всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Levits

Съдия докладчик – Levits

Дело C-122/14: Aktiv Kapital Portfolio, Определение от 21 юни 2016 г.

Противоречи ли на Директива 93/13 национална правна уредба, която не позволява на съдията по изпълнението служебно да провери евентуално наличие на неравноправни клаузи в договор между търговец и потребител, послужил за основание за издаване на изпълнителен титул в заповедно производство, когато поради липса на възражение от страна на потребителя съдията, издал титула, не е бил овластен да извърши такъв контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-122/14: Aktiv Kapital Portfolio, Определение от 21 юни 2016 г.

Съответства ли на Директива 93/13/ЕИО национална уредба, която не позволява на съда по изпълнението да преценява служебно неравноправния характер на договорна клауза в случай, че потребителят не е подал възражение срещу заповедта за плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-229/15: Mateusiak, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.

Трябва ли член 18, буква в) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че след изтичането на периода на корекция по член 187 от Директивата дълготрайните активи на данъчнозадълженото лице, във връзка с придобиването на които то е приспаднало ДДС, не следва нито да се облагат, нито да се включват в ликвидационния опис при преустановяване на дейността му, тъй като е изтекъл нормативно определеният срок за корекция на начисления данък във връзка с придобиването им, който произтича от заложения срок на изхабяване на тези активи в хода на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, или напротив, трябва да се тълкува в смисъл, че независимо от периода на корекция дълготрайните активи подлежат на облагане при преустановяване на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-481/14: Hansson, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.

1) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, при което се взема предвид обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените в член 13, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] действия, трябва ли то винаги да се увеличава с фиксирана „свръхтакса заради нарушението“
Произтича ли този извод от член 13, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/48]?
2) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, при което се взема предвид обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените в член 13, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] действия, трябва ли в конкретния случай като основания за увеличаване на това възнаграждение да се вземат предвид и следните съображения или обстоятелства:
а) обстоятелството, че в меродавния период поради особените си свойства разглежданият сорт, предмет на нарушението, е в позицията на единствен на пазара, при положение че обичайната за пазара лицензионна такса е определена въз основа на лицензионни договори и плащания, отнасящи се до разглеждания сорт?
Ако в конкретния случай това обстоятелство трябва да бъде взето предвид:
Допуска ли се увеличаване на възнаграждението само ако признаците, на които се дължат позициите на разглеждания сорт като единствен на пазара, са включени в описанието на сорта?
б) обстоятелството, че към момента на въвеждането на сорта на нарушителя на пазара разглежданият сорт вече е имал голям пазарен успех, поради което нарушителят си е спестил разходи за самостоятелно въвеждане на своя сорт на пазара, при положение че обичайната за пазара лицензионна такса е определена въз основа на лицензионни договори и плащания, отнасящи се до разглеждания сорт;
в) обстоятелството, че във времеви аспект и предвид броя на продадените екземпляри мащабът на нарушението на правото върху разглеждания сорт е над средния;
г) съображението, че нарушителят — за разлика от лицензополучателите — няма причина да се опасява от това, че заплаща лицензионната такса (и няма да може да изиска връщането ѝ), макар че впоследствие правната закрила на разглеждания сорт може да бъде обявена за нищожна предвид подаденото искане в този смисъл;
д) обстоятелството, че за разлика от обичайното за лицензополучателите, нарушителят не е бил длъжен да се разплаща на всяко тримесечие;
е) съображението, че титулярят на правото върху защитения сорт носи инфлационния риск, което има и практически последици, тъй като той вече дълго време е принуден да брани правата си;
ж) съображението, че тъй като е принуден да брани правата си, титулярят на правото върху защитения сорт не може да планира приходите си от разглеждания сорт, докато това е възможно, когато получава приходи от предоставянето на лицензии за разглеждания сорт;
з) съображението, че при нарушаване на правото му върху разглеждания сорт титулярят носи както общия присъщ на съдебния процес риск, така и риска в крайна сметка да не успее да събере напълно вземанията си от нарушителя;
и) съображението, че при нарушаване на правото му върху защитения сорт в резултат от едностранните действия на нарушителя титулярят се оказва лишен от свободата да прецени дали изобщо иска да разреши използването на разглеждания сорт от нарушителя?
3) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, трябва ли да се допусне и олихвяване на дължимото на година възнаграждение по обичайния лихвен процент за забава, след като може да се приеме, че всеки разумен търговец би уговорил подобна лихва?
4) Когато се изчислява обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, трябва ли изчислението да се прави въз основа на обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените […] действия?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
a) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], трябва ли в конкретния случай като основания за присъждане на допълнителна сума над обичайната за пазара лицензионна такса да се вземат предвид съображенията и обстоятелствата, посочени в букви а)—и) от втория въпрос, и/или обстоятелството, че поради необходимостта да брани правата си титулярят е бил принуден лично да отдели — в обичайната степен — време за проучване на нарушението и за работа по случая, а също и да възложи на други лица — в обичайната за такива случаи степен — работа по проучване на нарушението?
б) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], трябва ли то винаги да се увеличава с фиксирана „свръхтакса заради нарушението“
Произтича ли този извод от член 13, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/48]?
в) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], трябва ли да се допусне олихвяване на дължимото на година възнаграждение по обичайния лихвен процент за забава, след като може да се приеме, че всеки разумен търговец би уговорил подобна лихва?
6) Трябва ли член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94] да се тълкува в смисъл, че печалбата на нарушителя съставлява „произтекла вследствие на [нарушението] вреда“ по смисъла на тази разпоредба, обезщетение за която може да се иска в допълнение към справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1 от Регламент [№ 2100/94], или компенсацията в размер на печалбата на нарушителя, която се дължи по член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94] в случай на виновно поведение, се дължи само алтернативно на справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1?
7) Съвместими ли са с правото на обезщетение за вреди по член 94, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] националните разпоредби, съгласно които титулярят на правото върху защитения сорт, в тежест на когото с влязло в сила решение са възложени разноските по производството за постановяване на привременни мерки във връзка с нарушение на правото върху защитения сорт, не може да претендира материално право да му бъдат възстановени тези разноски, въпреки че е спечелил последвалото дело по иска относно същото нарушение?
8) Съвместими ли са с правото на обезщетение за вреди по член 94, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] националните разпоредби, съгласно които извън тесните граници на процедурата за определяне на съдебните разноски увреденото лице не може да търси компенсация за понесената от него загуба на време за направените извънсъдебни и съдебни постъпки с цел да изиска поправяне на претърпените вреди, освен ако понесената загуба на време не надхвърля рамките на обичайното?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-119/15: Biuro podróży Partner, Заключение от 2 юни 2016 г.

1. С оглед на член 6, параграф 1 и член 7 от [Директива 93/13] във връзка с членове 1 и 2 от [Директива 2009/22] може ли прилагането в договори с общи условия на разпоредби с еднакво съдържание като някои разпоредби, обявени за недопустими с влязло в сила съдебно решение и вписани в регистъра на недопустимите разпоредби в договорите с общи условия, да се приеме — по отношение на друг търговец, който не е участвал в производството, приключило с вписването на разпоредбата в регистъра на недопустимите разпоредби в договорите с общи условия — за неправомерно действие, което от гледна точка на националното право представлява практика в нарушение на колективните интереси на потребителите и е основание за налагане на имуществена санкция в национално административно производство?
2. С оглед на член 267, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз кой национален съд е юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право — второинстанционният съд, чиито решения по въззивни жалби подлежат на касационно обжалване като предвиденото в полския Граждански процесуален кодекс, или пък Sąd Najwyższy (Върховният съд), който е компетентен да се произнесе по касационната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-252/14: Pensioenfonds Metaal en Techniek, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.

Представлява ли член 63 ДФЕС пречка за приемане на национално законодателство, съгласно което дивиденти, плащани от местно дружество, се облагат при източника, ако акционерът е чуждестранно лице, докато тези дивиденти — в случай че са изплатени на акционер, който е местно лице — подлежат на облагане с данък с фиксиран размер, изчислен въз основа на фиктивен доход, като в дългосрочен план целта на това облагане е да съответства на обикновеното данъчно облагане на всички доходи от капитал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-77/16: Hewlett Packard Development Company/EUIPO, Определение от 26 май 2016 г.

Правилно ли Общият съд е приел, че разглежданият знак има описателен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009?
Може ли заявителят да се позове на предходна практика на EUIPO като основание за регистрация на марка при наличие на различни фактически обстоятелства?
Достатъчно ли са конкретизирани основанията за нарушение на член 99 от Регламент № 207/2009 и член 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95 в жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-77/16: Hewlett Packard Development Company/EUIPO, Определение от 26 май 2016 г.

Нарушен ли е член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 чрез преценката за описателност на заявения знак?
Може ли жалбоподателят да се позове на предходни решения на EUIPO като основание за преодоляване на отказ за регистрация на марка?
Допуснати ли са процесуални нарушения във връзка с член 99 от Регламент № 207/2009 и член 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-260/14: Județul Neamț, Съдебно решение от 26 май 2016 г.

Съставлява ли „нередност“ по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/1995, съответно „нередност“ по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, неспазването от страна на възлагащ орган, който е бенефициер на финансиране от структурни фондове, при възлагането на договор за поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност, на правилата относно възлагането на договор за обществена поръчка на стойност, по-ниска от праговата стойност, предвидена в член 7, буква a) от Директива 2004/18?
Трябва ли член 98, параграф 2, първа алинея, второ изречение от Регламент № 1083/2006 да бъде тълкуван в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходите, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент № 2988/95, или те са административни санкции по смисъла на член 5, буква в) от същия регламент?
Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът за прилагането с обратно действие на по-благоприятната санкция, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2988/95?
При положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент № 2988/95 във връзка с член 98, параграф 2, първа алинея, второ изречение от Регламент № 1083/2006 с оглед и на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдения момент на извършване на нарушението на нормите в областта на обществените поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-300/15: Kohll и Kohll-Schlesser, Съдебно решение от 26 май 2016 г.

Допуска ли принципът на свободно движение на работници, закрепен по-специално в член 45 ДФЕС, разпоредбите на член 139 ter, параграф 1 от LIR, доколкото те предоставят право на предвидения в тях данъчен кредит само на лицата, които притежават данъчна карта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1101112131454 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form