всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Bonichot

Съдия докладчик – Bonichot

Дело C-434/10: Aladzhov, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.

Следва ли забрана за напускане на територията на държава — членка на Европейския съюз, наложена на гражданин на същата, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото ѝ, за непогасени публични задължения на това дружество, да съответства на предвиденото съображение за защита на „обществения ред“ по член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 […] при условията на главното производство и когато едновременно са налице следните условия:
– в конституцията на тази държава членка не е предвидено ограничаване на свободата на движение на физическите лица с цел защита на „обществения ред“,
– съображението „обществен ред“ като основание за налагане на посочената забрана се съдържа в национален закон, приет при транспониране на друг акт на правото на Европейския съюз,
– предвиденото съображение „обществен ред“ по смисъла на посочената норма на Директивата съдържа и съображението „за защита на правата на други граждани“, когато се предприема мярка за осигуряване на постъпления в бюджета на държавата членка чрез погасяването на публични задължения?
Следва ли от предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Европейския съюз, при условията на главното производство, че допускат национална правна уредба, която предвижда налагането на административна мярка „забрана за напускане на страната“ от държава членка на гражданин на същата държава, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото на същата държава членка, квалифицирани по правото ѝ като задължения в „големи размери“, когато за това задължение е допустимо прилагането на процедурата за сътрудничество между държавите членки, предвидена по Директива 2008/55 […], както и по Регламент […] № 1179/2008 […]?
Следва ли от принципа за пропорционалност и предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Съюза и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Европейския съюз, респективно на критериите по член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 […], при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че допускат при наличието на публично задължение на търговско дружество, регистрирано по правото на държавата членка, квалифицирано като „задължение в големи размери“ по правото на същата държава, да се въведе забрана за напускане на тази държава членка на физическо лице, управител на това дружество, при едновременно наличие на следните условия:
– наличието на публично задължение в „големи размери“ се счита за истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, преценката за което е извършена от законодателя чрез въвеждането на конкретната административна мярка „забрана за напускане на страната“,
– не се предвижда преценка на обстоятелствата, свързани с личното поведение на управителя и засягане на основни негови права, като правото му да упражнява трудова заетост по друго правоотношение, свързана с пътуване в чужбина,
– не се преценяват последиците за търговската дейност на дружеството длъжник и възможностите за плащане на публичното задължение след налагането на забраната,
– забраната се налага по искане, което има обвързващ характер, в случай че с него се удостоверява съществуването на публично задължение на конкретно търговско дружество в „големи размери“, необезпечаването му до размера на главницата и лихвите, както и качеството на орган на управление на същото търговско дружество на лицето, спрямо което се иска налагане на забраната,
– забраната се налага за срок до пълното погасяване или обезпечаване на публичното задължение, без да се предвижда преразглеждането на забраната по искане на адресата до органа, който е наложил забраната и съобразяване с давностните срокове за погасяване на задължението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/09: Le Poumon vert de la Hulpe и др., Определение от 17 ноември 2011 г.

Попада ли в приложното поле на Директива 85/337 проект, приет с национален законодателен акт, когато този акт само ратифицира административен акт без съществена законодателна процедура?
Необходимо ли е националното право да предвижда възможност за съдебен или друг независим контрол върху спазването на условията за прилагане на член 1, параграф 5 от Директива 85/337 по отношение на законодателни актове, разрешаващи проекти, които могат да имат значително въздействие върху околната среда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/11: Комисия/Испания, Определение от 25 октомври 2011 г.

Какъв е правният ефект на отказа на държава членка от качеството ѝ на подпомагаща страна в съдебното производство?
Как се уреждат съдебните разноски при отказ на държава членка от интервенция като подпомагаща страна съгласно Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-128/09: Boxus и др., Съдебно решение от 18 октомври 2011 г.

1) Следва ли член 1, параграф 5 от Директива 85/337 да се тълкува в смисъл, че от нейното приложно поле се изключва акт като Декрета на Валонския парламент от 17 юли 2008 г., който като придава ранг на закон, „ратифицира“ разрешения за проектиране, екологични разрешения или разрешения за дейности, предоставени по-рано от административния орган, за които е заявено, че „са установени императивни съображения от обществен интерес“?
2) Допускат ли член 9 от Орхуската конвенция и член 10а от Директива 85/337 правото да се развива проект, който попада в приложното им поле, да се предоставя със законодателен акт, срещу който националното право не предоставя възможност за обжалване по съдебен ред или пред друг установен със закон независим и безпристрастен орган, което да позволява този акт да се оспори по същество и от процесуална гледна точка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-434/10: Aladzhov, Заключение от 6 септември 2011 г.

1) Следва ли забрана за напускане на територията на държава членка на Европейския съюз, наложена на гражданин на същата, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото ѝ, за непогасени публични задължения на това дружество, да съответства на предвиденото съображение за защита на „обществения ред“ по член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 […] при условията на главното производство и когато едновременно са налице следните условия: – в конституцията на тази държава членка не е предвидено ограничаване на свободата на движение на физическите лица с цел защита на „обществения ред“, – съображението „обществен ред“ като основание за налагане на посочената забрана се съдържа в национален закон, приет при транспониране на друг акт на правото на Европейския съюз, – предвиденото съображение „обществен ред“ по смисъла на посочената норма на Директивата съдържа и съображението „за защита на правата на други граждани“, когато се предприема мярка за осигуряване на постъпления в бюджета на държавата членка чрез погасяването на публични задължения?
2) Следва ли от предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Съюза, при условията на главното производство, че допускат национална правна уредба, която предвижда налагането на административна мярка „забрана за напускане на страната“ от държава членка на гражданин на същата държава, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото на същата държава членка, квалифицирани по правото ѝ като задължения в „големи размери“, когато за това задължение е допустимо прилагането на процедурата за сътрудничество между държавите членки, предвидена по Директива [2008/55/ЕО], както и по Регламент [(ЕО) № 1179/2008]?
3) Следва ли от принципа за пропорционалност и предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на […] Съюза и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на […] Съюза, респективно на критериите по член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 […], при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че допускат при наличието на публично задължение на търговско дружество, регистрирано по правото на държавата членка, квалифицирано като „задължение в големи размери“ по правото на същата държава, да се въведе забрана за напускане на тази държава членка на физическо лице — управител на това дружество, при едновременно наличие на следните условия: – наличието на публично задължение в „големи размери“ се счита за истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, преценката за което е извършена от законодателя чрез въвеждането на конкретната административна мярка „забрана за напускане на страната“, – не се предвижда преценка на обстоятелствата, свързани с личното поведение на управителя и засягане на основни негови права, като правото му да упражнява трудова заетост по друго правоотношение, свързана с пътуване в чужбина, – не се преценяват последиците за търговската дейност на дружеството длъжник и възможностите за плащане на публичното задължение след налагането на забраната, – забраната се налага по искане, което има обвързващ характер, в случай че с него се удостоверява съществуването на публично задължение на конкретно търговско дружество в „големи размери“, необезпечаването му до размера на главницата и лихвите, както и качеството на орган на управление на същото търговско дружество на лицето, спрямо което се иска налагане на забраната, – забраната се налага за срок до пълното погасяване или обезпечаване на публичното задължение, без да се предвижда преразглеждането на забраната по искане на адресата до органа, който е наложил забраната и съобразяване с давностните срокове за погасяване на задължението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/11: Комисия/Испания, Определение от 5 юли 2011 г.

Условията за допустимост на встъпване на държави членки в производство пред Съда на Европейския съюз по член 40 от Статута и член 93, параграф 1 от Процедурния правилник.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-204/09: Flachglas Torgau, Заключение от 22 юни 2011 г.

1. a) Трябва ли член 2, параграф 2, второ изречение от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че в качество на законодателен орган действат само органите и институциите, които съгласно правото на държавата членка трябва да вземат крайното (задължително) решение в законодателната процедура, или в качество на законодателен орган действат и органите и институциите, на които правото на държавата членка е предоставило правомощия и право на участие в законодателната процедура, по-конкретно правото да внасят законопроекти и да дават становище по такива законопроекти?
б) Могат ли държавите членки да изключат от определението за „публична власт“ органите и институциите, действащи в съдебно или законодателно качество, само ако към датата на приемане на [Директивата] в конституционните им разпоредби не е предвидена процедура по преразглеждане по смисъла на член 6 от Директивата?
в) Изключени ли са органите или институциите, когато са в качеството си на законодателен орган, от обхвата на определението за „публична власт“ само до приключване на законодателната процедура?
2. a) Предвидена ли е по закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от [Директивата], когато в приетите с оглед на транспонирането на [Директивата] разпоредби на националното право по общ начин е предвидено, че искането за достъп до информация за околната среда трябва да бъде отхвърлено, ако разкриването на информация би засегнало неблагоприятно поверителността на дейностите на властите, които имат задължение за уведомяване, или поверителността на тези дейности трябва да бъде предвидена със специална законова разпоредба?
б) Предвидена ли е по закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от [Директивата], когато от общ неписан принцип на националното право следва, че административните процедури на публичните власти нямат публичен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-212/10: Logstor ROR Polska, Съдебно решение от 16 юни 2011 г.

Член 4, параграф 2 от [Директива 69/335] дава ли право на държава членка, считано от 1 януари 2007 г., да въведе отново данък върху вноските в капитала, който се начислява върху отпуснатите на капиталово дружество заеми, ако заемодателят има право на участие в печалбата на това дружество, при положение че от датата на присъединяването [към Съюза] — 1 май 2004 г. — държавата членка е отменила този данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-130/09: Fastrez и Fastrez, Заключение от 19 май 2011 г.

Неправилно изключване на проектите, ратифицирани чрез специален национален законодателен акт, от приложното поле на Директива 85/337/ЕИО (ОВОС-директива)
Липса на ефективен достъп до съдебен контрол върху материалната и процесуалната законосъобразност на решенията за разрешаване на проекти, подлежащи на ОВОС, когато разрешението е предоставено чрез законодателен акт
Неспазване на изискванията на член 9 от Орхуската конвенция и член 10а от Директива 85/337/ЕИО относно достъпа до съдебен контрол в областта на околната среда

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-128/09: Boxus и др., Заключение от 19 май 2011 г.

А. Може ли член 1, параграф 5 от [Директивата ОВОС] да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното си поле законодателство — като [декрета от 17 юли 2008 г.] — което посочва само че „са установени императивни съображения от обществен интерес“ за предоставянето на разрешения за проектиране, екологични разрешения и обединени екологични разрешения за проектиране, свързани с изброени в него действия и дейности, и което „ратифицира“ разрешенията, за които е посочено, че „са установени императивни съображения от обществен интерес“?
Б.1. Допускат ли членове 1, 5, 6, 7, 8 и 10а от изменената [Директива ОВОС] правен режим, при който правото да се изпълни проект, предмет на оценка за въздействието, е предоставено със законодателен акт, неподлежащ на обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, което да даде възможност да се оспори по същество и от процесуална гледна точка решението за предоставяне на право да се изпълни проектът?
Б.2. Трябва ли член 9 от Орхуската конвенция да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят възможността за обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, за да може да се оспорва законосъобразността — по какъвто и да е въпрос по същество или от процесуална гледна точка, свързан както с материалноправния, така и с процесуалноправния режим за разрешаване на проектите, предмет на оценка на въздействието — на решения, действия и пропуски, спрямо които се прилагат разпоредбите на член 6?
Б.3. От гледна точка на Орхуската конвенция, трябва ли член 10а от изменената [Директива ОВОС] да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят възможността за обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, за да може да се оспорва законосъобразността на решения, действия или бездействия по какъвто и да е въпрос по същество или от процесуална гледна точка, свързан както с материалноправния, така и с процесуалноправния режим за разрешаване на проектите, предмет на оценка на въздействието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1545556575876 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form