Pescatore

Съществуването в рамките на Общността на митнически съюз, характеризиращ се със свободно движение на стоки, предполага ли свобода на транзит в рамките на Общността и означава ли тази свобода на транзит, че държава членка не може да прилага към стоки, намиращи се на нейна територия в транзит към или от друга държава членка, транзитни мита или други такси, наложени по повод транзита?
Въпреки това, допустимо ли е налагането на такси или сборове, които представляват разходите за транспорт или за други услуги, свързани с транзита, като се има предвид, че трябва да се вземат предвид не само преки или специфични услуги, свързани с движението на стоките, но и по-общите ползи, произтичащи от използването на пристанищни води или съоръжения, за чиято плавателност и поддръжка отговарят публичните органи?

а) Като предварителен въпрос: Тъй като Общността е заместила държавите членки по отношение на изпълнението на задълженията, предвидени в ГАТТ, и тъй като е договорила отстъпките и обвързванията, направени в рамките на него преди 1 юли 1968 г., попадат ли разпоредбите на ГАТТ и така договорените тарифи (и ако да, от кога и при какви ограничения) сред мерките, по тълкуването на които Съдът на Европейските общности има компетентност да постанови преюдициално решение по член 177 от Договора, дори когато националният съд е поискан да ги приложи или тълкува във връзка с отношения между страни за цели, различни от определянето на валидността на акт на Общността?
б) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително: Какви, ако има такива, са последиците, които произтичат в правния ред на Общността и в тези на държавите членки от факта, че Общността е заместила държавите членки по отношение на изпълнението на задълженията, предвидени в ГАТТ, и че е договорила новата обща тарифа XL (ЕИО)
Ако тези последици настъпват в различни моменти, каква е тяхната последователност
По-специално, с оглед извеждане от това на основа за тълкуване или правило за прилагане на по-късни национални разпоредби, които противоречат на разпоредбите на ГАТТ, длъжен ли е националният съд, като вземе предвид предоставената по член 177 компетентност, да приеме, че ГАТТ, с конкретно позоваване на разпоредбите, посочени в следващите въпроси, действа само като международно задължение и няма пряко действие във вътрешния ред, или че има такова действие по отношение на отношенията между страните, и ако е така, има ли ГАТТ същия или по-голям ранг от противоречащите национални разпоредби?
в) Ако се даде утвърдителен отговор на въпрос (а) и независимо от отговора на въпрос (б), с оглед предоставяне на насоки на националния съд относно тълкуването на националните разпоредби:
(1) Забранява ли ГАТТ — и по-специално преамбюлът (сега член 1, параграф 2) във връзка с членове II (сега III), параграф 1, буква б) и параграф 2, III (сега IV), параграф 2, VI и VIII — въвеждането за който и да е продукт, независимо дали е включен в тарифните списъци по член II (сега III), на нови мита или други такси или налози от всякакъв вид, наложени при или във връзка с вноса?
(2) В случай на продукти, включени в тарифния списък на отстъпките, предоставени от държава след присъединяването ѝ към ГАТТ — и по-специално, по отношение на държави, които са и членки на Европейската икономическа общност, за стоки, включени в тарифен списък XL (ЕИО), изготвен след приключване първо на кръга „Дилън“, а след това на кръга „Кенеди“ — кой момент следва да се използва като референтен за определяне нивото на митата и другите такси върху вноса, обхванати от забраната за увеличаване, предвидена в член II (сега III), параграф 1, буква б) от ГАТТ — датата на присъединяване към ГАТТ или датата на протокола, въвеждащ новата отстъпка?