Дело C-405/03: Class International, Съдебно решение от 18 октомври 2005 г.

Може ли притежателят на търговска марка да възпрепятства (пряко или непряко) влизането на стоки, произхождащи от трети държави и носещи търговската марка по смисъла на Директивата или Регламента, на територията на държава членка (в случая на територията на Нидерландия/Бенелюкс) без негово съгласие в рамките на транзитен превоз или транзитна търговия, както е посочено по-долу?

Включва ли изразът „използване на означение в търговския оборот“ по смисъла на член 5, параграф 1, първо изречение и параграф 3, букви б) и в) от Директивата и член 9, параграф 1, първо изречение и параграф 2, букви б) и в) от Регламента, разглеждани заедно, складирането на оригинални стоки (маркирани с търговска марка по смисъла на Директивата, Единния закон за търговските марки на Бенелюкс или Регламента) на територията на държава членка, в митническо учреждение или склад, които не са били внесени в ЕИП от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, които произхождат от територия извън ЕИП и които имат от митническа гледна точка статут на стоки, които не са стоки на Общността (например Т1 или единен административен документ)?

Има ли въпросът дали е доказано или не окончателното местоназначение на тези стоки или дали е сключено или не споразумение (за покупка) относно тези стоки с клиент от трета държава към момента на влизането на стоките на горепосочената територия, значение за отговора на първия и втория въпрос?

Следва ли при отговора на първия, втория и третия въпрос да се вземат предвид допълнителни обстоятелства като:
a) обстоятелството, че търговецът, който е собственик на съответните стоки или може да разполага с тях или е активен в паралелната търговия, е установен в една от държавите членки;
b) обстоятелството, че търговец, установен в държава членка, предлага за продажба или продава посочените стоки от тази държава членка на друг търговец, установен в държава членка, като мястото на доставка (все още) не е определено;
c) обстоятелството, че търговец, установен в държава членка, предлага за продажба или продава посочените стоки от тази държава членка на друг търговец, установен в държава членка, като мястото на доставка на стоките, предлагани за продажба или продавани, е определено, но тяхното окончателно местоназначение не е, било с изрично посочване, било с договорно ограничение, уточняващо, че се касае за стоки, които не са стоки на Общността (и са в транзит), или не;
d) обстоятелството, че търговец, установен в държава членка, предлага за продажба или продава посочените стоки на търговец, установен извън ЕИП, като мястото на доставка или окончателното местоназначение е определено или не;
e) обстоятелството, че търговец, установен в държава членка, предлага за продажба или продава посочените стоки на търговец, установен извън ЕИП, за когото (паралелният) търговец знае или има основателни причини да предполага, че ще препродаде или достави тези стоки на крайни потребители в ЕИП?

Следва ли думата „предлага“ в разпоредбите, посочени в първия въпрос, да се разбира в смисъл, че включва и предлагането (за продажба) на оригинални стоки (маркирани с търговска марка по смисъла на Директивата, Единния закон за търговските марки на Бенелюкс или Регламента), складирани на територията на държава членка, в митническо учреждение или склад, които не са били внесени в ЕИП от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, които произхождат от територия извън ЕИП и които имат статут на стоки, които не са стоки на Общността (например Т1 или единен административен документ), при обстоятелствата, посочени в третия и четвъртия въпрос?

Коя от страните по делото носи доказателствената тежест по отношение на операциите, посочени в първия, втория и петия въпрос?