Дело C-47/23: Комисия/Германия (Détérioration des prairies maigres de fauche), Заключение от 5 септември 2024 г.

Текст

... о нарушение“ — Директива 92/43/ЕИО — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Допустимост на доказателства относно отделни ситуации, които не са били обсъдени в хода на досъдебната процедура — Член 6, параграф 2 — Подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания в специалните защитени зони — Невземане на такива подходящи мерки — Типове местообитания 6510 и 6520 — „Низинни сенокосни ливади“ и „Планински сенокосни ливади“ — Член 4, параграф 1 — Задължение на държавите членки да представят списък на териториите с намиращите се в тях защитени типове естествени местообитания — Липса на редовно актуализиране на информацията за тези територии“

I. Въведение 1. Съгласно Директивата за местообитанията ( 2 ), която заедно с Директивата относно опазването на дивите птици ( 3 ) е крайъгълният камък на политиката на Съюза в областта на биологичното разнообразие, повечето от задълженията, наложени на държавите членки, са свързани със защитата или опазването на конкретни територии. Когато държава членка не изпълнява тези задължения по отношение на отделна територия, това неизпълнение може да бъде достатъчно основание за Европейската комисия да сезира Съда на основание член 258 ДФЕС ( 4 ). Когато обаче едно и също неизпълнение на задължения може да бъде констатирано не по отношение на една, а на множество територии, Комисията може да сметне за прекалено обременително (или дори невъзможно) образуването на паралелни производства за всеки отделен случай на такова неизпълнение. Вместо това тя може да приеме, че тези конкретни положения отразяват една широко разпространена политика или практика ...