Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-647/11: Dimos Peramatos/Комисия, Определение от 29 ноември 2012 г.
Обхваща ли правният контрол в рамките на обжалване преценката на фактите, извършена от Общия съд, освен в случай на изопачаване?
Може ли принципът за защита на оправданите правни очаквания да се прилага в полза на лице, което е извършило явно нарушение на правната уредба?
Какви са изискванията за мотивиране на актовете на институциите на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/12: Съвет и Комисия/Stichting Natuur en Milieu и Pesticide Action Network Europe, Определение от 21 ноември 2012 г.
Следва ли да бъдат съединени делата с оглед тяхната връзка по предмет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/12: Съвет и др./Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht, Определение от 21 ноември 2012 г.
Явява ли се съединяването на дела целесъобразно поради тяхната свързаност по предмет съгласно член 54 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/12: Комисия/Словакия, Определение от 30 октомври 2012 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/10: Grain Millers/СХВП, Определение от 24 октомври 2012 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/11: Edwards и Pallikaropoulos, Заключение от 18 октомври 2012 г.
1. Какъв следва да е подходът на националния съд при постановяване на решение за присъждане на съдебните разноски спрямо представител на обществеността, който е загубил дело в областта на околната среда, предвид изискванията на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, така както е въведен с член 10a от Директивата ОВОС и член 15a от Директивата КПКЗ?
2. Как следва се реши въпросът дали разноските по спора са или не са „възпрепятстващо скъпи“ по смисъла на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, въведена с директивите, да се отговори въз основата на обективни критерии (например като се вземе предвид възможността на „средния“ представител на обществеността да плати евентуалните разноски), или следва да се реши въз основата на субективни критерии (като се вземат предвид средствата, с които разполага жалбоподателят в конкретния случай), или пък чрез съчетаване на тези два подхода?
3. Следва ли това да се преценява изцяло въз основа на националното право на държавата членка, която има задължението да постигне единствено предвидения от Директивите резултат, а именно — съответните производства да не бъдат „възпрепятстващо скъпи“?
4. При преценката дали производствата са „възпрепятстващо скъпи“ от значение ли е обстоятелството, че жалбоподателят всъщност не се е отказал да подаде или да поддържа жалбата си?
5. Допустимо ли е i) въззивният съд или ii) по-горна инстанция при последващо обжалване да разреши тези въпроси, като следва различен подход от подхода, който е трябвало да следва първата инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-587/10: VSTR, Съдебно решение от 27 септември 2012 г.
Шеста директива […] позволява ли на държавите членки да считат, че освободена вътреобщностна доставка е налице само когато данъчнозадълженото лице счетоводно докаже кой е идентификационният номер по [ДДС] на придобиващото лице?
За отговора на този въпрос от значение ли е:
— дали купувачът е установен в трета държава търговец, който е изпратил предмета на доставката от една държава членка в друга в рамките на верижна сделка, но не е регистриран за целите на данъка върху оборота в нито една държава членка, и
— дали данъчнозадълженото лице е доказало, че придобиващото лице е декларирало вътреобщностното придобиване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/11: Philips Electronics UK, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Когато държава членка (като Обединеното кралство) включва в нормативната данъчна основа печалбите и загубите на дружество, което е учредено и регистрирано за данъчни цели в друга държава членка (като Нидерландия), доколкото печалбите произтичат от дейност, извършвана от нидерландското дружество в Обединеното кралство посредством установен там постоянен обект, налага ли Обединеното кралство ограничение на свободата на установяване на граждани на държава членка на негова територия съгласно член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО) с това, че не допуска прехвърлянето на загуби, реализирани на територията му от установен в Обединеното кралство постоянен обект на чуждестранно дружество, на местно за Обединеното кралство дружество чрез групово данъчно облекчение в случаите, когато част от тези загуби или отчетена при изчислението им сума „съответстват на или представляват сума, която за целите на облагането с чуждестранен данък подлежи (за който и да било период) на приспадане или отчисляване от реализираните извън Обединеното кралство печалби на дружеството или на друго лице“, т.e. с това, че допуска прехвърлянето на реализирани в Обединеното кралство загуби в случаите на установен в Обединеното кралство постоянен обект само когато е неоспоримо, че към момента на предявяване на искането не е възможно приспадане или отчисляване в държава, различна от Обединеното кралство (включително в друга държава членка, като Нидерландия), като не е достатъчно лицето да не е претендирало данъчно облекчение, от което има право да се ползва в чужбина, и в случай че не съществува равностойно условие, приложимо по отношение на прехвърлянето на загуби, реализирани в Обединеното кралство от местно дружество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, това ограничение може ли да се обоснове:
а) единствено с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби или
б) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки, или
в) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки и необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, ограничението пропорционално ли е на подобно основание или основания?
Ако ограничаването на правата на нидерландското дружество не е обосновано или доколкото то не е пропорционално на никое основание, правото на Съюза изисква ли Обединеното кралство да предостави на установеното там дружество средство за обезщетяване, каквото е правото да се иска групово данъчно облекчение чрез приспадане от печалбите на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/11: A, Заключение от 19 юли 2012 г.
1. Изискват ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС приемащото дружество да може да извършва приспадане за целите на данъчното облагане на загубите, реализирани от преобразуващото се чрез вливане в него дружество със седалище в друга държава членка, които загуби са формирани от дейността на преобразуващото се дружество в тази друга държава членка в годините преди вливането, при положение че приемащото дружество не оставя място на стопанска дейност в държавата на преобразуващото се чрез вливане дружество и съгласно разпоредбите на националното си право може да извърши приспадане за данъчни цели на загубите на преобразуващото се дружество единствено ако това дружество е местно лице или конкретните загуби са формирани от намиращото се в тази държава място на стопанска дейност?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: от значение ли са разпоредбите на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС при отговора на въпроса дали размерът на подлежащите на приспадане загуби следва да се изчисли съгласно данъчното право на държавата по седалището на приемащото дружество, или за подлежащи на приспадане загуби следва да се приемат загубите, установени в държавата по седалището на преобразуващото се дружество съгласно действащото в тази държава право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/11: Neurim Pharmaceuticals (1991), Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Следва ли член 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 469/2009 да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на сертификат за допълнителна закрила на базата на издадено по-късно разрешение за пускане на пазара, което е за различен лекарствен продукт със същата активна съставка, когато пускането на пазара на продукта, който е предмет на хронологически по-ранното разрешение за пускане на пазара, не е обхванато от закрилата, осигурявана с основния патент, по смисъла на член 4?
Означава ли това, че при тълкуването на член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 469/2009 „първото разрешение за пускане на пазара в Общността“ трябва да бъде разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт в рамките на закрилата, осигурявана с основния патент, по смисъла на член 4?
Ще бъдат ли отговорите на предходните въпроси различни, ако по-ранното разрешение за пускане на пазара е издадено за ветеринарен лекарствен продукт със специфични показания, а по-късното разрешение за пускане на пазара е издадено за лекарствен продукт за хуманна употреба с различни показания?
Ще бъдат ли отговорите на предходните въпроси различни, ако по отношение на по-късното разрешение за пускане на пазара е било необходимо да се внесе пълно заявление за разрешение за пускане на пазара в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 2001/83/ЕО?
Ще бъдат ли отговорите на предходните въпроси различни, ако продуктът, предмет на разрешението за пускане на пазара „A“ на съответния лекарствен продукт, попада в обхвата на закрилата на различен патент, който е собственост на притежател, различен от подалия заявление за сертификат за допълнителна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.