Gavalec

Валидна и обвързваща ли е Директива 2006/123 за държавите членки, или е невалидна, доколкото — като директива за хармонизация — е приета само с мнозинство вместо с единодушие, в нарушение на член 115 [ДФЕС]?
Отговаря ли Директива 2006/123[…] обективно и абстрактно на минималните изисквания за достатъчна детайлност на правната уредба и следователно за липса на свобода на преценка за националния законодател, за да може да се счита за автоматично изпълнима и незабавно приложима?
Ако се приеме, че Директива 2006/123 няма директен ефект (non self-executing), съвместима ли е с принципите на правна сигурност последицата, която се изразява в просто изключване или чисто превантивно оставяне без приложение на националния закон, включително когато е невъзможно националният съд да прибегне до конформно тълкуване, или напротив, в посочения случай националното право не бива или не може да бъде приложено, без да се засягат специалните санкции, предвидени в правния ред на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от присъединяването към Договора [за функциониране на ЕС] (член 49) или от липсата на транспониране на [тази директива] (производство за установяване на неизпълнението на задължения)?
Равносилно ли е непосредственото действие на член 12, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2006/123 на признаването на директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на Директивата, или в рамките на директива за хармонизация като разглежданата („трябва да се приеме, че с членове 9—13 от директивата се извършва изчерпателна хармонизация…“, както е посочено в решение [от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др. (C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558)]) то трябва да се счита за изискване към държавата да приеме мерки за хармонизация, които не са общи, а обвързващи по съдържание?
Може ли или трябва ли за квалифицирането на директива като директно изпълнима или не, и в първия случай, за чисто превантивното оставяне без приложение на националния закон, да се счита, че е от компетентността само на националния съд (на който за целта са предоставени специфични тълкувателни инструменти, като възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда или за преценка за конституционосъобразност), или пък и на отделния държавен служител или ръководител на общината?
Ако се приеме обаче, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), като се има предвид, че член 49 [ДФЕС] не допуска автоматичното продължаване на срока на концесиите/разрешенията, предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие, които се използват с туристическа и развлекателна цел, само „доколкото при тези концесии е налице сигурен трансграничен интерес“, представлява ли съществуването на такова изискване необходимо условие и с оглед на прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 от [тази директива]?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за сигурен трансграничен интерес, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за ограниченост на наличните ресурси и концесии, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Ако абстрактно се приеме, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), може ли да се счита, че тази пряка приложимост е налице и конкретно в правна уредба — като италианската — в член 49 от [Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването] (който предвижда, че при прекратяването на концесията „всички непреместваеми обекти се придобиват от държавата, без обезщетение или възстановяване на разходите“), и съвместима ли е тази последица от приетия за наличен директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на въпросната директива (по-специално що се отнася до надлежно разрешени сградни конструкции или до концесии за имоти, публична собственост, които са функционално свързани с дейности по туристическо настаняване, като хотели или ваканционни селища) със защитата на основните права — като правото на собственост — които правото на Европейския съюз и Хартата на основните права [на Европейския съюз] признават за подлежащи на привилегирована защита?