Jarasiunas
Съдия докладчик – Jarašiūnas
Дело C-1/14: Base Company и Mobistar, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Следва ли Директивата за универсалната услуга, и в частност нейните членове 9 и 32, да се тълкува в смисъл, че социалната тарифа за универсалните услуги, както и предвиденият в член 13, параграф 1, буква б) от Директивата за универсалната услуга механизъм за компенсации са приложими не само за електронни съобщения посредством свързване на телефон във фиксирано местоположение към обществена съобщителна мрежа, но и за електронни съобщения посредством мобилни съобщителни услуги и/или абонаменти за интернет?
Следва ли член 9, параграф 3 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да добавят към универсалната услуга специални тарифни схеми за услуги, различни от тези по член 9, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга?
При отрицателен отговор на първия и втория въпрос, съвместими ли са разглежданите разпоредби на Директивата за универсалната услуга с принципа на равенство, закрепен по-специално в член 20 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/14: Lisboagás GDL, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Следва ли член 9, параграф 1, член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че стойността на таксите, като разглежданите в главното производство, която е платена на общините от дружеството — концесионер на газоразпределителната мрежа, поради използването на публичната собственост на посочените общини и която впоследствие е прехвърлена от това дружество в тежест на друго дружество, натоварено с продажбата на газ, а след това от последното — на крайните потребители, трябва да се включи в данъчната основа за начисляване на ДДС, приложима за услугата, предоставена от първото на второто от тези дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-408/14: Wojciechowski, Заключение от 11 юни 2015 г.
Допускат ли принципът на лоялно сътрудничество и член 4, параграф 3 ДЕС, от една страна, и член 34, параграф 1 от [Хартата], от друга, държава членка да намали, дори да откаже пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължима на наето лице по силата на направените в съответствие със законодателството на тази държава членка престации, когато общият брой години осигурителен стаж, придобит в тази държава членка и в европейските институции, надхвърля единицата мярка за осигурителен стаж от 45 години, установена в член 10 bis от [Кралски указ № 50]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/14: SMK, Съдебно решение от 30 април 2015 г.
Трябва ли член 55 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията му до 1 януари 2010 г., да се тълкува в смисъл, че се прилага в случай като този по главното производство, в който получателят на услугите е идентифициран за целите на ДДС едновременно в държавата членка, в която фактически са били извършени услугите, и в друга държава членка, а след това само в тази друга държава членка, и в който движимите материални вещи, до които се отнасят тези услуги, са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени въпросните услуги, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на тези стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/14: KPN, Заключение от 16 април 2015 г.
1) Допуска ли член 28 от Директивата за универсалната услуга регулирането на тарифи, без анализ на пазара да е показал, че дадено предприятие разполага със значителна пазарна сила по отношение на регулираната услуга, при положение че трансграничното набиране на негеографски телефонни номера е технически напълно възможно и единствената пречка за достъпа до тези номера се състои в прилагането на тарифи, при които повикването към негеографски номер е по-скъпо от повикването към географски номер?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос пред запитващата юрисдикция възникват следните два въпроса:
a) Важи ли правомощието за регулиране на тарифите и когато по-високите тарифи се отразяват само в ограничена степен на обема на повикванията към негеографски номера?
б) В каква степен националният съд има право на преценка дали дадена мярка относно тарифите, която е необходима съгласно член 28 от Директивата за универсалната услуга, не е непропорционално тежка за оператора на транзитен трафик предвид преследваните с нея цели?
3) Оставя ли член 28, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга открита възможността посочените в тази разпоредба мерки да се предприемат от друг орган, който е различен от упражняващия правомощието по член 13, параграф 1 от Директивата за достъпа [НРО], предвид факта че посоченият орган има единствено правомощието да издава наредби относно изпълнението им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/14: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Telefonia Dialog, Съдебно решение от 16 април 2015 г.
Трябва ли член 7, параграф 3 от Рамковата директива във връзка с член 28 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че всяка мярка, взета от НРО с цел изпълнение на задължението по член 28 от Директивата за универсалната услуга, засяга търговията между държавите членки, когато тази мярка може да осигури на крайните потребители от други държави членки достъп до негеографски номера на територията на тази държава членка?
Трябва ли член 7, параграф 3 във връзка с членове 6 и 20 от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че когато се произнася по спорове между предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за да осигури изпълнение на задължението по член 28 от Директивата за универсалната услуга от страна на едно от тези предприятия, НРО не може да провежда процедура по консолидиране дори когато мярката засяга търговията между държавите членки, а националното право задължава НРО да провежда процедура по консолидиране винаги когато мярката може да засегне тази търговия?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: трябва ли член 7, параграф 3 във връзка с членове 6 и 20 от Рамковата директива и във връзка с член 288 ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че националният съд е длъжен да не прилага разпоредбите на националното право, които изискват от НРО да провежда процедура по консолидиране винаги когато взетата от него мярка може да засегне търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/14: Hotel Sava Rogaška, Заключение от 14 април 2015 г.
1) Трябва ли разпоредбата на член 8, параграф 2 от Директива [2009/54] да се тълкува в смисъл, че „натурална минерална вода от един и същ извор“:
а) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто извор е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ];
б) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт;
в) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността;
г) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността, при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
2) В случай че не може да се приеме нито едно от предложенията за отговор на първия въпрос, трябва ли тълкуването на израза „натурална минерална вода от един и същ извор“ да се основава на обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността, хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-536/14: Комисия/Люксембург, Определение от 14 април 2015 г.
Условията, при които ответникът следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски при оттегляне на жалбата от страна на Европейската комисия.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-553/13: Statoil Fuel & Retail, Съдебно решение от 5 март 2015 г.
Може ли финансирането на организацията на обществения транспорт на територията на дадена административно-териториална единица да се счита за специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, ако изпълнението и финансирането на тази задача е част от задълженията на административно-териториалната единица?
При утвърдителен отговор на този въпрос, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба допуска в националното законодателство да бъде предвиден косвен данък, който се заплаща при продажбата на акцизни стоки на крайни потребители и който се използва изцяло за организацията на обществения транспорт, ако организацията на обществения транспорт е задължение на административно-териториалната единица, разполагаща с правомощия да събира данъци, което задължение трябва да бъде изпълнявано независимо от предвиждането на такъв косвен данък, а размерът на сумите, с които се финансира организацията на обществения транспорт, в крайна сметка не се формира автоматично от приходите от събрания данък, тъй като сумата, предназначена за организацията на обществения транспорт, е точно определена, така че ако приходите от косвения данък са по-високи, за организацията на обществения транспорт се предоставят съответно по-малки по размер публични финансови средства от други източници и обратно — ако приходите от данъка върху продажбите са по-ниски, административно-териториалната единица трябва съответно да увеличи финансовите средства за организацията на обществения транспорт за сметка на останалите свои приходи, като обаче при приходи от данъци, различни по размер от прогнозните очаквания, е възможно размерът на разходите за организацията на обществения транспорт да бъде променен чрез изменение на бюджета на административно-териториалната единица?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба допуска допълнително облагане на акцизна стока с косвен данък, чието предназначение се определя след възникване на задължението за заплащане на този данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/14: Federconsorzi и Liquidazione giudiziale dei beni ceduti ai creditori della Federconsorzi, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Попада ли в обхвата на определението за търговска сделка по член 2 от Директива 2000/35 и член 2 от Директива 2011/7 съществуващото по силата на закона — Законодателен декрет № 169/1948 от 23 януари 1948 г. и Закон № 1294/1957 от 22 декември 1957 г. — упълномощаване от държавната администрация на селскостопанските кооперации (упълномощаване, от което произтича вземането, впоследствие прехвърлено от кооперациите на Federconsorzi и от него на неговите кредитори в рамките на производство за сключване на предпазен конкордат) за снабдяването със селскостопански продукти и за тяхното разпространение?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35 (член 6, параграф 2) и Директива 2011/7 (член 12, параграф 3), при което има възможност да се оставят в сила по-благоприятни норми, задължение да не се променя, като се направи по-неизгодна и дори се премахне лихвата за забава, приложима към вече съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли да се счита, че задължението да не се променя към по-неизгодна лихвата за забава, която се прилага към вече съществуващите отношения, се отнася и за единна правна уредба на лихвите, която за определен период (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) предвижда лихвен процент, различен от законната лихва, и капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие, както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора […] не е непременно неблагоприятен за кредитора?
Включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35 (член 6) и Директива 2011/7 (член 12) — в частта, в която във връзка със забраната на злоупотреба със свободата на договаряне във вреда на кредитора предвиждат съответно в член 3, параграф 3 и член 7, че договорни условия или практика, които представляват злоупотреба, са неприложими — забрана за държавата да се намесва с норми, които изключват плащането на лихви за забава, в съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения, по които тя е страна?
В случай на положителен отговор на четвъртия въпрос, отнася ли се задължението за ненамеса в съществуващи отношения, по които държавата е страна, с норма, която изключва лихвите за забава, към единна правна уредба на лихвите, която за определен период (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) предвижда лихвен процент, различен от законната лихва, и капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие, както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора […] не е непременно неблагоприятен за кредитора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.