Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-308/12: Комисия/Полша, Определение от 25 юни 2013 г.
Следва ли разноските да бъдат възложени на Република Полша поради нейното поведение във връзка с изпълнението на задълженията й?
Как се разпределят съдебните разноски между страните и встъпилите държави членки при оттегляне на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/12: Gemeinde Altrip и др., Заключение от 20 юни 2013 г.
1. Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета да се тълкува в смисъл, че държавите членки са задължени да обявят за приложими въведените за транспонирането на член 10a от Директива 85/337/ЕИО национални разпоредби и за такива административни производства по издаване на разрешения, които са образувани преди 25 юни 2005 г., разрешенията по които обаче са издадени едва след този срок?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 10a от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г., да се тълкува в смисъл, че държавите членки са задължени да разпрострат приложимостта на отнасящите се до оспорването на процесуална законосъобразност на дадено решение национални разпоредби, които транспонират член 10a от Директива 85/337/ЕИО, и до случаи на извършена, макар да е неправилна, оценка на въздействието върху околната среда?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Следва ли в случаите, в които в съответствие с член 10a, параграф 1, буква б) от Директива 85/337 административнопроцесуалното право на дадена държава членка определя като принцип, че за членовете на заинтересованата общественост достъпът до процедура за обжалване пред съд зависи от твърдението им, че техни права са нарушени, член 10a от Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че:
a) оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решения, които са предмет на разпоредбите на тази директива за участие на обществеността, може да има успех и да доведе до отмяна на решението единствено когато с оглед на конкретния случай съществува възможност оспорваното решение да има друго съдържание, ако процесуалните нарушения липсват и когато освен това процесуалните нарушения засягат материалноправното положение на жалбоподателя или
б) в рамките на оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решения, които са предмет на разпоредбите на тази директива за участие на обществеността, трябва да се вземат предвид и други процесуални нарушения?
При отговор на горепосочения въпрос по смисъла на буква б):
Какви следва да са изискванията по същество по отношение на процесуалните нарушения, за да могат те в рамките на оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решенията да се вземат под внимание в полза на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/12: Spedition Welter, Заключение от 30 май 2013 г.
1) Следва ли член 21, параграф 5 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, стр. 11; наричана по-нататък „Директива 2009/103“) да се тълкува в смисъл, че правомощията на представителя за уреждане на претенции включват упълномощаване да се получават документи за сметка на застрахователното предприятие, така че в исковото производство на увреденото лице срещу застрахователното предприятие за обезщетяване на вредите от пътнотранспортно произшествие може да бъде извършено връчване с действие срещу застрахователното предприятие на посочения от него представител за уреждане на претенции?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Има ли член 21, параграф 5 от Директива 2009/103/ЕО непосредствено действие, така че увреденото лице да може да се позове на него пред националния съд, в резултат на което националният съд трябва да изходи от принципа, че връчването на представителя за уреждане на претенции в качеството му на „представител“ на застрахователното предприятие е било валидно, въпреки че представителят не е договорно упълномощен да получава документи и че националното право не предвижда задължително упълномощаване в този случай, като се има предвид, че в останалата си част връчването отговаря на установените в националното право предпоставки?.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/12: Billerud Karlsborg и Billerud Skärblacka, Заключение от 16 май 2013 г.
1) От член 16, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/87/ЕО следва ли, че оператор, който не е върнал достатъчен брой квоти за емисии към 30 април, трябва да заплати глоба независимо от причината за пропуска, например, тъй като поради недоглеждане, административна грешка или технически проблем операторът не е върнал квоти за емисии до 30 април, въпреки че към тази дата е имал достатъчен брой от тях?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли това, че съгласно член 16, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/87 глобата следва или може да бъде опростена или намалена например при обстоятелства като описаните в първия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/11: Edwards и Pallikaropoulos, Съдебно решение от 11 април 2013 г.
Какъв следва да е подходът на националния съд при постановяването на решение за присъждане на съдебните разноски спрямо представител на обществеността, който е загубил дело в областта на околната среда, предвид изискванията на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, така както е въведен с член 10a от Директива 85/337 и член 15a от Директива 96/61?
Как следва да се реши въпросът дали разноските по спора са или не са „възпрепятстващо скъпи“ по смисъла на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, въведена с тези директиви: въз основа на обективни критерии (например като се вземе предвид възможността на „средния“ представител на обществеността да плати евентуалните разноски), въз основа на субективни критерии (като се вземат предвид средствата, с които разполага жалбоподателят в конкретния случай) или пък чрез съчетаване на тези два подхода?
Следва ли това да се преценява изцяло въз основа на националното право на държавата членка, която има задължението да постигне единствено предвидения от посочените директиви резултат, а именно съответните производства да не бъдат „възпрепятстващо скъпи“?
При преценката дали производствата са „възпрепятстващо скъпи“ от значение ли е обстоятелството, че жалбоподателят всъщност не се е отказал да подаде или поддържа жалбата си?
Допустимо ли е i) въззивният съд или ii) по-горна инстанция при последващо обжалване да разреши тези въпроси, като следва различен подход от подхода, който е трябвало да следва първата инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/11: Deutsche Umwelthilfe, Заключение от 21 март 2013 г.
1. Следва ли член 2, параграф 2, второ изречение от [Директива 2003/4/ЕО] да се тълкува в смисъл, че органите и институциите на изпълнителната власт действат в качеството си на законодателни органи, когато осъществяват нормотворческа дейност въз основа на оправомощаване със закон на парламента?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, тези органи и институции изключват ли се по принцип от определението за „публична власт“, или се изключват от това определение единствено за периода до приключване на законодателната процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/11: Shomodi, Съдебно решение от 21 март 2013 г.
Следва ли член 5 от Регламент […] № 1931/2006 […], който разрешава непрекъснат престой с максимална продължителност три месеца, предвид по-специално член 2, буква а) и член 3, точка 3 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че въз основа на двустранните споразумения между държавите членки и съседните им трети страни съгласно член 13 от посочения регламент са допустими многократни влизания и излизания и непрекъснат престой за максимален период от три месеца, така че жител на граничен район, който разполага с разрешително за местен граничен трафик, може да прекъсне непрекъснатия престой преди изтичане на тримесечния срок и впоследствие, след като отново премине границата, да придобие още веднъж право на непрекъснат тримесечен престой?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли непрекъснатият престой по смисъла на член 5 от Регламент №°1931/2006 да се счита за прекъснат, когато влизането и излизането са осъществени в един и същи ден или пък в два последователни дена?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос, какъв интервал или какъв друг критерий за преценка е необходимо да се вземе предвид, за да може да се установи наличието на прекъсване на непрекъснатия престой за целите на член 5 от Регламент №°1931/2006?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли разпоредбата, която допуска непрекъснат престой с максимална продължителност от три месеца съгласно член 5 от Регламент №°1931/2006, да се тълкува в смисъл, че периодите на престой между влизанията и излизанията трябва да се сумират и че с оглед на член 20, параграф 1 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген […] или на всяка друга норма, уреждаща шенгенското пространство, щом общият брой дни, изчислени по този начин, достигне 93, т.е. три месеца, следва да се приеме, че разрешителното за местен граничен трафик вече не предоставя право на допълнителен престой в рамките на шест месеца, считано от датата на първото влизане?
В случай на утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, следва ли за целите на това изчисляване да се вземе предвид и влизането и излизането в рамките на един ден или няколко влизания и излизания в рамките на един и същи ден и какъв метод на изчисляване следва да се възприеме за тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/12: Комисия/Люксембург, Определение от 8 март 2013 г.
Възникват ли основания разходите по делото да бъдат възложени на ответника, когато именно неговото поведение е довело до оттеглянето на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/11: Lapin luonnonsuojelupiiri, Съдебно решение от 7 март 2013 г.
Може ли от факта, че отпадък е бил класифициран като опасен отпадък, да се направи непосредствено извод, че употребата на [такова] вещество или на [такова] изделие води до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве по смисъла на член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/98/ЕО
Може ли също така опасен отпадък да изгуби качеството си на отпадък, ако са спазени условията по член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО?
Следва ли при тълкуването на понятието „отпадък“, по-специално при преценката на задължението за обезвреждане на веществото или изделието, да се отдаде значение на факта, че съгласно посоченото в член 67 от Регламента REACH приложение ХVII повторната употреба на изделието, което е обект на преценката, е разрешена при определени условия
Ако това е така, какво значение следва да се отдаде на този факт?
Хармонизирани ли са с член 67 от Регламента REACH изискванията за производството, пускането на пазара и употребата по смисъла на член 128, параграф 2 от същия регламент, така че употребата на посочените в приложение ХVII препарати и изделия да не може да бъде възпрепятствана въз основа на националните разпоредби за опазване на околната среда, ако ограниченията, [предвидени в тези разпоредби,] не са публикувани в списъка, съставен от Комисията съгласно член 67, параграф 3 от Регламента REACH?
Следва ли съдържащото се в [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква б)] от Регламента REACH изброяване на употребите на обработената с разтвор на ССА дървесина да се тълкува в смисъл, че в него са посочени всички възможни употреби без изключение?
Може ли разглежданата в настоящия случай употреба като подпорна конструкция да бъде приравнена към употребите, изброени в посочения списък във въпрос 4, така че тази употреба да може да бъде разрешена въз основа на [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква б)] от Регламента REACH, доколкото са спазени останалите необходими условия?
Какви обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката дали съществува риск от многократен контакт с кожата по смисъла на [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква г)] от Регламента REACH?
Съдържащото се в посочената във въпрос 6 разпоредба понятие „възможен“ означава ли, че многократният контакт с кожата трябва да бъде възможен теоретично, или пък че той поне в известна степен трябва да бъде вероятен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/11: A, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.
Изискват ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС приемащото дружество да може да извършва приспадане за целите на данъчното облагане на загубите, реализирани от преобразуващото се чрез вливане в него дружество със седалище в друга държава членка, които загуби са формирани от дейността на преобразуващото се дружество в тази друга държава членка в годините преди вливането, при положение че приемащото дружество не оставя място на стопанска дейност в държавата на преобразуващото се чрез вливане дружество и съгласно разпоредбите на националното си право може да извърши приспадане за данъчни цели на загубите на преобразуващото се дружество единствено ако това дружество е местно лице или конкретните загуби са формирани от намиращото се в тази държава място на стопанска дейност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: от значение ли са разпоредбите на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС при отговора на въпроса дали размерът на подлежащите на приспадане загуби следва да се изчисли съгласно данъчното право на държавата по седалището на приемащото дружество, или за подлежащи на приспадане загуби следва да се приемат загубите, установени в държавата по седалището на преобразуващото се дружество съгласно действащото в тази държава право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.