Levits
Съдия докладчик – Levits
Дело C-319/06: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 19 юни 2008 г.
Допустимо ли е държава членка да квалифицира като разпоредби за опазване на обществения ред национални правила, които надхвърлят минималните изисквания по Директива 96/71/ЕО, и да ги прилага към предприятия, командироващи работници на нейна територия?
Спазено ли е изискването за пълно транспониране на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 96/71/ЕО относно максималната продължителност на работа и минималната продължителност на почивка?
Осигурява ли член 7, параграф 1 от националния закон достатъчна правна сигурност по отношение на реда и условията за контрол върху командироването на работници, съгласно изискванията на член 49 ЕО?
Съвместимо ли е с член 49 ЕО задължението предприятията да определят пълномощник ad hoc, пребиваващ в Люксембург, който да съхранява необходимите за контрол документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-416/06: Комисия/Полша, Определение от 10 юни 2008 г.
Приложим ли е член 69, параграф 5 от Процедурния правилник за разпределяне на съдебните разноски при оттегляне на жалбата и поискване от другата страна?
Оправдава ли поведението на Република Полша възлагането на съдебните разноски върху нея в случай на оттегляне на жалбата от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/06: Orange European Smallcap Fund, Съдебно решение от 20 май 2008 г.
1) Трябва ли член 56 ЕО, във връзка с член 58, параграф 1 ЕО, да се тълкува в смисъл, че забранява правна уредба на държава-членка, която като предвижда за предприятията за колективно инвестиране с фискален характер компенсация, предназначена да се вземе предвид удържаният при източника от друга държава-членка данък върху дивидентите, платени на посочените предприятия, ограничава […] посочената компенсация:
a) до размера, до който физическо лице с местопребиваване в Нидерландия би могло да приспадне съгласно договор, сключен в данъчната сфера с тази друга държава-членка;
б) ако и доколкото акционерите на предприятията за колективно инвестиране с фискален характер са физически лица, които нямат местопребиваване в Нидерландия или са предприятия, които не подлежат на облагане с нидерландския корпоративен данък?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен или отчасти утвърдителен:
a) Отнася ли се понятието „преки инвестиции“ по смисъла на член 57, параграф 1 ЕО до притежаването на пакет акции, издадени от дадено дружество, когато притежателят им ги използва само за инвестиционни цели и размерът на този пакет не му позволява упражняването на решаващо влияние върху управлението или контрола на това дружество?
б) След като ограничението върху движението на капитали, свързано с данъчно облагане, е незаконосъобразно, ако засяга транснационални операции в рамките на [Европейската] общност, незаконосъобразно ли е то съгласно член 56 ЕО и ако същите операции при равни други условия са били осъществени към и от трети държави?
в) Ако отговорът на втория въпрос, буква б) е отрицателен, трябва ли член 56 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничение от държава-членка на данъчна компенсация за предприятие за колективно инвестиране с фискален характер […], предназначена да се вземе предвид удържаният при източника от трета държава данък върху дивидентите, платени на това предприятие, когато посоченото ограничение е обосновано с обстоятелството, че акционерите на посоченото предприятие не са само местни за въпросната държава-членка лица?
3) Важно ли е за отговора на предходните въпроси да се има предвид обстоятелството, че:
а) данъчната удръжка, направена в друга държава върху дивидентите, платени от тази държава, е по-висока от удръжката върху преразпределените дивиденти на чуждестранните акционери в държавата-членка, където е установено предприятието за колективно инвестиране с фискален характер;
б) чуждестранните акционери на предприятието за колективно инвестиране с фискален характер са с местопребиваване или са установени в държава, с която държавата-членка по установяване на това предприятие е сключила договор, предвиждащ приспадане на направените удръжки при източника върху дивидентите при условията на взаимност;
в) чуждестранните акционери на предприятието за колективно инвестиране с фискален характер са с местопребиваване или са установени в друга държава — членка на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/06: Archer Daniels Midland/Комисия, Заключение от 15 май 2008 г.
Неспазване на критерий за изчисляване на глобите, за който се твърди, че е задължителен, а именно на критерия за „необходимостта“ в случай на увеличаване на равнището на глобата, и липса на мотиви в това отношение
Неотчитане на оборота в рамките на ЕИП като отправна точка за изчисляването на глобите
Нарушение на принципа на равно третиране при изчисляване на глобата
Грешка при прилагане на правото при определяне на последиците от картела на пазара
Грешка при прилагане на правото при определяне на момента на преустановяване на картела
Грешка при прилагане на правото в анализа относно смекчаващото обстоятелство, изведено от преустановяването на нарушението — неспазване на принципа за съобразяване с правилата, приети от самия субект
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/07: Cobelfret, Заключение от 8 май 2008 г.
Съвместима ли е с член 4 от Директива 90/435 […] правна уредба като белгийския режим на окончателно обложените доходи, съгласно която съответните дивиденти първоначално се добавят към облагаемата основа на дружеството майка и впоследствие размерът на получените дивиденти се приспада (до 95%) от облагаемата основа на дружеството майка по силата на член 205, параграф 2 от [Кодекса за данъчно облагане на доходите от] 1992 г., само доколкото дружеството майка е реализирало облагаема печалба, при положение че последицата от това ограничаване на приспадането на ООД е, че дружеството майка ще бъде обложено през следващ данъчен период за получените дивиденти, когато не е реализирало облагаема печалба или не е реализирало достатъчна облагаема печалба през данъчния период, през който са получени дивидентите, или най-малкото, че данъчните загуби за данъчния период ще бъдат изчерпани неоснователно и поради това те няма да могат да бъдат прехвърляни по-нататък до размера на получените дивиденти, 95% от които във всеки случай, при липса на данъчни загуби, биха били освободени от данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/07: Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia, Заключение от 8 май 2008 г.
1. Може ли да се разглежда като „обработка на лични данни“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 95/46 дейност, която се състои във: a) събирането на данни за трудовите и капиталовите доходи на физическите лица и за имуществото им от публични документи на данъчната администрация, както и обработването на тези данни с цел публикуването им; б) публикуването им по азбучен ред и по категория доходи под формата на подробни списъци, подредени по общини; в) предоставянето им на CD-ROM дискове, за да бъдат използвани за търговски цели; г) обработването им в рамките на SMS услуга, която дава възможност на потребителите на мобилни телефони, като изпратят името и общината по местоживеене на определено лице, да получат информация за трудовите и капиталовите доходи на това лице, както и за имуществото му?
2. Необходимо ли е Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че различните дейности, посочени в букви а)—г) от първия въпрос, могат да се разглеждат като обработване на лични данни единствено за целите на журналистическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, като се вземе предвид, че събраните данни на повече от един милион данъчнозадължени лица са с произход от документи, които са публични съгласно националната правна уредба на достъпа до информация
За преценката има ли значение обстоятелството, че основната цел на тази дейност е публикуването на въпросните данни?
3. Съгласно принципите и целта на Директива 95/46 необходимо ли е член 17 от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска публикуването и предоставянето за търговски цели на данни, събрани за целите на журналистическа дейност?
4. Необходимо ли е Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че от приложното поле са напълно изключени поименните файлове, които дословно съдържат само вече публикувана в медиите информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/07: Caffaro, Заключение от 24 април 2008 г.
Трябва ли Директива 2000/35 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 14 от Decreto-legge № 669/1996, съгласно който кредитор, разполагащ с изпълнително основание за безспорно вземане срещу публично учреждение по търговска сделка, не може да пристъпи към принудително изпълнение срещу това учреждение преди изтичането на 120-дневен срок от връчването на изпълнителното основание на посоченото учреждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/07: Beleggen, Risicokapitaal, Beheer, Определение от 15 април 2008 г.
Предпоставки за съединяване на дела с идентичен или сходен предмет по силата на член 43 от Процедурния правилник на Съда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/07: KBC Bank и Beleggen, Risicokapitaal, Beheer, Определение от 15 април 2008 г.
Допуска ли член 4, параграф 1, първо тире от Директива 90/435 национална правна уредба, която ограничава освобождаването от облагане на дивиденти, получени от дружество майка от дъщерно дружество, до размера на положителното салдо на облагаемата печалба за съответния данъчен период, като по този начин води до облагане на част от дивидентите или до ограничаване на прехвърляемостта на загубите?
Следва ли държава членка, избрала режим на освобождаване от облагане на такива дивиденти и допускаща прехвърляне на загуби по принцип, да разреши прехвърлянето на загубите независимо от размера на получените дивиденти?
Прилага ли се същият режим към чисто вътрешни положения, когато националният законодател приравни националното законодателство към изискванията на директивата, и каква е компетентността на националния съд в този контекст?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-449/07: Комисия/Италия, Определение от 3 април 2008 г.
Условията, при които съдебните разноски се поемат от ответната страна в случай на десижиране на ищеца в производство за установяване на нарушение.
Значението на поведението на държавата членка за разпределянето на съдебните разноски при отказ от жалба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.