всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Lycourgos

Съдия докладчик – Lycourgos

Дело C-683/19: Viesgo Infraestructuras Energéticas, Заключение от 15 април 2021 г.

1) Като се има предвид практиката на Съда, установена по-конкретно с решения от 20 април 2010 г. (дело C‑265/08, Federutility) и от 7 септември 2016 г. (дело С‑121/15, ANODE), съвместима ли е с изискванията по член 3, параграф 2 от Директива [2009/72] национална правна уредба — като съдържащата се в член 45, параграф 4 от [Закон 24/2013], за чието прилагане впоследствие са приети членове 2 и 3 от [Кралски декрет 968/2014] — която възлага финансирането на социалната отстъпка в тежест на определени оператори на електроенергийната система — дружествата, майки на групи от дружества, или евентуално дружества, които осъществяват едновременно дейности по производство, разпределение и доставка на електроенергия — при положение че някои от тези задължени субекти имат твърде малко конкретно влияние в сектора като цяло, а освобождава от тази тежест други предприятия или групи от предприятия, които било поради оборота им, относителното им значение в някой от секторите на дейност, или едновременното и интегрирано осъществяване на две от посочените дейности, може да са в по-добра позиция да поемат съответния разход?
2) Съвместима ли е с изискването за пропорционалност, установено в член 3, параграф 2 от Директива [2009/72], национална правна уредба, в която задължението за финансиране на социалната отстъпка не е предвидено като изключение, нито за ограничен период от време, а е установено за неопределено време и без възстановяване или друга компенсаторна мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/19: Academia de Studii Economice din Bucureşti, Определение от 15 април 2021 г.

Съдържат ли изложените от запитващата юрисдикция фактически и правни обстоятелства достатъчно уточнения и обяснения, които да обосноват поставените въпроси и необходимостта от отговор на тях?
Допустими ли са въпросите, свързани с член 6 от Директива 2003/88, при положение че те се отнасят до ситуация с няколко различни работодатели, докато главното производство засяга работник с няколко договора при един и същ работодател?
Приложима ли е Директива 2003/88 към главното производство, когато то повдига въпроса за възнаграждението на работниците, доколкото според съдебната практика тази директива не урежда този аспект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/19: Academia de Studii Economice din Bucureşti, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Следва ли определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“, да се разбира в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника?
Как трябва да се тълкуват задълженията за държавите членки с член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-112/20: Белгийска държава (Retour du parent d’un mineur), Съдебно решение от 11 март 2021 г.

Трябва ли член 5 от Директива 2008/115, който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да вземат предвид висшите интереси на детето, разглеждан във връзка с член 13 от същата директива и членове 24 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че изисква висшите интереси на детето — гражданин на Съюза, да се вземат предвид дори когато решението за връщане е взето само по отношение на негов родител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-344/19: Radiotelevizija Slovenija (Période d’astreinte dans un lieu reculé), Съдебно решение от 9 март 2021 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело времето, през което работникът в радиотелевизионна предавателна станция, когато е свободен от работа (когато физическото му присъствие на работното място не е необходимо), дава дежурство в условията на постоянно разположение на повикване и с него трябва да може да бъде осъществен контакт по телефон и, ако е необходимо, да се яви на работното място в рамките на един час, да се счита за работно време?
При обстоятелства като тези по настоящото дело отразява ли се на определянето на естеството на периода на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване фактът, че работникът е настанен в жилище, намиращо се в мястото, където осъществява трудовата си дейност (радиотелевизионна предавателна станция), доколкото географските особености на мястото правят невъзможно (или по-трудно) ежедневното завръщане у дома („там в долината“)?
Трябва ли отговорът на предходните въпроси да бъде различен, когато става въпрос за място, където възможностите за развлекателни дейности през свободното време са ограничени поради географските особености на мястото, или в което работникът се сблъсква с големи ограничения при организацията на свободното си време и при задоволяване на собствените си интереси (не както ако си беше у дома)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-580/19: Stadt Offenbach am Main (Période d’astreinte d’un pompier), Съдебно решение от 9 март 2021 г.

Следва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че дежурствата, по време на които даден работник е задължен да стигне до границите на града на местоработата му в служебно облекло със служебното превозно средство в рамките на двадесет минути, следва да се считат за работно време, независимо че работодателят не е определил къде да е местонахождението на работника, но работникът все пак е съществено ограничен в избора на място и във възможностите да се посвети на личните и обществените си интереси?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в случай като разглеждания в първия преюдициален въпрос член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че при определянето на понятието „работно време“ следва да се отчита и дали и доколко по време на дежурство, полагано на място, което не е определено от работодателя, се очаква работникът да бъде редовно извикан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-434/19: Poste Italiane, Съдебно решение от 3 март 2021 г.

Следва ли член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на национални правила, които задължават концесионерите, натоварени със събирането на общинския данък върху недвижимите имоти (ICI), да разполагат с разплащателна сметка, открита на тяхно име в Poste Italiane, за да могат данъчнозадължените лица да внасят този данък и да заплащат комисиона за управлението на посочената разплащателна сметка, като се има предвид, че Комисията не е била уведомена за тези правила на основание член 108, параграф 3 ДФЕС?
Допуска ли член 102 ДФЕС национална правна уредба, която предвижда задължение за концесионерите, натоварени със събирането на ICI, да заплащат едностранно определена от Poste Italiane комисиона за управление на пощенската разплащателна сметка, която те са длъжни да открият към тази институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-821/19: Комисия/Унгария (Incrimination de l’aide aux demandeurs d’asile), Заключение от 25 февруари 2021 г.

Въвеждане на допълнително основание за недопустимост на молбите за международна закрила, несъвместимо с правото на Съюза
Инкриминиране на организационната дейност, свързана с подпомагане на кандидати за международна закрила, и въвеждане на ограничения за достъпа на организациите и лицата, които предоставят съвети и консултации на кандидатите за международна закрила

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/20: DB Netz, Заключение от 25 февруари 2021 г.

1) Трябва ли [Регламент № 913/2010], особено що се отнася до отговорностите на управителния съвет на коридор за товарен превоз по член 13, параграф 1, член 14, параграф 9 и член 18, буква в) от този регламент, да се тълкува в смисъл, че управителният съвет на коридора за товарен превоз има правомощието сам да определя процедурата за подаване на заявки за разпределяне на инфраструктурен капацитет до единното обслужващо гише по член 13, параграф 1 от посочения регламент и например да предвиди, както в случая, да се използва единствено определена електронна резервационна платформа, или всъщност тази процедура попада под действието на общите разпоредби на член 27, параграфи 1 и 2 от Директива [2012/34] във връзка с точка 3, буква a) от приложение IV към нея, така че може да се урежда само от заинтересованите от коридора управители на инфраструктура в съответните им референтни документи за железопътната мрежа?
2) Ако на първия въпрос следва да се отговори, че уредбата на посочената в първия въпрос процедура следва да се съдържа само в референтните документи за железопътната мрежа на заинтересованите от коридора за товарен превоз управители на инфраструктура, член 20 от Регламент [№ 913/2010] ли урежда проверката на референтните документи от националния регулаторен орган в това отношение, или тя също се урежда единствено от разпоредбите на Директива [2012/34] и приетите за транспонирането ѝ национални разпоредби?
a) Ако проверката се урежда от член 20 от [Регламент № 913/2010], съвместимо ли е с разпоредбите на този член националният регулаторен орган да отхвърли съдържаща се в референтния документ за железопътната мрежа уредба като упоменатата в първия въпрос, без за целта да действа заедно и еднакво в предметно отношение с регулаторните органи на останалите заинтересовани от коридора за товарен превоз държави или най-малкото да се консултира с тях за намиране на единен подход?
б) Ако проверката се урежда от разпоредбите на Директива [2012/34] и приетите за транспонирането ѝ национални разпоредби, съвместимо ли е с тях, и в частност с общото задължение за координация по член 57, параграф 1, второ изречение от тази директива, националният регулаторен орган да отхвърли подобна уредба, без за целта да действа заедно и еднакво в предметно отношение с регулаторните органи на останалите заинтересовани от коридора за товарен превоз държави или най-малкото да се консултира с тях за намиране на единен подход?
3) Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че управителният съвет на коридора за товарен превоз има правомощието сам да определя упоменатата в първия въпрос процедура, овластен ли е националният регулаторен орган съгласно член 20 от [Регламент № 913/2010] или съгласно разпоредбите на Директива [2012/34] и приетите за транспонирането ѝ разпоредби да извършва проверка на референтния документ за железопътната мрежа на даден управител на инфраструктура, надхвърляща тази за съдържателното му съответствие с определената от управителния съвет процедура, и евентуално да отхвърля този документ, когато референтният документ на определен управител на инфраструктура съдържа уредба на тази процедура
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, как следва да се отговори на букви а) и б) от втория въпрос предвид това правомощие на регулаторния орган?
4) Ако, видно от предходните въпроси, националните регулаторни органи разполагат с правомощия за проверка на посочената в първия въпрос процедура, трябва ли член 14, параграф 1 от [Регламент № 913/2010] да се тълкува в смисъл, че рамката, определяна съгласно тази разпоредба от изпълнителния съвет, представлява правна уредба на Съюза със задължителна сила за националните регулаторни органи и за националните съдилища, която има предимство пред националното право и чието крайно обвързващо тълкуване е от компетентността на Съда?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, разпоредбата на член 8, параграф 2 от съответните рамки, приети от изпълнителните съвети на всички коридори за товарен превоз съгласно член 14, параграф 1 от [Регламент № 913/2010], която предвижда, че коридорният капацитет се оповестява и разпределя чрез международна система за заявки, която следва да е във възможно най-голяма степен съгласувана с останалите коридори за товарен превоз, пречка ли е за приемането на решение на националния регулаторен орган, с което на управител на инфраструктура, заинтересован от даден коридор за товарен превоз, се дават указания за уреждането на тази система, които не са съгласувани с националните регулаторни органи на останалите заинтересовани от коридора държави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-673/19: M и др. (Transfert vers un État membre), Съдебно решение от 24 февруари 2021 г.

Допускат ли членове 3, 4, 6 и 15 от Директива 2008/115/ЕО чужденец, на когото е предоставена международна закрила в друга държава — членка на Европейския съюз, да бъде задържан съгласно националното право, за да бъде изведен към тази друга държава членка, когато за тази цел първоначално от него е изискано да отиде на територията на въпросната държава членка, но впоследствие не е прието решение за връщане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1202122232446 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form