Condinanzi
Съдия докладчик – Condinanzi
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) Разпоредбата на член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] пряко приложима ли е от държавите членки, или за приложението ѝ е необходимо приемането на вътрешно правни норми?
2) Следва ли да се приеме, че член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] предвижда, че за надлежното уведомяване на компетентния орган, от бенефициера, че заявлението му за помощ или искането за плащане е неправилно или е станало неправилно, след като е било подадено, е достатъчно уведомяването да е извършено само в писмена форма и да е достигнало до компетентния орган, без да е предвидено подаването му през нарочна платформа?
3) Следва ли въведените по член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] ограничения на правото на бенефициера да уведоми компетентния орган, без да му бъдат наложени санкции, че заявлението му за помощ или искането за плащане е неправилно или е станало неправилно, след като е било подадено, представляващи „бенефициерът да не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място“ и „органът вече да е информирал бенефициера за несъответствие в заявлението за помощ или искането за плащане“, да се тълкуват като изискващи наличието на доказателство за уведомяването от административния орган на бенефициера за намерението му да извърши проверка или за несъответствието в заявлението за помощ или в искането за плащане
И в този аспект, при условие че бенефициерът не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място, и че органът вече не е информирал бенефициера за несъответствие в заявлението за помощ или искането за плащане, допустимо ли е съгласно тази разпоредба на Регламента бенефициерът да извърши оттеглянето, преди да бъде информиран от административния орган, при вече извършена проверка и при установеното от органа несъответствие?
4) Допустими ли са съгласно съображение 17 и член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] национална нормативна уредба, съгласно която „[к]андидатът за подпомагане не може да оттегли подаденото заявление или една или повече схеми от него, когато: 1. е уведомен за установени в него застъпвания по отношение на парцелите с установени застъпвания; 2. е уведомен, че е избран за проверка на място; 3. е проверен на място и е уведомен за установени несъответствия по отношение на площите и/или животните, за които са установени такива“, както и практика на националния орган за проверка на място (без за проверката или резултата от нея бенефициерът да е уведомен) и практика на националния орган, при която се изисква писменото уведомяване за оттеглянето от бенефициера да бъде направено в конкретна система, само по съображения за по-лесно администриране на заявлението?
5) Приложим ли е в съдебното производство член 49, параграф 1, изречение трето от [Хартата], по отношение на наложената на земеделския производител санкция по чл. 19а от [Делегиран регламент № 640/2014] [отменен с Делегиран регламент 2022/1172, с предвидено в последния съображение 16, съгласно което „[в] интерес на яснотата и правната сигурност Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 следва да бъде отменен. Този регламент обаче следва да продължи да се прилага за заявления за помощ за директни плащания, подадени преди 1 януари 2023 г., за искания за плащане, направени във връзка с мерки за подпомагане, прилагани съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013, и за системата за контрол и административните санкции по отношение на правилата относно кръстосаното спазване.“), който е бил действащ за годината на кампания 2019 и към момента на налагането на санкцията с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 05.12.2022 г., при условие че към момента на разглеждане на делото от съда в [Делегиран регламент № 640/2014] в редакцията му, която е приложима от 01.01.2023 г. […] не се съдържа разпоредбата на чл. 19а?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 32, параграф 2, буква а) и член 36, параграфи 2 и 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или национална практика, по силата на която на земеделския стопанин може да бъде отказано правото на плащане на помощ за площи, за чието ползване той е сключил договор за съответната година, когато този договор, като правно основание за ползване на тези площи, не е бил регистриран в определената за целта компютризирана база данни в предвидените в националното право срокове?
Прилага ли се член 49, параграф 1, трето изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз към санкция като наложената на земеделски стопанин съгласно член 19а от Делегиран регламент № 640/2014 в положение, при което последната разпоредба е била в сила към датата на подаване на заявлението за подпомагане и към датата на налагане на посочената санкция, но към датата на разглеждане на подадената срещу същата санкция жалба е била заличена в консолидирания текст на посочения делегиран регламент, който регламент, макар и отменен, считано от 1 януари 2023 г., продължава да се прилага за заявленията, подадени преди тази дата, в съответствие с член 13 от Делегиран регламент 2022/1172?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1. Представлява ли ваучер по смисъла на член 30а от Директивата за ДДС инструмент под формата на точки, като разглеждания в главното производство, когато точките се предоставят в рамките на програма за лоялност на клиентите, разработена по такъв начин, че клиентът, който купува стоки, получава точки в зависимост от размера на покупките и след това има право при бъдеща покупка да използва точките, за да получи други стоки от асортимента на продавача?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, как се определя данъчната основа съгласно член 73а от Директивата за ДДС, когато точките се използват за получаване на стоки от продавача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) a)
Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
б) При отрицателен отговор на въпрос [1) a)], предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
в) Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2) a)
Отнася ли се „здравното обслужване при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24 само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством информационни и комуникационни технологии, или се отнася до цялостен договор за лечение, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
б) Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством информационни и комуникационни технологии, за да е налице „здравно обслужване при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
в) Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за трансгранично здравно обслужване по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за лечение (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством информационни и комуникационни технологии, а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване, установен в същата държава членка като пациента (местен лекар по дентална медицина)?
3) a)
Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, [параграф 1,] буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от ZÄG)?
б) Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством информационни и комуникационни технологии
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез посредник в държавата на пребиваване на пациента?
4) Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез информационни и комуникационни технологии от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Могат ли юридически лица да встъпят като страни в съдебно производство между държава членка и институция на Европейския съюз съгласно член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Допуска ли се отклонение от изключението, предвидено в член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз, при разглеждане на искания за встъпване?
Съответства ли на изискванията на Процедурния правилник подаването на искане за встъпване на език, различен от езика на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски, когато производството пред Съда е инцидентно по отношение на националното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Може ли съобщението, че определено лице е включено в списък на лицата с достъп до вътрешна информация и му е забранено да продава акции на емитента, да е достатъчно конкретно, за да представлява вътрешна информация съгласно член 7, параграф 2 от Регламент [№ 596/2014], дори ако не са ясни причините за включването на лицето в списъка?
2) Ако е така, при какви условия?
3) За преценката дали съобщение като описаното в първия въпрос представлява вътрешна информация, има ли значение дали е била правилна преценката на емитента, че обстоятелствата, довели до включването на лицето в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация, представляват вътрешна информация?
4) За преценката дали съобщение като описаното в първия въпрос представлява вътрешна информация, има ли значение дали съдържащата се в съобщението информация е била вярна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Изключва ли вторичното право на Съюза (по-специално член 60, параграфи 5 и 6 във връзка с член 58, параграфи 1—3 във връзка с член 59, параграф 1 от [Директива 2015/849]), както и общите правни принципи на Европейския съюз (по-специално принципът на effet utile) разпоредбите на член 35, параграфи 1—3 (относно възможността за налагане на административни наказания на юридически лица) и член 36 (относно удължаването на погасителната давност) от [FM-GwG], които, разгледани във връзка с тълкуването на тези разпоредби от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), поставят следните изисквания, за да се наложи административно наказание на юридическото лице: за обвиняемо лице със статут на главна страна по делото да бъде предварително признато физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира, или друго физическо лице, което е действало от името и за сметка на юридическото лице (при стриктно спазване на всички права на страните), а освен това — в диспозитива на наказателното постановление срещу юридическото лице задължително да бъде установено, че деянието на поименно посоченото в него физическо лице (или физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира) е съставомерно, както и че това физическо лице е действало противоправно и виновно, за да може на последващ етап за това деяние да се търси отговорност от юридическото лице, при положение че погасителната давност за административнонаказателното преследване и за възможността за налагане на административно наказание e съответно три и пет години от извършването на деянието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Неокончателна редакция РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 3 юли 2025 година(*) „ Обжалване — Арбитражна клауза — Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013 г.) — Проект SANAD — Разходи за персонал — Допустими разходи — Искане за възстановяване — Дебитно известие — Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип на добра администрация — Замяна на мотиви — Член 47 от Хартата на основните права — Право на ефективна съдебна защита — Тежест на доказване — Пропорционалност “ По дело C‑114/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 13 февруари 2024 г., Global Nanotechnologies AE schediasmou anaptyxis paraskevis kai emporias ylikon nanotechnologias (Glonatech), установено в Ламия (Гърция), представлявано от N. Scandamis, dikigoros, жалбоподател, като другата страна в производството е: Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания (REA), представлявана от V. Canetti и S. Payan-Lagrou, подпомагани от M. Le Berre, avocat, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, N. Jääskinen, Aл. Арабаджиев, M. Condinanzi (докладчик) и R. Frendo, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С жалбата си Global Nanotechnologies AE schediasmou anaptyxis paraskevis kai emporias ylikon nanotechnologias (Glonatech) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 декември 2023 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.