Gavalec
Съдия докладчик – Gavalec
Дело C-650/23: Hembesler, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 4 от Регламент [№ 261/2004] да се тълкува в смисъл, че отказан на пътника от въздушния превозвач достъп на борда под формата на предварително отказан достъп на борда е налице и когато с уведомление за промяна на резервацията туроператор информира пътника, че полетът е отменен, но въздушният превозвач изобщо не е отменял полета и в действителност дори го е извършил по разписание?
Трябва ли член 7, параграф 1, член 4, параграф 3 и член 2, буква й) от Регламент [№ 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че опериращият въздушен превозвач дължи обезщетение на пътника, ако пътникът разполага с потвърдена резервация на туроператор за полет в двете посоки в рамките на пакетно туристическо пътуване; този туроператор e уведомил пътника в деня преди планирания полет (за връщане), че полетният план е променен по отношение на номера, часа и крайния пункт на пристигане на полета; поради това пътникът не се е явил за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2 от [този регламент]; първоначално резервираният полет обаче действително е осъществен по разписание; а въздушният превозвач дори е щял да превози пътника, ако същият се беше явил за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/22: Комисия/PB, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Може ли Европейската комисия да приеме административна мярка за възстановяване на недължимо получени суми единствено въз основа на членове 4 и 7 от Регламент № 2988/95, без да е необходимо наличие на секторна правна уредба?
Позволяват ли член 103 от Финансовия регламент от 2002 г. и членове 4 и 7 от Регламент № 2988/95 да се търси възстановяване на недължимо платени суми от лица, които не са преки получатели на средствата, но са участвали в нередността или са били длъжни да предотвратят нейното извършване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/23: Luxone, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Допускат ли Директива 2004/18/ЕО, членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципите на пропорционалност, конкуренция, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги, посочени в членове 49, 50, 54 и 56 ДФЕС, национални разпоредби (член 11, параграф 6, член 37, параграфи 8, 9, 10, 18 и 19, член 38, параграф 1, буква f) от стария Кодекс за обществените поръчки), които в случай на изтичане на срока на валидност на офертата, първоначално представена от временно обединение на предприятия в процес на учредяване, изключват възможността за намаляване на първоначалния състав на обединението при удължаване на срока на валидност на посочената оферта
По-специално съвместими ли са тези национални разпоредби с общите принципи на правото на Европейския съюз на свободна стопанска инициатива и ефективност, както и с член 16 от Хартата?
Допускат ли Директива 2004/18/ЕО, членове 16, 49, 50 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 4, протокол № 7 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, член 6 ДЕС, принципите на пропорционалност, конкуренция, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги, закрепени в членове 49, 50, 54, и 56 ДФЕС, национални разпоредби (член 38, параграф 1, буква f), членове 48 и 75 от стария Кодекс за обществените поръчки), които предвиждат прилагането на санкцията за задържане на временната гаранция като автоматична последица от изключването на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги, независимо от обстоятелството дали същият е бил избран за изпълнител при същото възлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/23: Česká republika – Generální finanční ředitelství, Заключение от 26 септември 2024 г.
При преценката дали е изпълнена материалната предпоставка за използване на процедурата на договаряне без публикуване на обявление за поръчка, а именно дали възлагащият орган не е причинил виновно със свои действия състоянието на изключителност по смисъла на член 31, параграф 1, буква б) [от Директива 2004/18], трябва ли да се вземат предвид правните и фактическите обстоятелства, при които е сключен договорът за първоначалната услуга, от който произтичат последващите обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/23: Parfümerie Akzente, Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Като се има предвид правото на Съюза като цяло и ефективното му прилагане, трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националните правила в рамките на координираната област, включително националните правила за транспониране на Директива [2005/29], не се прилагат, ако доставчикът на услугата е установен и предоставя услуги на информационното общество от друга държава членка и няма основание за прилагане на изключение, произтичащо от националните разпоредби за транспониране на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31?
Попадат ли в обхвата на координираната област по Директива 2000/31 предлагането на уебсайта на продавача и онлайн продажбата на стока, за която се твърди, че е етикетирана в нарушение на изискванията, приложими към самата стока в държавата членка на потребителя, който извършва покупката?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, изключени ли са изискванията, които се отнасят до доставката и до самите стоки, от координираната област в съответствие с член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 и когато доставката на самите стоки представлява необходим етап от предлагането на пазара и продажбата онлайн, или доставката на самите стоки трябва да се счита за елемент, който е акцесорен и неразделен от предлагането на пазара и продажбата онлайн?
Каква тежест има при разглеждането на втория и третия въпрос обстоятелството, че приложимите към самите стоки изисквания произтичат от национални разпоредби, които транспонират и допълват специфичното за сектора законодателство на Съюза, включително член 8, параграф 2 от Директива [75/324] и член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009, и които предполагат приложимите към стоките изисквания да бъдат изпълнени, за да е възможно стоките да бъдат пуснати на пазара или доставени на крайни потребители в държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/23: Комисия/Германия (Détérioration des prairies maigres de fauche), Заключение от 5 септември 2024 г.
Системно и трайно нарушение на член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО (Директивата за местообитанията) поради пропускане да се вземат подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на типовете местообитания 6510 (низинни сенокосни ливади) и 6520 (планински сенокосни ливади) в специалните защитени зони.
Системно и трайно нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО поради липса на редовно актуализиране на информацията за териториите, в които се намират типовете местообитания 6510 и 6520.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/22: BP France, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 17 и 18 от Директива 2009/28 и член 30 от Директива 2018/2001 да се тълкуват в смисъл, че целта на механизмите за контрол чрез масов баланс и националните или доброволни схеми, предвидени в тези директиви, е само да се оцени и обоснове устойчивостта на суровините и биогоривата, както и на техните смеси, а не да се регулират контролът и проследимостта в получените от съвместна преработка крайни продукти на дела на енергията от възобновяеми източници в тези продукти и така да се хармонизира отчитането на дела на енергията в такива продукти за целите, посочени в член 17, параграф 1, [първа алинея], букви а)[—]в) от [Директива 2009/28], както и в член 25 и член 29, параграф 1, първа алинея, букви а)[—]в) от Директива 2018/2001?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, допускат ли същите разпоредби при получаването в първия национален данъчен склад за внос на горива, съдържащи HVO, произведени в друга държава членка чрез съвместна преработка, държава членка да изисква — за да определи количеството HVO, което да се впише като постъпващо в материалната отчетност, която операторите трябва да водят за целите на установяването на стимулиращ данък, свързан с добавянето на биогорива, който се дължи в тази държава, когато делът на енергията от възобновяеми източници в горивата, освободени за потребление през календарната година, е по-малък от национален целеви процент на въвеждане на енергия от възобновяеми източници в транспорта — извършването на физически анализ на съдържанието на HVO на тези горива, включително когато заводът, в който са произведени тези горива, използва система за масов баланс, сертифицирана от доброволна схема, призната от Комисията като цялостна?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 34 [ДФЕС], мярка на държава членка като посочената в точка [36 от настоящото решение], въпреки че, от една страна, когато са освободени за потребление в тази държава членка направо от завода, горивата, съдържащи биогорива, получени чрез съвместна преработка в рафинерия, разположена на нейната територия, не подлежат на такъв физически анализ и макар че, от друга страна, за да определи при напускането на инсталация под митнически контрол или на национален данъчен склад съдържанието на биогорива, което за нуждите на определянето на данъка може да бъде разпределено между издадените за определен период сертификати за съдържание, тази държава членка приема да оцени въз основа на средната месечна стойност на добавяне на склада или инсталацията съдържанието на биогорива в изнесените или освободените за потребление горива в сектори, различни от транспорта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/23: Etihad Airways, Определение от 19 юли 2024 г.
Не е предоставен съдебен акт или правен текст за анализ, поради което не могат да бъдат формулирани основни правни въпроси. Моля, изпратете съответния текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/22: Società Italiana Imprese Balneari, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
Допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите, изведени в решение от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60), доколкото се считат за приложими, тълкуване на национална разпоредба като член 49 [от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването] в смисъл, че налага безвъзмездното прехвърляне от концесионера и без обезщетение — след изтичане на срока на концесията, когато тя се подновява без прекъсване, макар и по силата на ново решение — на обектите, изградени върху имоти, публична собственост, които са част от комплекса от обекти, използвани за дейността на предприятието, експлоатиращо плажа, като се има предвид, че незабавното отчуждаване може да доведе до ограничение, което надхвърля необходимото за постигане на действително преследваната от националния законодател цел и което следователно е непропорционално по отношение на тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-708/22: Asoprovac, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
1) Трябва ли член 4 и член 32, параграф 2 от [Регламент № 1307/2013] и член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която, за да препятства създаването на изкуствени условия при предоставянето на постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, на бенефициери, които не ги използват, предвижда, че пасищната дейност ще се допуска само ако се осъществява с животни от собственото стопанство?
2) Трябва ли член 60 от [Регламент № 1306/2013], отнасящ се до създаването на изкуствени условия за получаването на помощи, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която установява презумпция за изкуствено създаване на условия за достъп до помощта в случаите, когато селскостопанската пасищна дейност в постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, се извършва с животни, които не са от собственото стопанство на заявилия помощта?
3) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която пашата в земеделски площи не може да се счита за дейност по поддържане на тези площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?
4) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти и които прехвърлят това право на трето лице, което използва затревените площи за изхранване на собствените си животни, не извършват селскостопанска дейност по смисъла на член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от същия регламент?
5) Трябва ли член 4, параграф 1, букви б) и в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти, предназначени за общо ползване, не може да се считат за управляващи затревените площи, върху които се разпростира това право на паша, за целите на извършването на дейности по поддържане на тези земеделски площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.