Съд на Европейския съюз

1 a) Изисква ли член 13, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/943 производителите на електроенергия с гарантиран достъп, които подлежат на понижаващо диспечиране от системния оператор, да бъдат напълно компенсирани за пропуснатите приходи в резултат на повторното им диспечиране (включително за всяка пропусната финансова подкрепа), така че производителят да бъде възстановен в същото финансово положение, в което би бил, ако не е подлежал на повторно диспечиране и съответно от търговска гледна точка е безразличен по отношение на вероятността да подлежи на повторно диспечиране?
б) В този контекст, какво означава изразът „необосновано ниска или необосновано висока компенсация“ и чрез позоваване на какви критерии или показатели следва да се направи преценката дали компенсацията е „необосновано ниска или необосновано висока“?
в) По-специално, допуска ли член 13, параграф 7 приемането мярка за прилагане, която прави разграничение между производителите на електроенергия по отношение правото им на компенсация в зависимост от това дали производителите се ползват от приоритетно диспечиране?
2 a) Достатъчно ясна, точна и безусловна ли е разпоредбата на член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943, било то като самостоятелна формулировка или с помощта на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС, така че тя да има директен ефект в националното право?
б) В каква степен член 13, параграф 7 изисква или допуска да се приемат национални мерки за изпълнение или прилагане?
3 a) В случай че член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943 няма директен ефект, може ли все пак на него да се направи позоваване пред национален съд, за да се оспори законосъобразността на разпоредба от националното право (включително всяка предполагаема национална мярка за изпълнение), за която се твърди, че е несъвместима с него, както и да се изтъкне като основание за отмяна или оставяне без приложение на такава разпоредба или мярка, ако се установи, че е несъвместима с него, или упражняването на такава компетентност от национален съд е изключено от „решение Popławski II“?
б) В случай че член 13, параграф 7 няма директен ефект и ако на него не може да се направи позоваване пред национален съд за целите, посочени във въпрос 3, буква а) по-горе, с какви правни средства за защита разполага предприятие, което твърди, че предполагаема национална мярка за изпълнение неправилно ограничава правото му на компенсация по член 13, параграф 7, независимо дали по силата на член 19, параграф 1 ДЕС, член 47 от Хартата или друга разпоредба?
4. По отношение правилното значение и действие на член 13, параграф 7:
а) Предвид разпоредбите на член 71 от Регламент 2019/943, може ли националният регулаторен орган (НРО) да приеме мярка за прилагане, с която да отложи плащането на компенсация по член 13, параграф 7 до 2024 година?
б) Може ли НРО да приеме мярка за прилагане, с която да отложи решението по въпроса дали (и евентуално в каква степен) следва да се дължи компенсация по член 13, параграф 7 за пропусната финансова подкрепа?
в) Допуска ли член 13, параграф 7 приемането на мярка за прилагане, която i) ограничава компенсацията до производителите на електроенергия, участващи в пазара ex ante (за ден напред), като по този начин изключва de minimis производителите от получаването на компенсация, в случай че подлежат на повторно диспечиране, и/или ii) предвижда плащане на компенсация на доставчиците на електроенергия, които могат да бъдат по-скоро посредници отколкото производители, които подлежат на повторно диспечиране?
г) В случай че производител на енергия от възобновяеми източници, който е страна по корпоративно споразумение за закупуване на електроенергия (КСЗЕ), подлежи на понижаващо повторно диспечиране, трябва ли дължимата съгласно член 13, параграф 7 компенсация да включва компенсация за загубите на всякакви плащания, които биха били дължими съгласно КСЗЕ (в случай че производителят не е подлежал на повторно диспечиране), поради това, че договорната цена на упражняване надвишава съответната пазарна цена, или такива плащания ще съставляват форма на финансова подкрепа, която попада извън обхвата на член 13, параграф 7, буква б)?