Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-587/10: VSTR, Заключение от 21 юни 2012 г.
1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота позволява ли на държавите членки да считат, че освободена вътреобщностна доставка е налице само когато данъчнозадълженото лице счетоводно докаже кой е идентификационният номер по ДДС на придобиващото лице?
2) За отговора на този въпрос от значение ли е:
— дали купувачът е установен в трета държава търговец, който е изпратил предмета на доставката от една държава членка в друга в рамките на верижна сделка, но не е регистриран за целите на ДДС в нито една държава членка, и
— дали данъчнозадълженото лице е доказало, че придобиващото лице е декларирало вътреобщностното придобиване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/11: Комисия/Обединеното кралство, Определение от 4 май 2012 г.
Допуска ли се встъпване на държави членки на основание член 93, параграф 1 от Процедурния правилник и член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз в подкрепа на искане по дело за неизпълнение на задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/11: Neurim Pharmaceuticals (1991), Заключение от 3 май 2012 г.
1. При тълкуването на член 3 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 [понастоящем Регламент (ЕО) № 469/2009] (наричан по-нататък „Регламентът за СДЗ“) в случаите, когато разрешение за пускане на пазара „A“ е издадено за съдържащ активна съставка лекарствен продукт, следва ли член 3, буква г) да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на сертификат за допълнителна закрила (наричан по-нататък „СДЗ“) на базата на издадено по-късно разрешение за пускане на пазара „Б“, предоставено за различен лекарствен продукт със същата активна съставка, когато пускането на пазара на продукта, който е предмет на хронологически по-ранното разрешение, не попада в рамките на закрилата, осигурявана с основния патент по смисъла на член 4?
2. Ако се допуска издаването на СДЗ, означава ли това, че при тълкуването на член 13, параграф 1 от Регламента за СДЗ „първото разрешение за пускане на пазара в Общността“ трябва да бъде разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт в рамките на закрилата, осигурявана с основния патент по смисъла на член 4?
3. Налагат ли предходните въпроси различен отговор, когато по-ранното разрешение за пускане на пазара е издадено за ветеринарен лекарствен продукт за определено показание, а по-късното разрешение за пускане на пазара е издадено за лекарствен продукт за хуманна употреба за различно показание?
4. Налагат ли предходните въпроси различен отговор, когато по отношение на по-късното разрешение за пускане на пазара се е изисквало подаването на пълно заявление в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 2001/83/ЕО (предишно пълно заявление съгласно член 4 от Директива 65/65/ЕИО)?
5. Налагат ли предходните въпроси различен отговор, когато продуктът, обхванат от разрешение „A“ за пускане на пазара на съответния лекарствен продукт, попада в обхвата на закрилата на различен патент, чийто притежател е различен от заявителя на СДЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/11: Philips Electronics UK, Заключение от 19 април 2012 г.
1. Когато държава членка (като Обединеното кралство) включва в нормативната данъчна основа печалбите и загубите на дружество, което е учредено и регистрирано за данъчни цели в друга държава членка (като Нидерландия), доколкото печалбите произтичат от дейност, извършвана от нидерландското дружество в Обединеното кралство посредством установен там постоянен обект, налага ли Обединеното кралство ограничение на свободата на установяване на граждани на държава членка на негова територия съгласно член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО) с това, че не допуска прехвърлянето на загуби, реализирани на територията му от установен в Обединеното кралство постоянен обект на чуждестранно дружество, на местно за Обединеното кралство дружество чрез групово данъчно облекчение в случаите, когато част от тези загуби или отчетена при изчислението им сума „съответстват на или представляват сума, която за целите на облагането с чуждестранен данък подлежи (за който и да било период) на приспадане или отчисляване от реализираните извън Обединеното кралство печалби на дружеството или на друго лице“, т.e. с това, че допуска прехвърлянето на реализирани в Обединеното кралство загуби в случаите на установен в Обединеното кралство постоянен обект само когато е неоспоримо, че към момента на предявяване на искането не е възможно приспадане или отчисляване в държава, различна от Обединеното кралство (включително в друга държава членка, като Нидерландия), като не е достатъчно лицето да не е претендирало данъчно облекчение, от което има право да се ползва в чужбина, и в случай че не съществува равностойно условие, приложимо по отношение на прехвърлянето на загуби, реализирани в Обединеното кралство от местно дружество?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, това ограничение може ли да се обоснове:
а) единствено с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби или
б) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки, или
в) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки и необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, ограничението пропорционално ли е на подобно основание или основания?
4. Ако ограничаването на правата на нидерландското дружество не е обосновано или доколкото то не е пропорционално на никое основание, правото на Съюза изисква ли Обединеното кралство да предостави на установеното там дружество средство за обезщетяване, каквото е правото да се иска групово данъчно облекчение чрез приспадане от печалбите на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/10: SAG ELV Slovensko и др., Съдебно решение от 29 март 2012 г.
Доколко възлагащите органи могат или трябва да поискат пояснения от кандидата предвид разпоредбите на членове 2 и 55 от Директива 2004/18, когато в рамките на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка смятат, че офертата на съответния кандидат е с необичайно ниска цена или е неточна или не съответства на техническите спецификации в документацията за поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/10: Solvay и др., Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.
Трябва ли член 2, параграф 2 и член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция да се тълкуват в съответствие с уточненията, направени в Ръководството за прилагане на тази конвенция?
Трябва ли член 2, параграф 2 от Орхуската конвенция и член 1, параграф 5 от Директива 85/337 да се тълкуват в смисъл, че от съответното приложно поле на тази конвенция и тази директива се изключва акт като декрета на Валонския парламент от 17 юли 2008 г., който като им придава законодателна стойност, „ратифицира“ разрешения за проектиране, екологични разрешения или разрешения за дейности, предоставени по-рано от административния орган, за които е заявено, че „са установени императивни съображения от обществен интерес“?
Трябва ли член 9, параграфи 2—4 от Орхуската конвенция и член 10а от Директива 85/337 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правото да се развива проект, който попада в приложното им поле, да се предоставя със законодателен акт, срещу който националното право не предоставя възможност за обжалване по съдебен ред или пред друг установен със закон независим и безпристрастен орган, което да позволява този акт да се оспори по същество и от процесуална гледна точка?
Трябва ли член 6, параграф 9 от Орхуската конвенция и член 9, параграф 1 от Директива 85/337 да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на законодателни актове, в които не се съдържат всички мотиви за приемането им, даващи възможност да се провери, че са приети след подходяща предварителна проверка, извършена според изискванията на тази конвенция и на тази директива?
Трябва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че допуска законодателен орган да разреши план или проект, без да е установил, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия?
Трябва ли член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че изграждането на инфраструктура, предназначена за настаняване на административния център на частно дружество и на голям брой работници, може да се счита за императивно съображение от значим обществен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/10: Pak-Holdco, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.
Трябва ли при тълкуването на член 7, параграф 1 от Директива 69/335 [изменена с Директива 85/303] националната юрисдикция да вземе предвид разпоредбите на директивите за изменение, и по-специално на Директива 73/79 и на Директива 73/80, макар тези директиви вече да не са били в сила към момента на присъединяването на Република Полша към Европейския съюз?
При отрицателен отговор на първия въпрос, изключването на активите на капиталово дружество от облагаемата основа на данъка върху вноските в капитала, което е предвидено в член 5, параграф 3, първо тире от Директива 69/335, отнася ли се само до активите на капиталовото дружество, чийто капитал е увеличен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/09: Flachglas Torgau, Съдебно решение от 14 февруари 2012 г.
Трябва ли член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4 да се тълкува в смисъл, че предоставената на държавите членки възможност да не считат за публични власти „органи или институции, когато са в качеството си на […] законодателни органи“, може да се прилага по отношение на министерствата, доколкото те участват в законодателната процедура, по-конкретно чрез внасяне на законопроекти или становища, както и дали тази възможност е поставена в зависимост от спазването на условията по член 2, точка 2, втора алинея, второ изречение от тази директива?
Изключени ли са органите или институциите, когато са в качеството си на законодателен орган, от обхвата на определението за „публична власт“ само до приключване на законодателната процедура?
Предвидена ли е по закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4, когато в приетите с оглед на транспонирането на Директива 2003/4 разпоредби на националното право по общ начин е предвидено, че искането за достъп до информация за околната среда трябва да бъде отхвърлено, ако разкриването на информация би засегнало неблагоприятно поверителността на дейностите на властите, които имат задължение за уведомяване, или поверителността на тези дейности трябва да бъде предвидена със специална законова разпоредба
В последната хипотеза, предвидена ли е по закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4, когато от общ неписан принцип на националното право следва, че административните процедури на публичните власти нямат публичен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/10: Aladzhov, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.
Следва ли забрана за напускане на територията на държава — членка на Европейския съюз, наложена на гражданин на същата, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото ѝ, за непогасени публични задължения на това дружество, да съответства на предвиденото съображение за защита на „обществения ред“ по член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 […] при условията на главното производство и когато едновременно са налице следните условия:
– в конституцията на тази държава членка не е предвидено ограничаване на свободата на движение на физическите лица с цел защита на „обществения ред“,
– съображението „обществен ред“ като основание за налагане на посочената забрана се съдържа в национален закон, приет при транспониране на друг акт на правото на Европейския съюз,
– предвиденото съображение „обществен ред“ по смисъла на посочената норма на Директивата съдържа и съображението „за защита на правата на други граждани“, когато се предприема мярка за осигуряване на постъпления в бюджета на държавата членка чрез погасяването на публични задължения?
Следва ли от предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Европейския съюз, при условията на главното производство, че допускат национална правна уредба, която предвижда налагането на административна мярка „забрана за напускане на страната“ от държава членка на гражданин на същата държава, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото на същата държава членка, квалифицирани по правото ѝ като задължения в „големи размери“, когато за това задължение е допустимо прилагането на процедурата за сътрудничество между държавите членки, предвидена по Директива 2008/55 […], както и по Регламент […] № 1179/2008 […]?
Следва ли от принципа за пропорционалност и предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Съюза и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Европейския съюз, респективно на критериите по член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 […], при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че допускат при наличието на публично задължение на търговско дружество, регистрирано по правото на държавата членка, квалифицирано като „задължение в големи размери“ по правото на същата държава, да се въведе забрана за напускане на тази държава членка на физическо лице, управител на това дружество, при едновременно наличие на следните условия:
– наличието на публично задължение в „големи размери“ се счита за истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, преценката за което е извършена от законодателя чрез въвеждането на конкретната административна мярка „забрана за напускане на страната“,
– не се предвижда преценка на обстоятелствата, свързани с личното поведение на управителя и засягане на основни негови права, като правото му да упражнява трудова заетост по друго правоотношение, свързана с пътуване в чужбина,
– не се преценяват последиците за търговската дейност на дружеството длъжник и възможностите за плащане на публичното задължение след налагането на забраната,
– забраната се налага по искане, което има обвързващ характер, в случай че с него се удостоверява съществуването на публично задължение на конкретно търговско дружество в „големи размери“, необезпечаването му до размера на главницата и лихвите, както и качеството на орган на управление на същото търговско дружество на лицето, спрямо което се иска налагане на забраната,
– забраната се налага за срок до пълното погасяване или обезпечаване на публичното задължение, без да се предвижда преразглеждането на забраната по искане на адресата до органа, който е наложил забраната и съобразяване с давностните срокове за погасяване на задължението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/09: Le Poumon vert de la Hulpe и др., Определение от 17 ноември 2011 г.
Попада ли в приложното поле на Директива 85/337 проект, приет с национален законодателен акт, когато този акт само ратифицира административен акт без съществена законодателна процедура?
Необходимо ли е националното право да предвижда възможност за съдебен или друг независим контрол върху спазването на условията за прилагане на член 1, параграф 5 от Директива 85/337 по отношение на законодателни актове, разрешаващи проекти, които могат да имат значително въздействие върху околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.