всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Borg Barthet

Съдия докладчик – Borg Barthet

Дело C-409/14: Schenker, Заключение от 4 февруари 2016 г.

1. Трябва ли описанието на митническата стока, обозначена като „Тютюни, светли въздушно сушени“, което съответства на код 2401 10 35 по КН от глава 24 („Тютюн и обработени заместители на тютюна“) от приложение I към Регламент (ЕС) № 861/2010, да се тълкува в смисъл, че включва само въздушно сушен тютюн, неочистен от твърдите жилки: — който съдържа целите листа на тютюневото растение, — който не е натрошен, пресован или сбит, — който извън въздушното сушене, схващано като вид „обработка“, не допуска друга обработка на „въздушно сушения“ тютюн по смисъла на код [2401 10] 35 по КН (като например чрез отделяне на дръжките, натрошаване или сбиване на листата), и — който не е годен за пушене?
2. Трябва ли понятието „митнически режим с отложено плащане […]“ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че обхваща и случая на митническа стока (акцизна стока), поставена под режим на външен транзит при условията на временно складиране или митническо складиране въз основа на придружаващи документи, в които тарифната позиция е неправилно посочена (2401 10 35 по КН вместо 2403 10 9000 по КН), но са посочени правилно съответната глава (глава 24 — Тютюн) и всички останали данни (номер на контейнер, количество, нетно тегло) и поставените печати не са били нарушени?
(С други думи, трябва да се изясни дали определена стока може да бъде под митнически режим с отложено плащане […], когато в придружаващите документи правилно е посочена главата от Общата митническа тарифа, но неправилно е посочена конкретната тарифна позиция).
3. Трябва ли понятието „внос“ по член 2, буква б) от Директива 2008/118/ЕО и понятието „внасяне на акцизни стоки“ по член 4, точка 8 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че обхващат и случая, в който е налице несъответствие между тарифната позиция на действителната стока, поставена под режим на външен транзит, и тарифната позиция, посочена в придружаващите стоката документи, като се има предвид, че извън това разминаване, данните за главата (в настоящия случай, глава 24 — Тютюн), количеството и нетното тегло на стоката в придружаващите документи съответстват на действителното положение?
4. Налице ли е нередовност по член 38 от Директива 2008/118, когато стоката е под митнически режим с отложено плащане и в придружаващите я документи е посочен неправилен код по КН според приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕС) № 861/2010?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/15: Harper Hygienics/СХВП, Определение от 28 януари 2016 г.

Нарушена ли е правната уредба на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при преценката за наличие на риск от объркване между заявената марка и по-ранните марки, с оглед на критериите за идентичност или сходство на стоките и елементите на марките?
Правилно ли е приложен член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 относно възможността заявената марка да черпи неоснователна полза от отличителния характер или репутацията на по-ранните марки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/15: Harper Hygienics/СХВП, Определение от 28 януари 2016 г.

Налице ли е достатъчна и мотивирана правна обосновка относно преценката за сходство между продуктите и знаците по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Приложен ли е правилно критерият за установяване на риск от объркване, включително по отношение на доминиращите елементи и релевантните фактори при различните категории продукти?
Спазени ли са изискванията за предоставяне на разширена закрила по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 и надлежно ли е мотивирана констатацията за неоснователно извличане на полза от отличителния характер или репутацията на по-ранните марки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-430/14: Stretinskis, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Следва ли член 143, параграф 1, буква з) от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася не само до случаи, при които страните по сделка са единствено физически лица, но и до случаи, при които е налице семейна или родствена връзка между управителя на една от страните (юридическо лице) и другата страна по сделката (физическо лице) или нейния управител (ако тази страна е юридическо лице)?
При утвърдителен отговор, трябва ли сезираната със спора юрисдикция да извърши по-задълбочен анализ на обстоятелствата по делото, за да прецени действителното влияние, което упражнява съответното физическо лице в рамките на юридическото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-361/14: Комисия/McBride и др., Заключение от 19 януари 2016 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на член 266 ДФЕС във връзка с член 263 ДФЕС, поради което се приема, че Комисията не е разполагала с компетентност да приеме решенията от 2010 г.
Нарушение на задължението за мотивиране по член 36 от Статута и член 81 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като не са изложени достатъчно мотиви относно доводите на Комисията и съдебната практика по дела SP и др. и ArcelorMittal.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-204/15: Latspas, Определение от 15 януари 2016 г.

Компетентност на Съда на Европейския съюз да продължи производството при оттегляне на преюдициалното запитване от страна на националната юрисдикция.
Правен режим за разпределение на съдебните разноски след прекратяване на производството поради заличаване на делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-226/14: Eurogate Distribution, Заключение от 12 януари 2016 г.

1) Облагането с данък върху добавената стойност при внос на стоки, реекспортирани като необщностни стоки, по отношение на които обаче е възникнало митническо задължение поради неизпълнение на задължение по член 204 от [МК] — в случая неизпълнение в срок на задължението да се отбележи в предвидената за целта материална отчетност, че стоката е напуснала митническия склад най-късно в момента на напускането — противоречи ли на разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Изискват ли разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО облагане на стоките с данък върху добавената стойност при внос в такива случаи или в това отношение държавите членки имат свобода на действие?
3) Държателят на митнически склад, който съхранява в своя склад стока от трета държава въз основа на договор за предоставяне на услуга, без да може да се разпорежда с тази стока, представлява ли данъчнозадължено лице за данъка върху добавената стойност при внос, който е възникнал вследствие на неизпълнение от негова страна на задължение по член 10, параграф 3, втора алинея от Директива 77/388/ЕИО във връзка с член 204, параграф 1 от [МК] дори и когато стоката не се използва за целите на неговите облагаеми сделки по смисъла на член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388/ЕИО?
Следва ли да се счита, че данъкът върху добавената стойност при внос на стоки, реекспортирани като необщностни стоки под митнически надзор, за които обаче е възникнало митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение по член 204 от Митническия кодекс, в конкретния случай — неприключване в срок на режима на външен общностен транзит поради непредставяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, преди да бъдат въведени на територията на трета страна, не е дължим по смисъла на член 236, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО във всеки случай, когато за длъжник на този данък се смята лицето, което е трябвало да изпълни задължението, без това лице да е притежавало правото да се разпорежда със стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/14: Air France – KLM, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 1999/59/ЕО и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че се дължи ДДС за издаването от авиокомпания на билети, които не са използвани от пътниците и чиято цена не може да бъде възстановена на последните?
Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 1999/59/ЕО и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че ДДС, който пътникът плаща при покупката на самолетен билет, който след това не използва, е изискуем в момента на получаването на цената на билета от авиокомпанията или от трето лице от нейно име?
Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 1999/59/ЕО и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че когато трето лице продава въз основа на договор за франчайзинг билетите на авиокомпания за нейна сметка и ѝ плаща за издадени билети, които след това са станали невалидни, предварително установена сума, изчислена като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, посочената предварително установена сума е облагаема в качеството ѝ на насрещна престация за посочените билети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/14: Gemeente Borsele, Заключение от 23 декември 2015 г.

Следва ли член 2, параграф 1, буква в) и член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че с оглед на правна уредба като описаната в настоящото решение дадена община трябва да се разглежда като данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива във връзка с училищния превоз
Следва ли при отговора на този въпрос правната уредба да се разглежда като цяло или тази проверка трябва да се извършва поотделно за всяка превозна услуга
Ако проверката следва да се извършва поотделно: трябва ли в този случай да се прави разлика според това дали става въпрос за превоз на ученици на разстояние между 6 и 20 километра, или на разстояние повече от 20 километра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-366/15: Комисия/Румъния, Определение от 30 ноември 2015 г.

Следва ли разноските да бъдат възложени на ответника, когато последният е дал повод за образуване на делото и е изпълнил задълженията си едва след завеждането му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1101112131457 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form