Gulmann
Съдия докладчик – Gulmann
Дело C-405/03: Class International, Заключение от 26 май 2005 г.
1) Може ли притежателят на търговска марка да се противопостави на въвеждането без негово съгласие на стоки от трети държави, носещи търговска марка по смисъла на Директивата за търговските марки и/или Регламент № 40/94, на територията на държава членка (в случая територията на Нидерландия/Бенелюкс) в контекста на транзит или транзитна търговия, както е посочено по-долу?
2) Обхваща ли „използването [на знак] в търговската дейност“ по смисъла на уводните думи на член 5, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 3, букви б) и в) от директивата и уводните думи на член 9, параграф 1 във връзка с член 9, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 40/94 съхраняването в митническо учреждение или склад на територията на държава членка на оригинални стоки с търговска марка (по смисъла на посочената директива, Единния закон за търговските марки на Бенелюкс и/или Регламент № 40/94), които не са въведени в ЕИП от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, които идват извън ЕИП и които имат статут на необщностни стоки (например T1 или AAD)?
3) Има ли значение за отговорите на въпроси (1) и (2) дали към момента на влизане на посочената територия крайната дестинация на тези стоки е определена или че не е сключен (договор за покупка) с клиент в трета държава за тези стоки?
4) В контекста на отговора на въпроси (1), (2) и (3) има ли значение дали са налице допълнителни обстоятелства, като:
(а) обстоятелството, че търговецът, който е собственик на съответните стоки или поне има право да се разпорежда с тях и/или се занимава с паралелна търговия, е установен в една от държавите членки;
(б) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, от тази държава членка на друг търговец, установен в държава членка, докато мястото на доставка все още не е определено;
(в) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, от тази държава членка на друг търговец, установен в държава членка, докато мястото на доставка на стоките, които ще бъдат предложени за продажба или продадени по този начин, е определено, но крайната дестинация не е, независимо дали с изрично посочване или договорно ограничение, че съответните стоки са необщностни (транзитни) стоки;
(г) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, на търговец, установен извън ЕИП, докато мястото на доставка и/или крайната дестинация на стоките може или не може да е определена;
(д) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, на търговец, установен извън ЕИП, за когото (паралелният) търговец знае или има сериозни основания да предполага, че ще препродаде или достави съответните стоки на крайни потребители в ЕИП?
5) Следва ли понятието „предлагане“ в разпоредбите, посочени във въпрос (1), да се тълкува и като предлагане (за продажба) на оригинални стоки с търговска марка (по смисъла на директивата, Единния закон за търговските марки на Бенелюкс и/или Регламент 40/94), които се съхраняват в митническо учреждение или склад на територията на държава членка, които не са въведени в ЕИП от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, които идват извън ЕИП и които имат статут на необщностни стоки (например T1 или AAD), при обстоятелствата, посочени по-горе във въпроси (3) и (4)?
6) Върху коя от страните лежи тежестта на доказване по отношение на действията, посочени по-горе в (1), (2) и (5)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/03: Overland Footwear, Заключение от 25 май 2005 г.
1) Може ли добросъвестната комисиона за покупка да бъде обложена с мито като част от действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките по член 29 от Митническия кодекс
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли добросъвестната комисиона за покупка да бъде приспадната от декларираната транзакционна стойност, като се имат предвид разпоредбите на член 32, параграф 3 и член 33 от Митническия кодекс
3) При такива обстоятелства задължени ли са митническите органи съгласно Митническия кодекс, и по-специално член 78, параграф 3 от него, да приемат изменението на платената или подлежаща на плащане цена за внесените стоки и съответно намалената митническа стойност
4) Има ли вносителят съответно право съгласно Митническия кодекс, и по-специално член 236 от него, на възстановяване на платеното мито върху комисионата за покупка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/03: Meta Fackler, Съдебно решение от 12 май 2005 г.
Следва ли членове 14 и 15 от Директива 2001/83/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която не позволява използването на специалната опростена процедура за регистрация за лекарствен продукт, съставен от няколко известни хомеопатични вещества, когато употребата му като хомеопатичен лекарствен продукт не е общоизвестна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/03: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 21 април 2005 г.
Съвместимо ли е с член 43 ЕО национално законодателство, което не позволява на квалифициран оптик като физическо лице да управлява повече от един оптичен магазин?
Съвместимо ли е с членове 43 ЕО и 48 ЕО национално законодателство, което ограничава възможността за откриване на оптичен магазин от юридически лица чрез изисквания относно формата на дружеството, участието в капитала и броя на магазините, в които може да участва оптикът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/03: Millenium Pharmaceuticals, Съдебно решение от 21 април 2005 г.
Доколкото разрешение за пускане на лекарствен продукт на пазара, издадено от швейцарските органи и автоматично признато от Княжество Лихтенщайн съгласно законодателството на тази държава, е първото разрешение за пускане на този продукт на пазара в една от държавите от Европейското икономическо пространство, представлява ли то първото разрешение за пускане на продукта на пазара по смисъла на член 13 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила за лекарствени продукти, както следва да се тълкува за целите на прилагането на Споразумението за Европейското икономическо пространство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/03: Novartis и др., Съдебно решение от 21 април 2005 г.
Трябва ли датата на издаване на разрешение за употреба в Швейцария, която автоматично се признава в Лихтенщайн, да се счита за първото разрешение за употреба на лекарствения продукт за целите на изчисляването на срока на валидност на допълнителното удостоверение за закрила съгласно член 13 от Регламент № 1768/92 (в редакцията, изменена с Споразумението за ЕИП)?
Задължен ли е компетентният орган в ЕИП да коригира всички съществуващи допълнителни удостоверения за закрила, чийто срок на валидност е бил неправилно изчислен?
Явява ли се разрешение за употреба, издадено от швейцарските органи, първото разрешение за употреба в Общността по смисъла на член 13 от Регламент (ЕИО) № 1768/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/03: Marks & Spencer, Заключение от 7 април 2005 г.
1. При обстоятелства, при които: – разпоредби на държава членка, като например разпоредбите на Обединеното кралство относно груповото облекчение, не позволяват на майка компания, която е данъчно резидентна в тази държава, да намали облагаемата си печалба в тази държава чрез приспадане на загуби, понесени в други държави членки от дъщерни дружества, които са данъчни резиденти в тези държави, докато такова приспадане би било възможно, ако загубите са понесени от дъщерни дружества, които са резиденти в държавата на майката компания; – държавата членка на майката компания: – облага с корпоративен данък компания, резидентна на нейната територия, върху цялата ѝ печалба, включително печалбата на клонове в други държави членки, с механизми за избягване на двойно данъчно облагане за данъците, платени в друга държава членка и при които загубите на клонове се вземат предвид при облагаемата печалба; – не облага с корпоративен данък неразпределената печалба на дъщерни дружества, резиденти в други държави членки; – облага майката компания с корпоративен данък върху всяко разпределение на дивиденти от дъщерни дружества, резиденти в други държави членки, докато не облага майката компания с корпоративен данък върху разпределения на дивиденти от дъщерни дружества, резиденти в държавата на майката компания; – предоставя облекчение за двойно данъчно облагане на майката компания под формата на кредит за удържан данък върху дивиденти и чуждестранни данъци, платени върху печалбата, от която са изплатени дивидентите от дъщерни дружества, резиденти в други държави членки; съществува ли ограничение по член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО
Ако да, оправдано ли е то съгласно правото на Общността
2. (а) Има ли значение за отговора на въпрос 1 това, че в зависимост от законодателството на държавата членка на дъщерното дружество е или може да е възможно при определени обстоятелства да се получи облекчение за част или всички загуби, понесени от дъщерното дружество, срещу облагаемата печалба в държавата на дъщерното дружество
(б) Ако има значение, какво значение има фактът, че: – дъщерно дружество, резидент в друга държава членка, е прекратило дейността си и, въпреки че в тази държава има разпоредба за облекчение на загубите при определени условия, няма доказателства, че при тези обстоятелства такова облекчение е било получено; – дъщерно дружество, резидент в друга държава членка, е било продадено на трето лице и, въпреки че съгласно законодателството на тази държава има разпоредба за използване на загубите при определени условия от трето лице купувач, не е сигурно дали те са били използвани при обстоятелствата по случая; – режимът, при който държавата членка на майката компания взема предвид загубите на дружества, резиденти в Обединеното кралство, се прилага независимо дали загубите също са облекчени в друга държава членка
(в) Би ли имало значение, ако има доказателства, че облекчение е било получено за загубите в държавата членка, в която е резидент дъщерното дружество и, ако да, има ли значение, че облекчението е било получено впоследствие от несвързана група дружества, на която е било продадено дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/04: Комисия/Испания, Заключение от 7 април 2005 г.
Нарушение на задълженията по член 7 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици чрез разрешаване на лов на гургулица по време на пролетната миграция в провинция Гипускоа, без да са изпълнени условията за дерогация по член 9 от същата директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/04: Espace Trianon и Sofibail, Заключение от 15 март 2005 г.
Препятства ли член 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство разпоредба от националното право, като първата алинея на член 19 от Законите за Държавния съвет, консолидирани на 12 януари 1973 година, която се тълкува в смисъл, че изисква членовете на консорциум без правосубектност, който като такъв е участвал в процедура за възлагане на обществена поръчка и не е получил възлагането, да действат съвместно, в качеството си на съдружници или от свое име, за да обжалват решението за възлагане на тази поръчка?
Би ли бил различен отговорът на първия въпрос, когато членовете на консорциума са подали жалба съвместно, но жалбата на един от членовете е недопустима?
Препятства ли член 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство разпоредба от националното право, като първата алинея на член 19 от Законите за Държавния съвет, консолидирани на 12 януари 1973 година, която се тълкува в смисъл, че забранява на член на такъв консорциум да подаде жалба индивидуално, било в качеството си на съдружник, било от свое име, срещу решението за възлагане на поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/02: Италия/Комисия, Съдебно решение от 3 март 2005 г.
Съвместимо ли е ограничаването на защитата на традиционните означения само до категорията или категориите вина, за които са признати, с правомощията на Комисията и с целите на основния регламент?
Допуснала ли е Комисията грешка, като е включила шестнадесет италиански традиционни означения в част А, а не в част Б на приложение III към оспорвания регламент?
Законосъобразно ли е предоставянето на защита на гръцкото традиционно означение „Vinsanto“ на латиница за вина с наименование за произход Santorini?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез предоставяне на правото за използване на традиционното означение „Ruby“ само на португалското вино Porto и отказването му за италианското вино Marsala?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.