е участвала като страна в първоинстанционното производство, да подаде жалба срещу решение по спор между Общността и нейните служители?
Може ли спор, в който се оспорва законосъобразността на общ акт (регламент), но се иска само отмяна на индивидуално решение, да се счита за спор между Общността и нейните служители по смисъла на член 49, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/98: Съвет/Losch и др., Съдебно решение от 5 октомври 2000 г.
Допустимо ли е инцидентното оспорване на законосъобразността на Регламент № 2688/95 в рамките на жалба срещу отказ на орган да включи служители в списъка на лицата, изразили интерес за окончателно освобождаване от служба?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез ограничаване на правото за прилагане на мерки за окончателно освобождаване от служба само до Европейския парламент, като се изключват други институции?
Спазени ли са съществените процедурни изисквания при приемането на Регламент № 2688/95, по-специално изискването за повторно консултиране със Съвета по статута и Парламента след съществена промяна на първоначалното предложение на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/98: Съвет/Chvatal и др., Съдебно решение от 5 октомври 2000 г.
Допустимо ли е възражение за незаконосъобразност срещу Регламент № 2688/95 да бъде повдигнато от длъжностни лица на Съда на Европейските общности в производство по обжалване на отказ за вписване в списъка на желаещите да бъдат освободени от служба по този регламент?
Нарушен ли е основен процедурен принцип поради липса на повторно консултиране със съответните органи след изменението на първоначалното предложение на Комисията относно мерките за освобождаване от служба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/99: de Andrade, Заключение от 27 септември 2000 г.
1. Съвместима ли е националната административна митническа процедура, доколкото предвижда, че стоките, които не са били освободени в рамките на установените срокове, автоматично и без предварително уведомление подлежат на процедурата за просрочено освобождаване (продажба), с член 53 от Митническия кодекс, по-специално с член 53, параграф 1?
2. Доколкото националната административна митническа процедура предвижда като единствена мярка (прилагана автоматично, както е посочено по-горе), която трябва да бъде предприета от националните митнически органи, прибягването до процедурата за просрочено освобождаване, чиято единствена цел е да се осигури продажбата на стоките, може ли тя да се счита за несъразмерна мярка, нарушаваща правата на защита на данъкоплатците и представляваща пречка за свободното движение на стоки, особено като се има предвид, че прилагана автоматично, тази мярка може да влезе в сила незабавно, т.е. на първия ден след изтичането на законовия срок за съхранение, без вносителят на стоките дори да бъде предупреден или уведомен?
3. Като незабавно предлага стоките за „продажба“ при описаните по-горе обстоятелства, нарушава ли националната административна митническа процедура член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността?
4. Нарушава ли националната административна митническа процедура, като не прави задължително уведомяването в процедурата за просрочено освобождаване, както е предвидено в член 638 и сл. от Митническия регламент, член 243 от Митническия кодекс на Общността?
5. В случай че таксата за просрочено освобождаване, предвидена в член 638 и сл. от Митническия регламент, следва да се квалифицира като процесуална административна санкция (както е прието в националната съдебна практика), подлежи ли тази такса на ДДС?
6. Ако се приеме хипотезата, изложена в петия въпрос (че таксата представлява административна санкция), може ли фактът, че тази такса се начислява на адвалорна (обективна) основа, но без каквато и да е препратка към вина на субекта или към действително понесени от митническите органи разходи във връзка с мерки по предпазен надзор, складиране и други, да се счита за нарушение на принципа на пропорционалност?
7. Ако, напротив, се приеме, че посочената такса не е от наказателен характер, а всъщност представлява възнаграждение за услуги, предоставени от митническите органи, оправдано ли е начисляването на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/99: de Andrade, Заключение от 21 септември 2000 г.
1) Съвместима ли е националната административна митническа процедура с член 53 от Митническия кодекс на ЕО, и по-специално с член 53, параграф 1, доколкото предвижда, че стоки, които не са били експедирани в рамките на установените в закона срокове, автоматично и без предварително уведомление попадат под процедурата за неекспедирани стоки (продажба)?
2) Доколкото националната административна митническа процедура предвижда, че националните митнически органи като единствена мярка (така да се каже автоматично) трябва да прилагат процедурата за неекспедирани стоки, чиято единствена цел е да се осигури продажбата на стоките, може ли тя да се счита за непропорционална мярка, която нарушава правото на защита на данъкоплатците и представлява пречка за свободното движение на стоки, особено като се има предвид, че мярката, прилагана автоматично, може да бъде взета незабавно, т.е. на първия ден след изтичането на законовия срок за складиране, дори без да бъде уведомен вносителят на стоките?
3) Нарушава ли националната административна митническа процедура член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на ЕО, като незабавно поставя стоките за „продажба“ без предварително уведомление?
4) Нарушава ли националната административна митническа процедура член 243 от Митническия кодекс на ЕО, доколкото не предвижда никакво задължително уведомление във връзка с процедурата за неекспедирани стоки, съгласно член 638 и следващите от митническия регламент?
5) Доколкото таксата за неекспедирани стоки, предвидена в член 638 и следващите от митническия регламент, трябва да се квалифицира като процесуална административна санкция (становището, възприето в националната съдебна практика), подлежи ли тази такса на облагане с ДДС?
6) Ако се приеме становището, изложено в петия въпрос (съгласно което таксата представлява административна санкция), може ли обстоятелството, че таксата се начислява на „ad valorem“ (обективна) основа, но без каквато и да е препратка към вината на търговеца или към такси, които митническите органи конкретно са понесли във връзка с мерки за осигуряване на надзор, складиране и други въпроси, да се счита за нарушение на принципа на пропорционалност?
7) Ако, напротив, се приеме, че посочената такса не е с характер на санкция, а всъщност представлява възнаграждение за услуги, предоставени от митническите органи, оправдано ли е начисляването на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/98: Banks, Заключение от 21 септември 2000 г.
1. Може ли разликата в третирането, посочена в решенията на Апелативния съд, да представлява: - „дискриминация между производителите“ по смисъла на член 4, буква б) от Договора за ЕОВС; - „специална такса“ по смисъла на член 4, буква в) от същия Договор; и/или - „помощ“ по смисъла на член 4, буква в) от същия Договор или по смисъла на член 1 от Решение 3632/93/ЕОВС на Комисията (ОВ 1993 L 329, стр. 12)?
2. Произвеждат ли букви б) или в) на член 4 от Договора за ЕОВС или параграфи 1 или 4 на член 9 от Решение 3632/93/ЕОВС на Комисията (ОВ 1993 L 329, стр. 12) пряко действие и предоставят ли на частни предприятия право, което може да бъде защитено пред националните съдилища, да се защитят срещу иск за минни роялти, предявен от публичен орган, и да претендират възстановяване на платените роялти, по-специално при липса на решение на Комисията, прието съгласно член 67 или член 88 от Договора за ЕОВС или Решение 3632/93/ЕОВС на Комисията или друго решение, с което се установява, че твърдените факти представляват „дискриминация“, „специална такса“ или „помощ“?
3. Ако е така, може ли национален съд да установи, че има „дискриминация“ по смисъла на буква б) на член 4 от Договора за ЕОВС или „специална такса“ по смисъла на буква в) на същия член или „помощ“ по смисъла на буква в) на същия член или на член 1 от Решение 3632/93/ЕОВС на Комисията, независимо от: - Решение 94/995/ЕОВС на Комисията (ОВ 1994 L 379, стр. 6); - Решението на Комисията от 21 декември 1994 г., с което се разрешава придобиването на Central and Northern Mining Limited от RJB Mining plc; - писмата, изпратени от ГД XVII на Комисията до Naloo на 4 май и 13 юли 1995 г.?
4. Съгласно правото на Общността, фактът, че Banks или Naloo не са: (a) оспорили, на основание член 33 от Договора за ЕОВС, Решение 94/995/ЕОВС на Комисията или Решението на Комисията от 21 декември 1994 г., с което се разрешава придобиването на Central and Northern Mining Limited от RJB Mining plc, или писмата, изпратени от ГД XVII на Комисията до Naloo на 4 май и 13 юли 1995 г.; и/или (b) използвали процедурата, предвидена в член 35 от Договора за ЕОВС, за да изискат от Комисията да се произнесе по въпросите, повдигнати в настоящото производство пред националния съд, изключва ли възможността Banks да повдигне твърдения за нарушения на член 4, буква б) или в) от Договора за ЕОВС или на Решение 3632/93/ЕОВС на Комисията в националното съдебно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/98: Нидерландия/Парламент и Съвет, Определение от 25 юли 2000 г.
Изпълнени ли са материалноправните предпоставки за спиране на действието на директива, когато се твърди нарушение на по-висшестояща правна норма и основни права?
Какво е нивото и тежестта на доказване, което следва да понесе заявителят по отношение на вероятността за настъпване на сериозна и непоправима вреда при искане за обезпечителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.