Macken
Съдия докладчик – Macken
Дело C-127/00: Hässle, Заключение от 26 февруари 2002 г.
1) а) Предполага ли прилагането на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента, доколкото тя е свързана с „първото разрешение за пускане на продукта [...] на пазара в Общността“ преди определена дата, единствено разрешение съгласно Директива 65/65/ЕИО или 81/851/ЕИО, или може ли по-късно (след изтичането на срока) издадено разрешение, по-специално разрешение относно цената на лекарствения продукт, да се счита за определящо, когато
аа) пускането на лекарствения продукт на пазара съгласно законодателството на съответната държава членка не може законно да се осъществи без такова допълнително разрешение, например поради разпоредби относно ценообразуването, или
бб) лекарственият продукт по принцип може законно да се търгува без такова допълнително разрешение в съответната държава членка, но ефективното му пускане на пазара въпреки това не е възможно, особено защото здравноосигурителните каси възстановяват разходите за лекарствения продукт само ако е издадено това допълнително, по-специално ценово разрешение, или ако е определена възстановимата цена.
1) б) Определящо ли е в този случай първото разрешение във всяка държава членка на ЕО (както в член 8 и 13 от регламента) или първото разрешение в държавата членка, в която се подава заявлението за издаване на допълнителен сертификат за защита?
2) Има ли основания за съмнение относно валидността на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента, доколкото в нея са определени различни дати за различните държави членки?
3) Изчерпателен ли е списъкът на основанията за недействителност в член 15, параграф 1 от регламента?
В случай на отрицателен отговор:
а) Съществува ли основание за недействителност, ако сертификат е издаден въз основа на преходната разпоредба на член 19, параграф 1 от регламента, въпреки че вече е било издадено първо разрешение за пускане на продукта на пазара в Общността преди датата, определена за държавата членка, в която е поискан и издаден сертификатът за защита?
б) Абсолютно недействителен ли е сертификатът за защита при тези обстоятелства или трябва само да се коригира съответно срокът на валидност?
4) Ако нарушение на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента не представлява основание за недействителност, следва ли и може ли националното законодателство съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно въвеждането на допълнителен сертификат за защита за продукти за растителна защита да предвижда правна възможност за коригиране на срока на валидност на сертификата за лекарствени продукти, когато е налице нарушение на преходната уредба по член 19, параграф 1 от Регламент № 1768/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/99: Koninklijke KPN Nederland, Заключение от 31 януари 2002 г.
1) a) Следва ли Benelux-varemærkemyndigheden, която съгласно протокола от 2 декември 1992 г. за изменение на Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките (Trb. 1993, 12) е натоварена с преценката на заявените марки по отношение на абсолютните основания за отказ, посочени в член 3, параграф 1, във връзка с член 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките [...] да взема предвид не само знака, както е заявен за регистрация, но и всички известни на органа релевантни фактически обстоятелства, включително тези, които заявителят е съобщил (например, че заявителят вече преди заявлението е използвал знака широко като марка за съответните стоки, или че от изследване следва, че използването на знака за посочените в заявлението стоки и/или услуги не може да доведе до заблуждение на обществеността)?
2) Отнася ли се отговорът на въпроси 1 a) и 1 b) и за преценката на Benelux-varemærkemyndigheden по въпроса дали възраженията ѝ срещу регистрацията са удовлетворени от заявителя, и за решението ѝ да откаже регистрацията на марката изцяло или частично, като и двете ситуации са посочени в член 6a, параграф 4 от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките?
3) Отнася ли се отговорът на въпроси 1 a) и 1 b) и за съдебното решение, което трябва да бъде постановено по дело, заведено съгласно член 6b от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките?
4) a) Като се имат предвид разпоредбите на член 6e, точка B, параграф 2 от Парижката конвенция, обхващат ли марките, които съгласно член 3, параграф 1, буква c) от директивата не могат да бъдат регистрирани или, ако са били регистрирани, могат да бъдат обявени за недействителни, и марки, съставени от знаци или означения, които в търговския оборот могат да служат за означаване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производството на стоката или на предоставянето на услугата или други характеристики на тези стоки или услуги, дори ако тази комбинация не е (единственото или най-използваното) обичайно наименование за тях
Има ли значение дали има малко или много конкуренти, които могат да имат интерес от възможността да използват такива означения
(вж. решение на Benelux-Domstolen от 19.1.1981 г., NJ 1981, стр. 294, Ferrero & Co SpA срещу Alfred Ritter, Schokoladefabrik GmbH (Kinder)).
Има ли освен това значение, че член 13, точка C от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките предвижда, че правото върху марка, формулирана на един от националните или регионалните езици на територията на Бенелюкс, автоматично обхваща и превода ѝ на друг от тези езици?
5) a) Следва ли при отговора на въпроса дали знак, състоящ се от (нова) дума, съставена от елементи, които поотделно нямат никаква отличителна способност по отношение на стоките или услугите, за които е подадено заявлението, попада в определението за марка по член 2 от директивата (и член 1 от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките), да се приеме, че такава (нова) дума по принцип има отличителен характер?
5) b) В случай на отрицателен отговор, следва ли тогава да се приеме, че такава дума (освен в случаите, когато е придобила отличителен характер чрез използване) по принцип няма отличителен характер и че това е различно само ако има допълнителни обстоятелства, които водят до това, че комбинацията е повече от сбор от частите?
Има ли значение дали знакът е единственото или поне обичайното изразяване за означаване на съответната характеристика или (комбинация от) характеристики, или има синоними, които също могат разумно да бъдат използвани, или думата обозначава търговски съществена или по-маловажна характеристика на стоката или услугата?
Има ли освен това значение, че правото върху марка, формулирана на един от националните или регионалните езици на територията на Бенелюкс, съгласно член 13, точка C от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките автоматично обхваща и превода ѝ на друг от тези езици?
6) Достатъчно ли е обстоятелството, че описателен знак също се заявява за регистрация като марка за стоки и/или услуги, за които знакът не е описателен, за да се приеме, че поради това знакът има отличителен характер за тези стоки и/или услуги (например знакът Postkantoor (пощенска станция) за мебели)?
В случай на отрицателен отговор, следва ли при въпроса дали такъв описателен знак има отличителен характер за такива стоки и/или услуги да се вземе предвид възможността (част от) обществеността поради описателното значение или значения на знака да не възприема този знак като знак с отличителен характер за (всички или някои от) тези стоки или услуги?
7) a) Има ли значение за отговора на горепосочените въпроси, че след като страните от Бенелюкс са избрали да възложат разглеждането на заявленията за регистрация на марки на Benelux-varemærkemyndigheden преди тяхната регистрация, практиката на Benelux-varemærkemyndigheden по член 6a от Общия закон на страните от Бенелюкс относно марките съгласно съвместните бележки на правителствата трябва да бъде предпазлива и сдържана практика, при която се вземат предвид всички интереси на стопанския живот и при която трябва да се стреми да се изменят или отказват за одобрение само марки, които очевидно не могат да бъдат одобрени?
В случай на положителен отговор, по какви правила следва да се определи дали заявление за регистрация очевидно не може да бъде одобрено?
Приема се, че при дело за възражение срещу валидността на регистрацията (което може да бъде започнато след регистрацията на знак) не се прилага допълнителното условие за позоваване на недействителността на заявения за марка знак, че знакът очевидно не може да бъде одобрен.
8) a) Съвместимо ли е с конструкцията на директивата и Парижката конвенция знак да бъде регистриран за определени стоки или услуги с ограничението, че регистрацията важи само за определени стоки или услуги, при условие че те не притежават определено качество или качества (например заявление за регистрация на знака Postkantoor за услуги по провеждане на директна пощенска кампания и издаване на пощенски марки, „доколкото тези услуги нямат връзка с пощенска станция“)?
9) Има ли значение за отговора на въпросите дали подобен знак е регистриран като марка за стоки или услуги от същия вид в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/00: Campina Melkunie, Заключение от 31 януари 2002 г.
1) Следва ли член 2 и член 3, параграф 1 от Директивата да се тълкуват в смисъл, че съставните елементи имат достатъчна отличителна способност, за да могат да служат като марка за съответните стоки, по принцип на този въпрос следва да се отговори утвърдително, дори ако тези елементи поотделно не притежават необходимата отличителна способност да разграничават тези стоки от други стоки, и че само при наличие на допълнителни обстоятелства, например ако новата дума представлява непосредствено и за всички разбираемо обозначение на комбинация от характеристики, които са търговски важни и които не могат да бъдат обозначени по друг начин освен с новата дума, положението е различно?
2) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, следва ли да се приеме, че знак, състоящ се от нова дума, съставена от различни елементи, които всеки поотделно не притежават необходимата отличителна способност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата, също не притежава необходимата отличителна способност, и че само при наличие на допълнителни обстоятелства, които водят до това, че комбинацията от елементите е повече от сбора на частите, например когато новата дума изразява определена креативност, положението е различно?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че съществуват синоними за всеки от елементите, от които се състои знакът, така че конкурентите на заявителя, които желаят да изяснят на обществеността, че и техните стоки притежават комбинацията от характеристики, обозначени с новата дума, могат разумно да направят това, използвайки тези синоними?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/99: Франция/Комисия, Съдебно решение от 24 януари 2002 г.
Пропорционално ли е финансовото коригиране, наложено от Комисията въз основа на установените недостатъци в контролната система на Франция?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕО (сега член 253 ДФЕС) при приемането на оспорваното решение на Комисията?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и правото на защита чрез промяна на фактическите основания за финансовата корекция в хода на процедурата?
Съвместимо ли е прилагането на необоснована фиксирана финансова корекция с принципа на лоялно сътрудничество между Комисията и държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/99: Conserve Italia/Комисия, Съдебно решение от 24 януари 2002 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че сключването на договори преди подаването на заявлението за помощ представлява започване на проекта и да прекрати помощта въз основа на това, като се позовава на член 19, параграф 2 от Регламент № 355/77 и на работния документ, и спазено ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания?
Предоставя ли вторият параграф на член 15, параграф 2 от Регламент № 4253/88 на Комисията задължение или само право по своя преценка да признае за допустими разходи, направени през шестте месеца преди подаването на заявлението за помощ?
Може ли Комисията да прекрати изцяло помощта въз основа на член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88, или е допустимо само намаляване на помощта, и спазени ли са принципите на правна сигурност и законосъобразност на санкциите?
Съответства ли прекратяването на помощта на принципа на пропорционалност, като се има предвид естеството и тежестта на установените нарушения, както и дискреционните правомощия на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/00: LTJ Diffusion, Заключение от 17 януари 2002 г.
Обхваща ли забраната по член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки само идентичното възпроизвеждане, без добавяне или пропускане, на знака или знаците, съставляващи марката, или може да се разпростре и върху: (1) възпроизвеждането на отличителния елемент на марка, съставена от няколко знака
(2) пълното възпроизвеждане на знаците, съставляващи марката, когато са добавени нови знаци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/00: Telefónica de España, Съдебно решение от 13 декември 2001 г.
Позволява ли съвместното тълкуване на член 4, параграф 2 и член 9, параграф 2 във връзка с приложение VII, част 2, буква в) от Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година относно взаимното свързване в далекосъобщенията с оглед осигуряване на универсална услуга и оперативна съвместимост чрез прилагане на принципите на отворено предоставяне на мрежи (ONP) на националните регулаторни органи да налагат ex ante на оператор с важно пазарно влияние задължението да предоставя на други оператори достъп до абонатната линия и да им предлага взаимно свързване на местни и по-високи нива на комутационни центрове; или, напротив, тези органи имат правомощия – по отношение на достъпа и взаимното свързване на тези конкретни точки на мрежата – само „да насърчават“ споразумения, договорени между различните оператори, но не и да налагат такъв достъп и взаимно свързване като ex ante задължение на оператор с важно пазарно влияние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/00: Комисия/Италия, Заключение от 11 декември 2001 г.
Нарушение на задълженията по член 5, параграф 2 от Директива 91/271/ЕИО чрез неизпълнение на изискването до 31 декември 1998 г. да се осигури по-строго третиране от вторичното на градските отпадъчни води на град Милано, които се заустват в басейн, вливащ се в зони, определени като чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕИО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/99: Белгия/Комисия, Заключение от 6 декември 2001 г.
Нарушение на задължението за мотивиране
Нарушение на решенията на Комисията от 1982 и 1985 г.
Нарушение на член 6 от Кодекса за помощите
Очевидна грешка при преценката и нарушение на член 4, буква в) от Договора за ЕОВС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.