Passer
Съдия докладчик – Passer
Дело C-228/21: Ministero dell’Interno (Brochure commune – Refoulement indirect), Заключение от 20 април 2023 г.
1. Трябва ли член 4 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че жалбата по член 27 от този регламент срещу решение за прехвърляне, прието от държава членка в съответствие с механизма по член 26 от регламента и въз основа на задължението за обратно приемане, предвидено в член 18, параграф 1, буква б) от същия регламент, може да се основава само на непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 4, параграф 2 от регламента, от държавата, приела решението за прехвърляне?
2. Трябва ли член 27 от Регламента във връзка със съображения 18 и 19 и член 4 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че при установено нарушение на задълженията по член 4 изискването за ефективната правна защита задължава съда да приеме решение за отмяна на решението за прехвърляне?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос трябва ли член 27 от Регламента във връзка със съображения 18 и 19 и член 4 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че при установено нарушение на задълженията по член 4 изискването за ефективната правна защита задължава съда да провери релевантността на това нарушение с оглед на твърдените от жалбоподателя обстоятелства и допуска решението за прехвърляне да бъде потвърдено, когато не се установят основания за приемане на решение за прехвърляне с различно съдържание?
1. Изисква ли правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата да се приеме, че при обстоятелствата по делото в главното производство членове 4 и 19 от Хартата осигуряват закрила и срещу риска от непряко връщане вследствие на прехвърляне в държава — членка на Съюза, в която няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“] (при липса на други компетентни държави членки въз основа на критериите по глави III и IV) и която вече е разгледала и отхвърлила първата молба за международна закрила?
2. Трябва ли съдът на държавата членка, в която е подадена втората молба за международна закрила, сезиран с жалба по член 27 от Регламента „Дъблин“ и следователно компетентен да прецени прехвърлянето в рамките на Съюза, но не и да се произнесе по молбата за закрила, да прецени, че съществува риск от непряко връщане в трета държава, когато държавата членка, в която е подадена първата молба за международна закрила, е преценила по различен начин понятието „вътрешна закрила“ по смисъла на член 8 от Директива 2011/95/ЕС?
3. Съвместима ли е преценката на риска от непряко връщане поради различното тълкуване на необходимостта от „вътрешна закрила“ от две държави членки с член 3, параграф 1 (втора част) от Регламента и с общата забрана за гражданите на трети страни да решават в коя държава на Съюза да подадат молбата за международна закрила?
4. Ако отговорът на предходните въпроси е утвърдителен:
a) задължава ли преценката за съществуването на риск от непряко връщане, направена от съда на държавата, в която кандидатът е подал втората молба за международна закрила след отхвърлянето на първата молба, да се приложи клаузата по член 17, параграф 1, определена в регламента като „дискреционна клауза“;
б) кои са критериите, освен посочените в глави III и IV, които сезираната на основание член 27 от Регламента юрисдикция трябва да използва, за да прецени риска от непряко връщане, като се има предвид, че този риск вече е бил изключен от страната, която е разгледала първата молба за международна закрила?
1. Трябва ли член 7, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в съответствие с членове 19 и 47 от Хартата и с член 27 от [Регламента „Дъблин III“] в смисъл, че съдът на държавата членка, сезиран с жалба срещу решението на звено „Дъблин“, може да потвърди компетентността на държавата членка, която следва да осъществи прехвърлянето на основание член 18, параграф 1, буква г), ако установи, че в компетентната държава членка съществува риск да бъде нарушен принципът на забрана за връщане, като кандидатът бъде върнат в страната му на произход, където той би бил изложен на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение?
2. При условията на евентуалност, трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в съответствие с членове 19 и 47 от Хартата и с член 27 от [Регламента „Дъблин III“] в смисъл, че съдът може да потвърди компетентността на държавата, която съгласно член 18, параграф 1, буква г) от този регламент е длъжна да осъществи прехвърлянето, ако се установи:
а) че в компетентната държава членка съществува риск принципът на забрана за връщане да бъде нарушен, като бъде върнат кандидатът в страната му на произход, където той би бил изложен на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение;
б) че е невъзможно да се осъществи прехвърлянето в друга държава, определена въз основа на критериите, предвидени в глава III от Регламента „Дъблин III“]?
1. Трябва ли членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че нарушението им само по себе си води до незаконосъобразност на решението, обжалвано на основание член 27 от [Регламент „Дъблин III“], независимо от конкретните последици от това нарушение за съдържанието на решението и за определянето на компетентната държава членка?
2. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] във връзка с член 18, параграф 1, буква а) или с член 18, параграф [1], букви б), в), г) и член 20, параграф 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че предвижда различни предмети на обжалване, различни жалби, които трябва да се подават в рамките на съдебно производство, и различни профили на нарушения на задълженията за информиране и провеждане на индивидуално интервю по смисъла на членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“]?
Ако отговорът на въпроса от точка 2) е утвърдителен: трябва ли членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че предвидените в тях гаранции за информиране съществуват само в хипотезата по член 18, параграф 1, буква а), а не и в процедурата по обратно приемане, или трябва да се тълкуват в смисъл, че в последната процедура са налице поне задължения за информиране относно прекратяването на компетентността съгласно член 19 или относно системните недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно член 3, параграф 2?
3. Трябва ли член 3, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че „системни[те] недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище“ включват и евентуалните последици от решенията за отхвърляне на молбите за международна закрила, които вече са окончателни и са приети от съда на държавата членка, който осъществява обратното приемане, когато съдът, сезиран на основание член 27 от [Регламент „Дъблин III“], счита, че рискът кандидатът да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение в случай на връщане в страната на произход от [посочената] държава членка е реален, като се има предвид и установеното наличие на ширещ се въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95[/ЕС]?
1. Какви са правните последици, предвидени в правото на Европейския съюз, по отношение на решенията за прехвърляне с цел обратно приемане съгласно глава VI, раздел III от [Регламент „Дъблин III“], когато държавата не е предоставила информацията, предвидена в член 4 от [Регламент „Дъблин III“] и член 29 от [Регламент „Евродак“]?
2. По-специално, в случай на формирана пълна и ефективна защита срещу решението за прехвърляне от Съда на Европейския съюз се иска да установи:
2.1. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува,
– в смисъл че непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 4, параграфи 2 и 3 от [Регламент „Дъблин III“], на лице, което се намира в условията, описани в член 23, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“], само по себе си води до нищожност на решението за прехвърляне (и евентуално също определя компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила от държавата членка, в която лицето е подало новата молба),
– или в смисъл че жалбоподателят трябва да докаже пред съда, че ако брошурата му е била предоставена, процедурата е щяла да има различен резултат?
2.2. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува,
– в смисъл че непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 29 от [Регламент „Евродак“], на лице, което се намира в условията, описани в член 24, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“], само по себе си води до нищожност на решението за прехвърляне (и евентуално и до последващо необходимо предоставяне на възможност за подаване на нова молба за международна закрила),
– или в смисъл че жалбоподателят трябва да докаже пред съда, че ако брошурата му е била предоставена, процедурата е щяла да има различен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/22: Louis Vuitton Malletier/EUIPO, Определение от 21 март 2023 г.
Ясно и точно изложени ли са твърденията за нарушение на член 7, параграф 3 и член 51, параграф 2 от Регламент № 40/94, така че да изпълняват изискванията за допустимост на искането за допускане на обжалването?
Могат ли доводите, които се отнасят до фактически преценки на Общия съд, да породят въпроси от съществено значение за развитието на правото на Съюза?
Обосновава ли жалбоподателят по необходимия правен стандарт, че твърдяното нарушение на член 47 от Хартата поражда въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/22: Louis Vuitton Malletier/EUIPO, Определение от 21 март 2023 г.
Ясно ли са изложени твърденията за нарушение на член 7, параграф 3 и член 51, параграф 2 от Регламент № 40/94 и доказано ли е противоречие със съдебната практика?
Могат ли доводи, които поставят под съмнение фактическите преценки на Общия съд, да породят въпроси от съществено значение за развитието на правото на Съюза?
Обосновано ли е по необходимия правен стандарт твърдението за нарушение на член 47 от Хартата на основните права, така че да се приеме, че жалбата повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/21: Stadt Frankfurt (Oder) и FWA, Определение от 16 март 2023 г.
В кои случаи делото се заличава от регистъра на Съда поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой има компетентност да определи разноските на страните по главното производство след заличаване на делото?
Подлежат ли на възстановяване разноските на участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-463/21: Global Starnet, Определение от 15 март 2023 г.
Компетентна ли е националната юрисдикция да вземе решение относно разноските, когато производството е заличено поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Какви са последиците за делото и разноските, когато сезираната юрисдикция уведомява Съда, че не желае да поддържа преюдициалното си запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-9/22: An Bord Pleanála и др. (Site de St Teresa’s Gardens), Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Следва ли от член 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО, че изразът „планове и програми […], както и всяко тяхно изменение[,] които подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално, регионално или местно ниво […]“ обхваща планове или програми, които се изготвят и/или приемат съвместно от орган на местно ниво и възложител от частния сектор като собственик на земи, съседни на тези, които са собственост на органа на местната власт?
Следва ли от член 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО, че изразът „планове и програми […], както и всяко тяхно изменение[,] които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби“ обхваща планове или програми, които са изрично предвидени в законоустановения (изготвен съгласно законова разпоредба) устройствен план на орган на местната власт както по общ начин, така и когато в устройствения план е посочено, че органът на местната власт „ще изготви конкретни за съответната зона насоки за стратегическите зони за благоустрояване и възстановяване […], като използва подходящите механизми на планове за местната територия, […] схематични общи планове и планове за подобряване на местната околна среда“?
Следва ли от член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО, че изразът „планове и програми[,] които се изготвят за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, [управлението на водите,] далекосъобщенията, туризма, градско и териториално планиране или земеползване и които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО […]“ обхваща планове или програми, които сами по себе си нямат задължителен характер, но са изрично предвидени в законоустановен устройствен план със задължителен характер, или които предлагат или предвиждат на практика изменение на план, който е бил предмет на стратегическа екологична оценка?
Следва ли от член 2, параграф 1 от [Директива 2011/92], че в процеса на оценка на въздействието върху околната среда компетентният орган няма право да взима предвид държавни политики със задължителен характер, по-специално такива, които не се основават изключително на екологични критерии, като тези политики при определени обстоятелства установяват положения, при които не може да се изключи издаването на разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-680/21: Royal Antwerp Football Club, Заключение от 9 март 2023 г.
1) Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска плана за „ИТМН“, приет на 2 февруари 2005 г. от изпълнителния комитет на УЕФА, одобрен от 52‑те членуващи в УЕФА асоциации на конгреса в Талин от 21 април 2005 г. и прилаган посредством наредби както на УЕФА, така и на членуващите в УЕФА федерации?
2) Трябва ли членове 45 ДФЕС и 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правилата относно включването в списъка на състава и допускането до участие в мачове на играчи, тренирани на местно ниво, установени в членове P335.11 и P.1422 от Федералния правилник на URBSFA и възпроизведени в член B4.1[12] от дял 4 и в член B6.109 от дял 6 от новия правилник на URBSFA?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/22: Bolloré logistics, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Следва ли членове 195, 217 и 221 от Митническия кодекс да се тълкуват в смисъл, че митническата администрация не може да изисква от солидарно задължения поръчител да плати митническото задължение, ако длъжникът не е бил редовно уведомен за сборовете?
В случаите, когато длъжникът не плати в определения срок митническото задължение и принудителното му събиране се насочва срещу поръчителя, зачитането на правото на защита, и по-специално на правото да се изрази становище преди издаването на неблагоприятен акт, което е основен принцип от правото на Съюза, изисква ли митническата администрация предварително да даде възможност на поръчителя да изложи надлежно своята гледна точка относно елементите, на които тя възнамерява да основе своето решение да иска плащане от него?
Обстоятелството, че длъжникът по митническото задължение е имал възможност да изложи надлежно гледната си точка преди уведомяването за сборовете, може ли да окаже влияние върху отговора на [втория въпрос, буква а)]?
При утвърдителен отговор на [втория въпрос, буква а)], кое е решението с неблагоприятни за поръчителя последици, което трябва да бъде предхождано от състезателна фаза: решението на митническата администрация да вземе под отчет сборовете и да уведоми за тях длъжника по митническото задължение или решението да се иска плащане от поръчителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/21: Sdruzhenie “Za Zemyata – dostap do pravosadie” и др., Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Член 15, параграф 4 от Директива 2010/75, във връзка с член 18 от нея и с членове 13 и 23 от Директива 2008/50, трябва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на искане за дерогация по този член 15, параграф 4 компетентният орган трябва, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50, да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха, определени съгласно член 13 от Директива 2008/50, или да е в разрез с мерките, съдържащи се в този план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишаването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/22: Minister for Justice and Equality (Demande de consentement – Effets du mandat d’arrêt européen in…, Заключение от 9 март 2023 г.
1) Трябва ли член 27 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че решението за предаване на лице поражда правоотношение между него, изпълняващата държава и молещата държава, така че всеки въпрос, считан за окончателно решен във въпросното решение, следва да се счита за решен и за целите на процедурата за получаване на съгласие за по-нататъшно наказателно преследване или налагане на наказание за други престъпления?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че член 27 не изисква такова тълкуване, нарушава ли принципа на ефективност национално процесуално правило, ако действа така, че не позволява на засегнатото лице в контекста на искането за съгласие да се позовава на релевантно решение на [Съда], постановено след издаването на заповедта за предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.