Gulmann
Съдия докладчик – Gulmann
Дело C-222/04: Cassa di Risparmio di Firenze и др., Заключение от 27 октомври 2005 г.
1. Трябва ли група от органи (а именно банкови фондации), създадени на основание Закон № 218/90 и Законодателен декрет № 356/90, изменени впоследствие, с цел да държат контролни участия в дружества, осъществяващи банкова дейност, и да управляват тези участия, по отношение на много голям брой органи, действащи на пазара, като приходите на контролираните дружества се прехвърлят на последните, да се считат за подлежащи на прилагане на правилата на Общността в областта на конкуренцията — дори когато им се възлагат цели от обществена полза
По отношение на правилата, въведени с Законодателен декрет № 153/99, представлява ли възможността, предоставена на тези органи, да използват приходите от разпореждането с такива участия за придобиване и управление на значителни участия в други дружества — включително банкови дружества — както и контролни участия в небанкови дружества за различни цели, включително икономическото развитие на системата, също така търговска дейност за целите на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
2. Следователно, подлежат ли тези органи, съгласно правилата, съдържащи се в Закон № 218/90 и Законодателен декрет № 356/90, изменени впоследствие, както и реформата, съдържаща се в Закон № 461/98 и Законодателен декрет № 153/99, на правилата на Общността относно държавните помощи (членове 87 и 88 ЕО), по отношение на преференциален данъчен режим, който се прилага спрямо тях?
3. Ако на въпрос 2 по-горе се отговори утвърдително, представлява ли или не системата на директно данъчно облекчение върху получените дивиденти, която е предмет на настоящото дело, държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО?
4. Отново, ако на въпрос 2 по-горе се отговори утвърдително, валидно ли е Решението на Европейската комисия от 22 август 2002 г., с което се приема, че правилата относно държавните помощи не се прилагат спрямо фондациите с банков произход, с оглед на въпросите относно законосъобразността и липсата и/или недостатъчността на мотивите, изложени в акта за преюдициално запитване?
5. Без да се разглежда въпросът дали правилата относно държавните помощи са приложими, представлява ли предоставянето на по-благоприятно данъчно третиране на разпределението на печалбите на — изключително националните — банки-правоприемници, контролирани от фондациите, и получени от последните, или на тези дружества, в които участия са придобити с приходите от разпореждането с участия в банки-правоприемници, дискриминация в полза на дружествата, в които е инвестирано, спрямо другите дружества, действащи на пазара, и едновременно с това нарушение на принципите на свободата на установяване и свободното движение на капитали, по отношение на членове 12, 43 и сл. и член 56 и сл. ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/03: Schulte, Съдебно решение от 25 октомври 2005 г.
Член 3, параграф 2, буква а) от Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година за защита на потребителя по отношение на договори, сключени извън търговски обекти, прилага ли се и за договори за покупка на недвижим имот, които трябва да се разглеждат само като част от схема за капиталова инвестиция, финансирана с кредит, и когато преговорите, проведени до сключването на договора, са се състояли в ситуация на продажба „от врата на врата“ по смисъла на член 1 от HWiG, както по отношение на договора за покупка на недвижимия имот, така и по отношение на кредитния договор, който служи единствено за финансиране на тази покупка?
Дали изискванията за високо равнище на защита в областта на защитата на потребителите (член 95, параграф 3 ЕО) и ефективността на защитата на потребителите, гарантирани от Директива 85/577, са изпълнени от национална правна система или нейното тълкуване, което ограничава правните последици от отмяната на намерението за сключване на кредитен договор само до разваляне на този договор, дори и във връзка с такива схеми за капиталова инвестиция, при които кредитът не би бил предоставен изобщо без придобиването на недвижимия имот?
Допуска ли национална разпоредба относно правните последици от отмяната на кредитен договор, съгласно която потребителят, който е упражнил правото си на отказ по Директивата, трябва да върне получените средства по кредита на финансиращата банка, дори когато според схемата, изготвена за капиталовата инвестиция, кредитът служи единствено за финансиране на недвижимия имот и е изплатен директно на продавача на недвижимия имот, достатъчно за изпълнение на защитната цел на правилото за отказ, предвидено в член 5, параграф 2 от Директивата?
Когато правният ефект на отказа, съгласно националното право, води до това потребителят, след като е заявил отказ, да бъде длъжен незабавно да върне получените средства по кредита, които според схемата, изготвена за капиталовата инвестиция, до този момент изобщо не са били погасявани, плюс лихва върху тях по пазарния лихвен процент, противоречи ли този ефект на изискването за високо равнище на защита в областта на защитата на потребителите (член 95, параграф 3 ЕО) и на принципа на ефективност на защитата на потребителите, заложен в Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/03: Overland Footwear, Съдебно решение от 20 октомври 2005 г.
1) Може ли добросъвестната комисионна за покупка да бъде обложена с мито като част от действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките по член 29 от Митническия кодекс?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли добросъвестната комисионна за покупка да бъде приспадната от декларираната транзакционна стойност, като се имат предвид разпоредбите на членове 32, параграф 3 и 33 от Митническия кодекс?
3) При такива обстоятелства длъжни ли са митническите органи съгласно Митническия кодекс, и по-специално член 78, параграф 3 от него, да приемат изменението на цената, платена или подлежаща на плащане за внесените стоки, и по този начин намалената митническа стойност?
4) Има ли вносителят съответно право съгласно Митническия кодекс, и по-специално член 236 от него, на възстановяване на платеното мито върху комисионната за покупка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/03: Class International, Съдебно решение от 18 октомври 2005 г.
Може ли притежателят на търговска марка да възпрепятства (пряко или непряко) влизането на стоки, произхождащи от трети държави и носещи търговската марка по смисъла на Директивата или Регламента, на територията на държава членка (в случая на територията на Нидерландия/Бенелюкс) без негово съгласие в рамките на транзитен превоз или транзитна търговия, както е посочено по-долу?
Включва ли изразът „използване на означение в търговския оборот“ по смисъла на член 5, параграф 1, първо изречение и параграф 3, букви б) и в) от Директивата и член 9, параграф 1, първо изречение и параграф 2, букви б) и в) от Регламента, разглеждани заедно, складирането на оригинални стоки (маркирани с търговска марка по смисъла на Директивата, Единния закон за търговските марки на Бенелюкс или Регламента) на територията на държава членка, в митническо учреждение или склад, които не са били внесени в ЕИП от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, които произхождат от територия извън ЕИП и които имат от митническа гледна точка статут на стоки, които не са стоки на Общността (например Т1 или единен административен документ)?
Има ли въпросът дали е доказано или не окончателното местоназначение на тези стоки или дали е сключено или не споразумение (за покупка) относно тези стоки с клиент от трета държава към момента на влизането на стоките на горепосочената територия, значение за отговора на първия и втория въпрос?
Следва ли при отговора на първия, втория и третия въпрос да се вземат предвид допълнителни обстоятелства като:
a) обстоятелството, че търговецът, който е собственик на съответните стоки или може да разполага с тях или е активен в паралелната търговия, е установен в една от държавите членки;
b) обстоятелството, че търговец, установен в държава членка, предлага за продажба или продава посочените стоки от тази държава членка на друг търговец, установен в държава членка, като мястото на доставка (все още) не е определено;
c) обстоятелството, че търговец, установен в държава членка, предлага за продажба или продава посочените стоки от тази държава членка на друг търговец, установен в държава членка, като мястото на доставка на стоките, предлагани за продажба или продавани, е определено, но тяхното окончателно местоназначение не е, било с изрично посочване, било с договорно ограничение, уточняващо, че се касае за стоки, които не са стоки на Общността (и са в транзит), или не;
d) обстоятелството, че търговец, установен в държава членка, предлага за продажба или продава посочените стоки на търговец, установен извън ЕИП, като мястото на доставка или окончателното местоназначение е определено или не;
e) обстоятелството, че търговец, установен в държава членка, предлага за продажба или продава посочените стоки на търговец, установен извън ЕИП, за когото (паралелният) търговец знае или има основателни причини да предполага, че ще препродаде или достави тези стоки на крайни потребители в ЕИП?
Следва ли думата „предлага“ в разпоредбите, посочени в първия въпрос, да се разбира в смисъл, че включва и предлагането (за продажба) на оригинални стоки (маркирани с търговска марка по смисъла на Директивата, Единния закон за търговските марки на Бенелюкс или Регламента), складирани на територията на държава членка, в митническо учреждение или склад, които не са били внесени в ЕИП от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, които произхождат от територия извън ЕИП и които имат статут на стоки, които не са стоки на Общността (например Т1 или единен административен документ), при обстоятелствата, посочени в третия и четвъртия въпрос?
Коя от страните по делото носи доказателствената тежест по отношение на операциите, посочени в първия, втория и петия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/04: Lidl Italia, Съдебно решение от 8 септември 2005 г.
Следва ли член 1, точка 11 от Директива 98/34/ЕО да се тълкува в смисъл, че национална законодателна разпоредба като член 19 от Закон № 93 от 23 март 2001 г. представлява техническо регулиране, доколкото съдържа забрана за пускане на пазара на клечки за уши, които не са произведени от биоразградими материали съгласно национален стандарт?
Следва ли първата алинея на член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която представлява техническо регулиране, като член 19 от Закон № 93 от 23 март 2001 г., трябва да бъде нотифицирана на Комисията на Европейските общности преди нейното приемане?
Следва ли първата алинея на член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че националните съдилища могат да откажат да приложат национална правна разпоредба, представляваща техническо регулиране, като член 19 от Закон № 93 от 23 март 2001 г., ако тя не е била нотифицирана на Комисията на Европейските общности преди нейното приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/04: Espace Trianon и Sofibail, Съдебно решение от 8 септември 2005 г.
Член 1 от Директива 89/665 следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която само членовете на консорциум без правосубектност, който е участвал като такъв в процедура за възлагане на обществена поръчка и не е получил възлагането, действайки съвместно, могат да обжалват решението за възлагане на поръчката, а не само един от членовете му индивидуално?
Ще бъде ли различен отговорът на първия въпрос, ако всички членове на такъв консорциум действат съвместно, но жалбата на един от членовете му бъде обявена за недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/04: ATI EAC и др., Заключение от 8 септември 2005 г.
Законно ли е да се тълкуват тези разпоредби като гъвкави правила, позволяващи на възлагащия орган, когато възлагането се извършва въз основа на икономически най-изгодната оферта, да определи критериите по общ начин в обявлението за търг или в тръжната документация, като остави на журито да уточни или допълни тези критерии, ако е необходимо, при условие че такова уточняване или допълване се извършва преди отварянето на пакетите с офертите и не изменя тези критерии, или, напротив, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват като строго правило, изискващо възлагащият орган да определи аналитично критериите за възлагане на поръчката в обявлението за търг или в тръжната документация, и във всеки случай преди етапа на предварителен подбор или поканата за участие, и като означаващо, че журито впоследствие не може да прави нищо за уточняване или допълване на тези критерии или за създаване на подтеми или подоценки, тъй като поради съображения за прозрачност всяка информация относно критериите за възлагане трябва да фигурира в обявлението или тръжната документация?
В обобщение, допустима ли е традиционната линия на тълкуване, следвана в миналото в съдебната практика на Consiglio di Stato, която позволява на журито да допълва критериите за възлагане преди отварянето на пликовете, в светлината на правото на Общността?
Законно ли е, с оглед на тези разпоредби, тълкувани свободно с оглед на наречието „доколкото е възможно“, възлагащият орган да приеме условия за участие, които предвиждат, по отношение на един от критериите за възлагане (в случая организационните и подпомагащите процедури), позоваване на сложна поредица от параметри, за които в обявлението за търг не са определени индивидуални точки, така че те в този смисъл са частично неопределени, като точките се разпределят по абсолютна преценка на възлагащия орган, или изискват ли тези разпоредби във всеки случай критериите по принцип да бъдат формулирани абсолютно окончателно, което е несъвместимо с факта, че на тези критерии не са определени отделни точки в обявлението; ако е допустимо, тъй като разпоредбите се считат за гъвкави и не е съществено да се дават точки на всеки елемент, допустимо ли е, когато в обявлението за търг не е дадено изрично правомощие на журито, последното да уточни или допълни критериите (просто чрез определяне на индивидуална значимост и относителна тежест на всеки отделен елемент, който обявлението възнамерява да бъде оценен чрез общо разпределение на максимум 25 точки), или напротив, необходимо ли е да се прилагат буквално условията на търга, като точките се разпределят въз основа на обща оценка на различните и сложни въпроси, взети предвид от lex specialis?
Законно ли е, с оглед на [тези разпоредби], да се даде на журито, което трябва да оценява офертите, независимо от начина, по който критериите са формулирани в обявлението за търг, в процедура за възлагане въз основа на икономически най-изгодната оферта, правомощието, с оглед на сложността на въпросите, които трябва да бъдат оценени, да ограничи собствените си действия, като уточни параметрите за прилагане на критериите, предварително определени в обявлението за търг, и може ли такова правомощие да се упражнява чрез създаване на подтеми, подточки или просто чрез определяне на по-специфични критерии от тези, предвидени в обявлението за търг или тръжната документация, преди отварянето на пликовете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/04: Unicredito Italiano, Заключение от 8 септември 2005 г.
Недействително ли е и несъвместимо ли е с правото на Общността Решение 2002/581/ЕО на Комисията от 11 декември 2001 г., доколкото разпоредбите на Закона Чиампи и свързания с него законодателен декрет относно банките са съвместими с общия пазар, противно на становището на Европейската комисия, или в крайна сметка попадат ли в обхвата на дерогациите, предвидени в член 87, букви б) и в) ЕО?
По-специално, недействителен и несъвместим ли е с правото на Общността член 4 от горепосоченото решение, доколкото Комисията:
а) не е изпълнила задължението си да изложи достатъчно мотиви съгласно член 253 ЕО; и/или
б) е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания; и/или
в) е нарушила принципа на пропорционалност?
При всички случаи, изключва ли правилното тълкуване на член 87 и сл. ЕО, член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 и общите принципи на правото на Общността, по-специално принципите на правна сигурност, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания, прилагането на член 1 от Законодателен декрет № 282 от 24 декември 2002 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/02: Италия/Комисия, Заключение от 8 септември 2005 г.
Неправилно вземане предвид на целите и характера на оспорваните мерки
Неправилно и в нарушение на задължението за мотивиране квалифициране на оспорваните мерки като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО
Нарушение на член 87, параграф 3 ЕО и на задължението за мотивиране по отношение на въпроса за съвместимостта с общия пазар
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.