Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-9/14: Kieback, Заключение от 5 март 2015 г.
1) Следва ли член 39 ЕО да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която данъчнозадълженото лице извършва дейност като заето лице, трябва при облагането с данък върху доходите да взема предвид личното и семейното положение на това лице в случай, в който i) данъчнозадълженото лице е работило в тази държава членка само част от данъчната година, докато е живяло в друга държава членка; ii) то е получило целия или почти целия си доход през този период в държавата по месторабота; iii) в течение на релевантната година то е заминало да работи и да живее в друга държава; и iv) като се има предвид цялата данъчна година, то не е получило целия или почти целия си доход в първата държава по месторабота?
2) Ще бъде ли отговорът на първия въпрос по-различен, ако държавата, в която работникът е заминал да живее и да работи в течение на данъчната година, не е държава — членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/14: ŠKO-ENERGO, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Трябва ли член 10 от Директива 2003/87/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредби от националното право, по силата на които безплатно разпределените в съответния период квоти за емисии се облагат с данък върху даренията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/13: Gmina Wrocław, Определение от 26 февруари 2015 г.
Кои критерии определят дали дейността на община по продажба или апорт на имущество представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112?
При какви условия се прилага изключението за публичноправни субекти по член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 и как се оценява възможността за нарушаване на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/13: Shepherd, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на закрилата попадат само лица, чиито конкретни военни задачи включват пряко участие в бойни действия, т.е. във въоръжени действия, съответно лица, които имат правото да издават заповеди за такива действия (хипотеза 1), или закрила по тази разпоредба може да се предостави и на други лица от състава на въоръжените сили, чиито задачи се изчерпват с логистичната и техническата поддръжка на военната част извън рамките на същинските бойни действия и имат само косвено отражение върху тях (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 1 се потвърди втората хипотеза:
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че е нужно военната служба в случай на (международни или вътрешни) военни действия основно или системно да подбужда или да задължава да бъдат извършвани престъпления или деяния по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2004/83 (хипотеза 1), или е достатъчно търсещият убежище да докаже, че в единични случаи въоръжените сили, към които принадлежи, са извършвали в района на военните действия, в които са участвали, престъпления по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2004/83 — тъй като отделни заповеди за действие са се оказали престъпни в този смисъл или поради изстъпления на отделни лица (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 2 се потвърди втората хипотеза:
Предоставя ли се бежанска закрила само ако и в бъдеще с голяма вероятност и по несъмнен начин може да се очаква да се стигне до нарушаване на международното хуманитарно право, или е достатъчно търсещият убежище да посочи факти, от които е видно, че при конкретните военни действия (неизбежно или вероятно) се стига до такива престъпления и поради това не може да се изключи възможността той да бъде въвлечен в тях?
Изключва ли се бежанска закрила по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, поради обстоятелството че военните съдилища не търпят или преследват нарушения на международното хуманитарно право, или този факт е без значение?
Необходимо ли е, дори да е било налице наказателно преследване пред Международния наказателен съд?
Изключва ли се бежанска закрила, поради факта че разполагането на войски и/или окупационният статут са одобрени от международната общност или се основават на мандат на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации?
За да се признае статут на бежанец по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, необходимо ли е търсещият убежище да може да бъде осъден по Статута на Международния наказателен съд, ако изпълнява служебните си задължения (хипотеза 1), или бежанска закрила се предоставя и без да възникне тази гранична хипотеза, тоест когато търсещият убежище няма основание да се опасява от наказателно преследване, но изпълнението на военната служба е несъвместимо с неговата съвест (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 6 се потвърди втората хипотеза:
Изключва ли се бежанска закрила на основание посочените по-горе разпоредби, поради факта че макар да е разполагал с възможността да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, търсещият убежище не е използвал тази възможност, или бежанска закрила може да се предостави и когато става въпрос за конкретно решение по съвест?
Представляват ли актове на преследване по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) или буква в) от Директива 2004/83 дисциплинарното уволнение от армията, налагането на наказание лишаване от свобода и свързаните с тях отхвърляне от обществото и неблагоприятни социални последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/13: Grünewald, Съдебно решение от 24 февруари 2015 г.
Допуска ли член 63 ДФЕС правна уредба на държава членка, според която частните плащания за издръжка, извършени от чуждестранни данъчнозадължени лица, които са във връзка с прехвърлянето на доходоносно имущество в страната чрез така наречената делба на наследство приживе, не могат да се приспадат, докато при режима на неограниченото данъчно облагане съответните плащания могат да се приспаднат, като това приспадане води до съответстващо данъчно задължение при получателя на плащането (неограничено данъчно задължен)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/14: Nordzucker, Заключение от 5 февруари 2015 г.
Следва ли член 16, параграфи 3 и 4 от [Директива 2003/87] да се тълкува в смисъл, че санкцията за извънредно количество емисии трябва да се наложи и тогава, когато до 30 април на дадена година операторът е върнал определен брой квоти, съответстващ на общото количество емисии, посочено в неговия доклад за емисии от инсталацията през предходната година, който проверяващият орган е верифицирал като удовлетворителен, но след 30 април компетентният национален орган установява, че по погрешка в проверения доклад е било посочено твърде ниско общо количество на емисиите, докладът е коригиран и операторът връща другите квоти в рамките на нов срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/14: Jyoti Ceramic Industries/СХВП, Определение от 5 февруари 2015 г.
Нарушени ли са правилата за цялостна преценка на риска от объркване по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 чрез игнориране или неправилно оценяване на фигуративния елемент на заявената марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/14: Jyoti Ceramic Industries/СХВП, Определение от 5 февруари 2015 г.
Кои са релевантните критерии при преценка на вероятността от объркване между две марки съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Как следва да се оценява сходството между фигуративна и словна марка в контекста на възражение срещу регистрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-551/14: Arctic Paper Mochenwangen/Комисия, Определение от 2 февруари 2015 г.
Може ли опасност за финансовата жизнеспособност на жалбоподателка да обоснове прилагане на ускорено производство по член 133, параграф 1 от Процедурния правилник?
Явява ли се висящото производство по жалбата пречка за нормалното функциониране на системата за търговия с емисии в Съюза, която да обоснове ускорено производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/14: Romonta/Комисия, Определение от 2 февруари 2015 г.
Съществува ли основание за разглеждане на делото по ускорена процедура поради твърдяната опасност за финансовата жизнеспособност на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.