Passer
Съдия докладчик – Passer
Дело C-234/23: Astoria Management, Определение от 27 юни 2023 г.
При какви условия следва делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при такова развитие на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/23: Finalgarve, Определение от 27 юни 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо?
В кои случаи националният съд е длъжен да не прилага национална разпоредба, противоречаща на директива на Съюза, и може ли директива да създава задължения за частноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/23: Finalgarve, Определение от 27 юни 2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване при липса на достатъчно сведения за фактическия и правния контекст на спора?
Възможно ли е националните съдилища да тълкуват националното право съобразно директивите на ЕС, ако такова тълкуване би довело до contra legem резултат?
Могат ли директивите на ЕС да имат директен ефект в спорове между частноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/21: Eco Advocacy, Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Следва ли от общия принцип на предимство на правото на Съюза и/или на лоялно сътрудничество, поначало или в конкретния контекст на правото в областта на околната среда, че когато лице оспори по съдебен ред действителността на административен акт, като се позовава изрично или мълчаливо на конкретен акт от правото на Съюза, но не посочва кои разпоредби на акта са нарушени или с оглед точно на кое тяхно тълкуване, националният съд, пред който е подадена жалбата, трябва или може да я разгледа въпреки нормите на националното процесуално право, които изискват конкретните нарушения да бъдат посочени в писмените изявления на лицето?
Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 92/43 да се тълкува в смисъл, че когато независимо от въпросите или опасенията, изразени от експертните органи, на етапа на предварителната проверка компетентният орган на държава членка е убеден, че не е необходима проверка, той трябва да изложи изрични и подробни мотиви, които могат да разсеят всяко разумно от научна гледна точка съмнение относно последиците от предвидените строителни работи за съответната европейска зона, и тези мотиви трябва изрично и индивидуално да отстраняват всяко от съмненията, изразени в това отношение в процеса на участие на обществеността?
Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 92/43 да се тълкува в смисъл, че при прилагането на принципа, че за да се определи дали е необходимо впоследствие да се извърши проверка на последиците от даден план или проект за съответната територия, на етапа на предварителната проверка не следва да се вземат предвид мерките, предназначени за избягване или намаляване на вредните последици от плана или проекта за тази територия, компетентният орган на държава членка [не може] да вземе предвид характеристиките на плана или проекта, включващи отстраняване на замърсители, които могат да доведат до намаляване на вредните въздействия върху европейската зона, единствено поради това че тези характеристики не са предвидени като мерки за смекчаване на въздействието, дори да имат такъв ефект, и биха били включени в проекта като стандартни характеристики, независимо от въздействието върху съответната европейска зона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/22: RTL Nederland и RTL Nieuws, Заключение от 15 юни 2023 г.
1) Какво трябва да се разбира под сведения за „събития“ и „подходяща степен на поверителност“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 376/2014 и в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] и в член 10 от ЕКПЧ?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 376/2014 в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че е съвместим с национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която никаква информация за докладвани събития не може да бъде разкривана публично?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: може ли компетентният национален орган да прилага общия национален режим на оповестяване, съгласно който информацията не се оповестява, ако интересът от нейното оповестяване не надхвърля интереси, свързани например с отношенията с други държави и международни организации, проверката, контрола и надзора от страна на държавни органи, зачитането на неприкосновеността на личния живот и избягването на непропорционално облагодетелстване или поставяне в неблагоприятно положение на физически или юридически лица?
4) Когато се прилага общият национален режим на оповестяване, има ли значение дали става въпрос за информация от националната база данни, или за информация от или за доклади, съдържащи се в други документи, като например политически документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/22: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej we Wrocławiu, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Противоречи ли на принципите на ефективност, на лоялно сътрудничество и на равностойност, отразени в член 4, параграф 3 [ДЕС], или на който и да било друг релевантен принцип, предвиден в правото на [Съюза], национална правна уредба като член 78, параграф 5, точки 1 и 2 [от Данъчния кодекс], в която се предвижда, че лихви върху надвзетия данък, удържан от платец в противоречие с правото на [Съюза], не се дължат на данъчнозадълженото лице за периода след изтичането на 30 дни, считано от деня на публикуване в Официален вестник [на Европейския съюз] на решението на [Съда на ЕС], с което се установява, че удържането на данъка противоречи на [правото на Съюза], ако искането за установяване на това надвземане е подадено от данъчнозадълженото лице след изтичането на този срок, а разпоредбите от националното право относно удържането на данъка продължават да противоречат на правото на Съюза въпреки постановяването на [решение Emerging Markets]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/22: TLL The Longevity Labs, Съдебно решение от 25 май 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 2, буква а), точка iv) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че „брашно от кълнове от елда с високо съдържание на спермидин“ представлява нова храна, доколкото само брашно от кълнове от елда с незавишено съдържание на спермидин е използвано в рамките на Съюза за консумация от човека в значителна степен преди 15 май 1997 г. или има история на безопасна употреба след това, независимо от начина, по който спермидинът попада в брашното от кълнове на елда?
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че понятието за процес на производство на храни включва и процеси в първичното производство?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: по отношение на въпроса за новостта на производствен процес по смисъла на член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] кое обстоятелство е от значение: дали това самият производствен процес никога преди това да не е бил използван при някоя храна, или това да не е бил използван при храната, която подлежи на оценка?
При отрицателен отговор на втория въпрос: представлява ли покълването на семена от елда в хранителен разтвор, съдържащ спермидин, процес на първично производство по отношение на растение, за което не се прилагат разпоредбите на законодателството в областта на храните, по-специално Регламент [2015/2283], тъй като преди момента на прибиране на реколтата растението все още не е храна (член 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 178/2002)?
Има ли значение дали хранителният разтвор съдържа естествен или синтетичен спермидин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/22: Bundesrepublik Deutschland (Retour volontaire), Съдебно решение от 25 май 2023 г.
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, съгласно която нова молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, независимо дали преди подаването на новата молба за международна закрила съответният кандидат се е върнал в своята държава на произход след отхвърлянето на молбата за международна закрила?
В контекста на отговора на първия въпрос от значение ли е обстоятелството, че съответния кандидат е изведен в държавата му на произход, или доброволно се е върнал там?
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли като недопустима нова молба за международна закрила, ако макар с решението по предходна молба да не се разглежда въпросът относно предоставянето на статут на субсидиарна закрила, с него се проверяват основания за налагането на забрана за извеждане и тази проверка по същество е съпоставима с проверката, извършвана с оглед на предоставянето на статут на субсидиарна закрила?
Съпоставима ли е проверката на основанията за налагане на забрана за извеждането с проверката, извършвана с оглед предоставянето на статут на субсидиарна закрила, ако при проверката на основанията за налагане на забрана за извеждане следва кумулативно да се провери дали в държавата, в която съответният кандидат трябва да бъде изведен, той е изложен на:
а) конкретна опасност от мъчения, нехуманно или унизително отношение или наказание;
б) опасност от осъждане на смърт или от изпълнение на смъртно наказание;
в) опасност от нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи [подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.],
г) сериозна конкретна заплаха за неговата телесната неприкосновеност, живот или свобода;
или
д) сериозна лична опасност, като част от цивилното население, за неговата телесна неприкосновеност или живота в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/21: WertInvest Hotelbetrieb, Съдебно решение от 25 май 2023 г.
В разрез ли е с Директива 2011/92 национална правна уредба, съгласно която за извършването на оценка на въздействието върху околната среда на „проекти за обекти с обществено предназначение“ се изисква както да са достигнати прагове в размер на минимум 15 хектара усвоена площ и над 150000 m2 разгъната застроена площ, така и да става дума за комплексен проект за строителство на многофункционални сгради най-малкото с жилищно и търговско предназначение, включително предвидените към тях пътища за достъп и комунални мрежи, обхватът на които се простира извън територията на проекта
В тази насока има ли значение, че в националното право са предвидени специални хипотези за:
– увеселителните или атракционни паркове, стадионите или игрищата за голф (когато е усвоена площ над определен размер, съответно с паркоместа над определен брой),
– промишлените или търговски паркове (когато е усвоена площ над определен размер),
– търговските центрове (когато е усвоена площ над определен размер, съответно с паркоместа над определен брой),
– заведенията за настаняване, като хотели или ваканционни селища, включително спомагателни съоръжения (с легла над определен брой, с усвоена площ над определен размер, само в райони извън затворени населени места), и
– обществено достъпните паркинги или гаражи (с паркоместа над определен брой)?
Изисква ли Директива 2011/92 — по-специално с оглед на текста на точка 2, буква в), подточка viii) от приложение III [към тази директива], съгласно който, когато се преценява дали е необходимо да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на проектите, изброени в приложение II, трябва да се имат предвид и „ландшафтите и обектите с историческа, културна или археологическа стойност“ — да се определят по-ниски прагове или критерии с по-ниски прагове (от споменатите в първия въпрос) за районите с особено историческо, културно, градоустройствено или архитектурно значение, като например обектите от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО?
Допуска ли Директива 2011/92 национална правна уредба, която при оценката на даден „проект за обекти с обществено предназначение“ по смисъла на първия въпрос ограничава сумирането (кумулирането) с други подобни и свързани в пространствено отношение проекти само до сбора от капацитетите, одобрени през последните пет години, включително заявения капацитет, съответно заявеното разширяване на капацитета, при положение че проектите за обекти с обществено предназначение, съответно техните части след изпълнението им вече не отговарят на понятието за проекти за обекти с обществено предназначение и че ако капацитетът на планирания проект е под 25 % от определения праг, не се пристъпва към необходимата във всеки отделен случай проверка дали кумулирането на въздействията би могло да доведе до значителни вредни, нежелателни или неблагоприятни последици за околната среда и следователно трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на планирания проект?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос: в случай че е действано извън обхвата на предоставената на държавата членка свобода на преценка (в съответствие с пряко приложимите в този случай разпоредби на член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92), допустимо ли е проверката, която националните органи трябва да извършат във всеки отделен случай, дали проектът може да окаже значително въздействие върху околната среда и поради това трябва да му се направи оценка на въздействието върху околната среда, да се ограничи до някои аспекти на защитата, като например целта за защита на определена територия, или в този случай трябва да се имат предвид всички посочени в приложение III към Директива 2011/92 критерии и аспекти?
Като се отчитат по-специално предвидените в член 11 правни средства за защита, Директива 2011/92 позволява ли посочената в четвъртия въпрос проверка да се извърши за първи път от запитващата юрисдикция (в производство по одобряване на строително разрешение и като част от проверката на собствената ѝ компетентност), при положение че в производството пред нея съгласно изискванията на националното право „обществеността“ има качеството на страна само в извънредно ограничена степен и че членовете на „заинтересованата общественост“ по смисъла на член 1, параграф 2, букви г) и д) от Директива 2011/92 разполагат с извънредно ограничени правни средства за защита срещу нейното решение
От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че националната правна уредба — отделно от възможността за установяване по служебен път — предвижда само кандидатът за проекта, съдействащ орган или Umweltanwalt [омбудсман за околната среда] да могат да искат отделна проверка дали проектът подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда?
Позволява ли Директива 2011/92 в случай на „проекти за обекти с обществено предназначение“ съгласно точка 10, буква б) от приложение II към тази директива да се издават разрешения за отделни строителни дейности, които са част от цялостния проект за обект с обществено предназначение, преди или едновременно с извършването на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, съответно преди приключване на проверката на въздействието във всеки отделен случай, с която трябва да се изясни дали е необходима оценка на въздействието върху околната среда, при положение че в рамките на производството относно строителното разрешение не се извършва цялостна оценка на въздействието върху околната среда по смисъла на Директива 2011/92 и обществеността само в ограничена степен има качеството на страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/22: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Unité familiale), Заключение от 20 април 2023 г.
1) Трябва ли член 2, буква й) и член 23 от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за бащата на две деца, родени в Белгия, където са признати за бежанци, при положение че съгласно този член 2, буква й) дадено лице се смята за член на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, „доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход“?
2) Дали обстоятелството, изтъкнато от [жалбоподателя в главното производство] в съдебното заседание, а именно че децата му зависят от него и че висшият им интерес според [него] изисква да му бъде предоставена международна закрила, предполага — в светлината на съображения 18, 19 и 38 от Директива 2011/95 — понятието „членове на семейството“ на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, да включва семейство, което не е създадено в държавата на произход?
3) При утвърдителен отговор на първите два въпроса може ли член 23 от Директива 2011/95, който не е транспониран в белгийското право, така че да се предвижда предоставянето на разрешение за пребиваване или на международна закрила на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, да има директен ефект?
4) Ако отговорът е утвърдителен, при липса на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95 на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, правото да иска предимствата, посочени в членове 24—35 [от тази директива], включително разрешение за пребиваване, което му позволява да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори ако в лично качество този баща не отговаря на условията за получаване на такава закрила?
5) Налага ли полезното действие на член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от посочената директива или по отношение на които е налице лична зависимост] на лице с такъв статут да могат да подадат молба за някои предимства, ако в лично качество не отговарят на условията за предоставяне на същия статут, да признае правото на производен статут на бежанец на посочените членове на семейството, за да могат те да подадат молба за тези предимства с цел да се запази целостта на семейството?
6) Налага ли член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от [Хартата] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че родителите на признат бежанец да могат да се ползват от предимствата, изброени в членове 24—35 от Директивата, да [им] предостави производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.