Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-191/14: Borealis Polyolefine, Заключение от 12 ноември 2015 г.
1) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като изключва от основата за изчисляване по член 10a, параграф 5, първа алинея, букви a) и б) емисиите, свързани с отпадните газове, произвеждани от инсталациите, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87, съответно топлината, която се използва от инсталациите, изброени в приложение I към Директива 2003/87, и която се получава от съоръженията за комбинирано производство на топло- и електроенергия, за които са предвидени безплатни квоти съгласно член 10a, параграф 1 и член 10a, параграф 4 от Директива 2003/87 и Решение 2011/278?
2) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 3, букви д) и ф) от Директива 2003/87, самостоятелно и/или във връзка с член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като определя, че емисиите на CO2, свързани с отпадните газове, произвеждани от инсталациите, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87, съответно топлината, която се използва от инсталациите, които попадат в обхвата на приложение I към Директива 2003/87, и която се произвежда от съоръженията за комбинирано производство на топло- и електроенергия, са емисии от „генератори на електроенергия“?
3) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то целта на Директива 2003/87/ЕО, като създава асиметрия, при която емисиите, свързани с изгарянето на отпадните газове и произведената от комбинираното производство на топлоенергия и електроенергия топлина, са изключени от основата за изчисляване по член 10a, параграф 5, първа алинея, букви a) и б), докато те дават право на безплатно разпределяне на квоти съгласно член 10a, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 и съгласно Решение 2011/278?
4) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 290 ДФЕС и член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, поради това че член 15, параграф 3 от него изменя член 10a, параграф 5, първа алинея, букви a) и б) от Директива 2003/87, като заменя позоваването на „инсталации, които не са обхванати от параграф 3“, с позоваването на „инсталации, които не са производители на електроенергия“?
5) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 23, параграф 3 от Директива 2003/87, поради това че не е издадено въз основа на процедура по регулиране с контрол, която се изисква в член 5a от Решение 1999/468/ЕО на Съвета и в член 12 от Регламент № 182/2011?
6) Трябва ли член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че изключва задържането на безплатното разпределяне на квоти въз основа на незаконосъобразно изчисление на коефициента за междусекторна корекция?
7) Трябва ли член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, самостоятелно и/или във връзка с член 15, параграф 3 от Решение 2011/278, да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на национална разпоредба, която предвижда прилагане на незаконосъобразно изчисления единен коефициент за междусекторна корекция, както е установен в член 4 от Решение 2013/448/ЕС и в приложение II към него, спрямо безплатното разпределяне на квоти в дадена държава членка?
8) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като включва само емисии от инсталации, които са обхванати от общностната схема след 2008 г., така че изключва тези емисии, свързани с дейности, обхванати от общностната схема след 2008 г. (в измененото приложение I към Директива 2003/87), когато тези дейности се извършват в инсталации, които вече са били обхванати от общностната схема преди 2008 г.?
9) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като включва само емисии от инсталации, обхванати от общностната схема от 2013 г., така че изключва тези емисии, свързани с дейности, обхванати от общностната схема след 2013 г. (в измененото приложение I към Директива 2003/87/ЕО), когато тези дейности се извършват в инсталации, обхванати вече от общностната схема преди 2013 г.?
1) Следва ли член 263, четвърта алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че операторите на инсталации — за които от 2013 г. са се прилагали правилата за търговия с емисии, предвидени в Директива 2003/87, с изключение на операторите на инсталации по смисъла на член 10а, параграф 3 от тази директива и на новите участници на пазара — несъмнено са могли да подадат жалба пред Общия съд за отмяна на Решение 2013/448, доколкото с него е определен единният коефициент за междусекторна корекция?
2) Невалидно ли е Решение 2013/448, доколкото с него е определен единният коефициент за междусекторна корекция, поради това че то не е прието в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87?
3) Член 15 от Решение 2011/278 нарушава ли член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87, поради това че първата посочена разпоредба не допуска емисиите от генератори на електроенергия да бъдат включени при определянето на единния коефициент за междусекторна корекция
При утвърдителен отговор, какви са последиците за Решение 2013/448 от това нарушение?
4) Невалидно ли е Решение 2013/448, доколкото с него е определен единният коефициент за междусекторна корекция и поради това че то се основава на данни, представени в изпълнение на член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87, без да са били установени посочените в този параграф 2 разпоредби, които е следвало да бъдат приети съгласно член 14, параграф 1 от тази директива?
5) Противоречи ли Решение 2013/448, доколкото в него е определен единният коефициент за междусекторна корекция, по-специално на член 296 ДФЕС или на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради това че количествата емисии и квоти за емисии, които са от определящо значение за изчисляването на корекционния коефициент, са посочени само частично в това решение?
6) Противоречи ли Решение 2013/448, доколкото в него е определен единният коефициент за междусекторна корекция, по-специално на член 296 ДФЕС или на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради това че този корекционен коефициент е бил определен въз основа на данни, с които не са могли да се запознаят операторите на инсталации, включени в търговията с емисии?
1) Невалидно ли е Решение 2013/448, поради това че при изчисляването на броя на квотите за емисии, които подлежат на безплатно разпределяне, не е бил взет предвид делът на емисиите, свързани с изгарянето на отпадните газове — или газове, отделяни при стоманодобив — нито на тези, свързани с топлинната енергия, получена от комбинирано производство на енергия, като по този начин е допуснато нарушение на член 290 ДФЕС и на член 10а, параграфи 1, 4 и 5 от Директива 2003/87 и са надхвърлени границите на предвиденото в посочената директива делегиране в противоречие с целите на Директивата (насърчаване на технологиите с по-висока енергийна ефективност и закрила на необходимите условия за икономическото развитие и увеличаване на заетостта)?
2) Невалидно ли е Решение 2013/448 в светлината на член 6 ДЕС поради противоречие с член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и с член 17 от същата конвенция, доколкото неоснователно са засегнати оправданите правни очаквания на дружествата жалбоподатели да продължат да ползват активи, представляващи количеството предварително разпределени квоти, предоставени им съгласно разпоредбите на Директивата, като по този начин те са лишени от свързаните с тези активи икономически блага?
3) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 296, втора алинея ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като не е надлежно мотивирано?
4) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87 и принципа на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС, като освен това е опорочено от липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта, че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единния коефициент за междусекторна корекция), не отчита последиците от императивните изменения в тълкуването на понятието „горивна инсталация“, настъпили между първата (2005—2007 г.) и втората фаза (2008—2012 г.) на прилагане на Директива 2003/87?
5) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 и член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, както и поради липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта, че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единния коефициент за междусекторна корекция), е извършено въз основа на предоставени от държавите членки данни, които не са съгласувани помежду си, тъй като изхождат от различно тълкуване на член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87?
6) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, поради нарушение на процедурните правила, предвидени в член 10а, параграф 1 и член 23, параграф 3 от Директива 2003/87?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/14: Capoda Import-Export, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Следва ли член 34 ДФЕС и член 31, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 1, втора алинея от Правителствено постановление № 80/2000, доколкото с нея се въвежда мярка с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект, като се има предвид, че съгласно посочената правна уредба за свободното движение (продажби, дистрибуция) на новите стоки и компоненти от категорията на свързаните с безопасността на движението по пътищата, с опазването на околната среда, с енергийната ефективност и със защитата срещу кражби на моторните превозни средства, е необходимо продавачът/дистрибуторът/търговецът или да представи сертификат за одобрение на типа или издаден от производителя сертификат с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата или, в случай че продавачът/дистрибуторът/търговецът не е получил такъв или не разполага с него, е необходимо да се приложи процедурата за одобряване на съответните стоки от страна на Registrul Auto Român и да се получи издаден от RAR сертификат за одобрение с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата, доколкото, макар и продавачът/дистрибуторът/търговецът да притежава сертификат за съответствие с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата, предоставен от дистрибутор на тези компоненти от друга държава членка на ЕС, който извършва свободно дистрибуция на същите компоненти на територията на тази държава членка на ЕС, този сертификат е недостатъчен, за да позволи свободното движение/продажбата/дистрибуцията на съответните стоки?
Може ли член 34 ДФЕС, съответно понятието „мерки с равностоен на количествени ограничения ефект“, член 31, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за свободната продажба на новите стоки и експлоатационни материали от категорията на свързаните с безопасността на движението по пътищата, с опазването на околната среда, с енергийната ефективност и със защитата срещу кражбите на моторни превозни средства не е достатъчен сертификатът за съответствие с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата, предоставен от дистрибутора в друга държава — членка на ЕС, на новите стоки и експлоатационни материали от категорията на свързаните с безопасността на движението по пътищата, с опазването на околната среда, с енергийната ефективност и със защитата срещу кражбите на превозните средства, като се има предвид, че този дистрибутор от друга държава — членка на ЕС, извършва свободно дистрибуция на същите компоненти на територията на тази държава членка на ЕС и че в съответствие с този сертификат посочените компоненти могат да бъдат продавани на територията на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/14: Balogh, Определение от 30 септември 2015 г.
Противоречи ли на член 213, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО национална разпоредба, която задължава данъчно задължено лице да декларира започването на икономическа дейност, когато приходите не надвишават прага за освобождаване за малки предприятия?
Съвместимо ли е с правото на Съюза налагането на административна санкция за неизпълнение на задължението за деклариране на започване на икономическа дейност от страна на данъчно задължено лице, когато приходите от дейността не надвишават прага за освобождаване за малки предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/14: Balogh, Определение от 30 септември 2015 г.
Съвместима ли е с член 213, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО национална правна уредба, която изисква от данъчно задължено лице да декларира започването на икономическа дейност, когато оборотът не надвишава прага за освобождаване за малки предприятия и лицето не възнамерява да извършва облагаема дейност?
Допустимо ли е по правото на Съюза административна санкция да бъде наложена за неизпълнение на задължението за деклариране на започването на икономическа дейност при оборот под прага на освобождаване за малки предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/14: Larentia + Minerva, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
1) Съгласно какъв метод трябва да се изчислява подлежащата на приспадане (част от) сума на платения от холдинг данък по получени доставки във връзка с набирането на капитал за целите на придобиването на дялове в капитала на дъщерни дружества, когато впоследствие холдингът (както е възнамерявал от самото начало) извършва различни облагаеми доставки на услуги за тези дружества?
2) Трябва ли да се приеме, че разпоредбата относно консолидирането на няколко лица в едно данъчнозадължено лице, съдържаща се в член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива […], не допуска национална правна уредба, съгласно която (първо) само юридическо лице — но не и персонално дружество — може да бъде интегрирано в предприятието на друго данъчнозадължено лице (т.нар. „консолидиращо лице“) и (второ) се изисква това юридическо лице във финансово, икономическо и организационно отношение (в смисъл на отношение на контрол и подчинение) да „е интегрирано в предприятието на консолидиращото лице“?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли данъчнозадълженото лице да се позовава директно на член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/14: Salomie и Oltean, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Може ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство да се счита, че физическо лице, което сключва с други физически лица договор за дружество, което не е юридическа личност, не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху земя — лична собственост на една от страните по договора, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху земя —лична собственост на една от страните по договора, е била разглеждана от данъчната администрация като продажба, спадаща към управлението на личното имущество на тези лица?
Трябва ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която данъчната администрация, след като първоначално е събрала от физическото лице данък върху дохода от прехвърлянето на обектите на собственост, които са част от личното имущество, и без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и начислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?
Трябва ли при обстоятелствата по делото в главното производство членове 167, 168 и 213 от Директива 2006/112, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация да отказва да признае на данъчнозадължени лица правото на приспадане на ДДС, дължим или платен за стоки и услуги, използвани във връзка с облагаеми сделки, с единствения мотив, че към момента на предоставяне на съответните услуги лицата не са били регистрирани като данъчнозадължени лица за целите на ДДС?
Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство, разпоредбите на член 179 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда данъчнозадълженото лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което иска със закъснение регистрация за целите на ДДС, да бъде задължено да плати данъка, който е трябвало да начисли, без да може да приспадане подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период, като правото на приспадане може се упражни впоследствие при депозиране на сумата за дължимия данък, след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/14: Trgovina Prizma, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Трябва ли член 2, точка 1 и член 4, параграф 1 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че в случай като този по настоящото дело — при който физическо лице придобива поземлени имоти в лично качество, без във връзка с това да му се начислява ДДС, а впоследствие изгражда върху тези имоти като едноличен търговец търговски център, зачислява в активите на своето предприятие на основание националните счетоводни стандарти само част от имотите, върху които е построен търговският център, и след това продава този център заедно с всички имоти на възложителя на строежа — следва да се счита, че това лице още с незачисляването на имотите в активите на своето предприятие не ги е включило в системата на ДДС и следователно във връзка с тяхната продажба не се явява данъчнозадължено лице, което следва да начисли и впоследствие да внесе ДДС във връзка с тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/14: Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Трябва ли член 273 и член 287, точка 18 от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че националният данъчен орган е длъжен да регистрира данъчнозадължено лице по ДДС и да му наложи задължения във връзка с дължимия данък и свързаните с него акцесорни задължения поради превишаване на прага за освобождаване от данъка от датата, на която данъчнозадълженото лице е представило на компетентния данъчен орган данъчни декларации, от които е видно превишаването на прага за освобождаване от ДДС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли принципът на правна сигурност национална практика, въз основа на която данъчният орган налага със задна дата на данъчнозадължено лице задължение за плащане на ДДС, поради това че ветеринарномедицинските услуги не са освободени от ДДС и прагът за освобождаване от данъка е превишен, при положение че:
— данъчният орган не е регистрирал служебно по ДДС данъчнозадълженото лице и не му е наложил задължение за плащане на ДДС от датата, на която то е представило данъчни декларации, от които е видно, че прагът за освобождаване е превишен, а прави това едва по-късно, след като с Решение на правителството № 1620/2009 правилата за прилагане на Данъчния кодекс се изменят в смисъл, че предвиденото в член 141, алинея първа, буква а) от Данъчния кодекс освобождаване не се прилага по отношение на ветеринарномедицинските услуги, както следва от решение [Комисия/Италия (122/87 EU:C:1988:256)] и за период преди съответното изменение,
— данъчният орган е узнал за превишаването на прага за освобождаване, преди правилата за прилагане на Данъчния кодекс да бъдат изменени с Решение на правителството № 1620/2009 в посочения по-горе смисъл, от данъчните декларации, подадени от данъчнозадълженото лице,
— преди приемането на Решение на правителството № 1620/2009 данъчният орган не е издал за територията, за която е компетентен — в която попада и данъчнозадълженото лице по делото в главното производство — данъчни административни актове, с които се установява, че данъчнозадължени лица, които имат качеството на ветеринарномедицински кабинети, след като са превишили прага за освобождаване от ДДС, не са се регистрирали по ДДС и поради това им се налагат задължения за плащане, и
— преди приемането и влизането в сила на Решение на правителството № 1620/2009 решение Комисия/Италия [(122/87, EU:C:1988:256)] не е публикувано по никакъв начин на румънски език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/14: NLB Leasing, Съдебно решение от 2 юли 2015 г.
1) Предвид обстоятелствата по главното производство, следва ли член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че връщането, поради неизпълнението на задълженията от лизингополучателя, на обекта на лизинга (недвижим имот) във владение на лизингодателя с оглед на последващата продажба и компенсация по договора за лизинг — и то след като всички лизингови вноски са станали изискуеми — представлява „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ след извършването на доставката, при което данъчната основа се намалява съответно?
2) С оглед на член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС, как следва да се разглежда стойността на опцията за закупуване — която представлява по-голямата част от задълженията, произтичащи от договорите за финансов лизинг и която лизингополучателят изплаща на лизингодателя, като поради неизпълнението на задълженията лизингодателят си връща във владение обекта на лизинга, продава го на трето лице и превежда остатъка от продажната цена на лизингополучателя, и в окончателния баланс приспада и стойността на опцията за закупуване — като заплащане за изпълнението на договора и доставката на стока, и следователно подлежащо на облагане с ДДС, или като заплащане за услугата по отдаване под наем или използване на недвижимия имот (и като такова подлежащо на облагане с ДДС по закон или по избор от страна на данъчнозадълженото лице), или пък като обезщетение за вреди поради прекратяването на договора, което е изплатено с цел да се поправи вредата, причинена с неизпълнението от страна на лизингополучателя, и което няма пряка връзка с възмездна доставка на каквато и да било услуга, и като такова не подлежи на облагане с ДДС?
3) Ако на втория въпрос се отговори, че става дума за заплащане за доставката на стока и изпълнението на договора, се поставя и въпросът дали принципът на неутралност на ДДС изключва възможността лизингодателят да плаща два пъти ДДС за извършената доставка — веднъж при сключването на договорите за финансов лизинг (и по отношение на стойността на опциите за закупуване, които представляват по-голямата част от стойността по договора) и втори път поради неизпълнението на задълженията от страна на лизингополучателя, при (последващата) продажба на имота на трето лице, като се има предвид, че при окончателния баланс задължението за плащането на ДДС за тази втора доставка се прехвърля в тежест на лизингополучателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/13: Естония/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 18 юни 2015 г.
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането на Директива 2013/34/ЕС, доколкото тя ограничава възможността на държавите членки да налагат допълнителни счетоводни изисквания на малките предприятия и допуска освобождаване от принципа за „предимство на съдържанието пред формата“?
Съответства ли Директива 2013/34/ЕС на принципа на субсидиарност, като предвижда хармонизирани правила за финансовите отчети на предприятията на равнището на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на Директива 2013/34/ЕС, по-специално относно ограниченията за допълнителни счетоводни изисквания и възможността за освобождаване от принципа за „предимство на съдържанието пред формата“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.