Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-404/13: ClientEarth, Съдебно решение от 19 ноември 2014 г.
Когато съгласно Директива 2008/50 в дадена зона или агломерация не е постигнато съответствие с пределно допустимите стойности за азотен диоксид в срока до 1 януари 2010 г., определен в приложение XI към тази директива, длъжна ли е държавата членка съгласно посочената директива и/или член 4 ДЕС да поиска удължаване на крайния срок в съответствие с член 22 от Директива 2008/50?
При утвърдителен отговор, при какви обстоятелства (евентуално) държава членка може да бъде освободена от това задължение?
В каква степен (евентуално) член 23, и по специално параграф втори от него, от Директива 2008/50 оказва въздействие върху задълженията на държава членка, която не е изпълнила член 13 от тази директива?
В случай на неизпълнение на член 13 или член 22 какви мерки (евентуално) трябва да предприеме националната юрисдикция съгласно правото на Съюза за изпълнение на член 30 от Директива 2008/50 и/или на член 4 ДЕС или член 19 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/13: Grünewald, Заключение от 18 ноември 2014 г.
Допуска ли член 63 [ДФЕС] правна уредба на държава членка, според която частните плащания за издръжка, извършени от чуждестранни данъчнозадължени лица, които са във връзка с прехвърлянето на доходоносно имущество в страната чрез така наречената делба на наследство приживе, не могат да се приспадат, докато при режима на неограниченото данъчно облагане съответните плащания могат да се приспаднат, като това приспадане води до съответстващо данъчно задължение при получателя на плащането (неограничено данъчнозадължен)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/13: Nencini/Парламент, Съдебно решение от 13 ноември 2014 г.
Погасено ли е вземането на Европейския парламент поради изтичане на погасителната давност и спазен ли е принципът на разумния срок при съобщаването на дебитното известие?
Допустимо ли е възлагането на съдебните разноски по дело T‑431/10 на жалбоподателя при оттегляне на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/13: Shepherd, Заключение от 11 ноември 2014 г.
1) Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на закрилата попадат само лица, чиито конкретни военни задачи включват пряко участие в бойните действия, т.е. във въоръжени действия, съответно лица, които имат правото да издават заповеди за такива действия (хипотеза 1), или закрила по тази разпоредба може да се предостави и на други лица от състава на въоръжените сили, чиито задачи се изчерпват с логистичната и техническата поддръжка на войската извън рамките на същинските бойни действия и имат само косвено отражение върху тях (хипотеза 2)?
2) Ако при отговора на въпрос 1 се потвърди втората хипотеза:
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че е нужно военната служба в случай на (международни или вътрешни) военни действия основно или системно да подбужда или да задължава да бъдат извършвани престъпления или деяния по смисъла на член 12, параграф 2 от [Директивата за признаването] (хипотеза 1), или е достатъчно търсещият убежище да докаже, че в единични случаи въоръжените сили, към които принадлежи, са извършвали в района на военните действия, в които са участвали, престъпления по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от [Директивата за признаването] — тъй като отделни заповеди за действие са се оказали престъпни в този смисъл или поради изстъпления на отделни лица (хипотеза 2)?
3) Ако при отговора на въпрос 2 се потвърди втората хипотеза:
Предоставя ли се бежанска закрила само ако и в бъдеще с голяма вероятност и по несъмнен начин може да се очаква да се стигне до нарушаване на международното хуманитарно право, или е достатъчно търсещият убежище да посочи факти, от които е видно, че при конкретните военни действия (неизбежно или вероятно) се стига до такива престъпления и поради това не може да се изключи възможността той да бъде въвлечен в тях?
4) Изключва ли се бежанска закрила по член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] поради обстоятелството, че военните съдилища не търпят или преследват нарушения на международното хуманитарно право, или този факт е без значение?
Необходимо ли е дори да е било налице наказателно преследване пред Международния наказателен съд?
5) Изключва ли се бежанска закрила поради факта, че разполагането на войски и/или окупационният статут са одобрени от международната общност или се основават на мандат на [Съвета за сигурност на ООН]?
6) За да се признае статут на бежанец по член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването], необходимо ли е търсещият убежище да може да бъде осъден по Статута на [МНС], ако изпълнява служебните си задължения (хипотеза 1), или бежанска закрила се предоставя и без да възникне тази гранична хипотеза, тоест когато търсещият убежище няма основание да се опасява от наказателно преследване, но изпълнението на военната служба е несъвместимо с неговата съвест (хипотеза 2)?
7) Ако при отговора на въпрос 6 се потвърди втората хипотеза:
Изключва ли се бежанска закрила на основание посочените по-горе разпоредби поради факта, че макар да е разполагал с възможността да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, търсещият убежище не е използвал тази възможност, или бежанска закрила може да се предостави и когато става въпрос за конкретно решение по съвест?
8) Представляват ли актове на преследване по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) или буква в) от [Директивата за признаването] дисциплинарното уволнение от армията, налагането на наказание лишаване от свобода и свързаните с тях отхвърляне от обществото и неблагоприятни социални последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/14: VG Vodoopskrba, Определение от 5 ноември 2014 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува правото на Съюза във връзка с факти, настъпили преди присъединяването на държава членка към Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/13: Marktgemeinde Straßwalchen и др., Заключение от 9 октомври 2014 г.
1) Ограниченият по време и по обем пробен добив на природен газ, който се извършва в рамките на проучвателен сондаж, за да се прецени дали трайният добив на природен газ е икономически ефективен, представлява ли „добив на […] природен газ с търговска цел“ съгласно точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС допуска ли разпоредба на националното право, която при добива на природен газ свързва посочените в тази точка прагови стойности не със самия добив, а с „добива от сонда“?
3) Директивата за ОВОС трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да установи дали е налице задължение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, административният орган следва при обстоятелства като тези по главното производство, при които е поискано разрешение за пробен добив на природен газ в рамките на проучвателен сондаж, да провери кумулативния ефект само на проектите от същия вид, и по-конкретно на всички разработени на територията на общината сондажи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/13: Q, Заключение от 2 октомври 2014 г.
1. Представлява ли интересът от опазване на националните природни дадености и на културно-историческото наследство, който е предмет на Natuurschoonwet 1928, императивно съображение от обществен интерес, обосноваващо съществуването на уредба, съгласно която прилагането на освобождаване от данък върху даренията (данъчно предимство) се ограничава до именията, които се намират в Нидерландия?
2а. Могат ли, в рамките на проверката дали недвижим имот, който се намира в друга държава членка, може да бъде признат за имение по смисъла на Natuurschoonwet 1928, органите на държава членка, позовавайки се на Директива 2010/24 за събиране на вземания, да отправят искане за оказване на административна помощ към органите на държавата членка, в която се намира този недвижим имот, ако вследствие на признаването на недвижимия имот за имение съгласно този закон се предоставя освобождаване от облагане с данъка върху даренията, дължим към момента на даряване на посочения недвижим имот?
2б. При утвърдителен отговор на въпрос 2a, следва ли понятието „административно разследване“ в член 3, точка 7 от Директива 2011/16 за сътрудничеството да се тълкува в смисъл, че обхваща и проверките на място?
2в. При утвърдителен отговор на въпрос 2б, може ли за прецизиране на понятието „административни разследвания“ в член 5, параграф 1 от Директива 2010/24 за събиране на вземания да се използва определението на понятието „административно разследване“ в член 3, точка 7 от Директива 2011/16/ЕС за сътрудничеството?
3. При отрицателен отговор на въпрос 2a, 2б или 2в, следва ли принципът на лоялното сътрудничество, който е закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС във връзка член 167, параграф 2 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че ако държава членка отправи към друга държава членка такова искане за сътрудничество във връзка с проверката дали недвижим имот в тази държава членка може да бъде признат за имение по смисъла на закона, целящ опазване и защита на националните природни дадености и на културно-историческото наследство, този принцип задължава запитаната държава членка да оказва съдействие?
4. Може ли ограничение на свободното движение на капитали да бъде оправдано с позоваване на необходимостта да се гарантира ефективност на данъчния контрол, ако ефективността на този контрол изглежда се застрашава единствено от обстоятелството, че за период от 25 години националните органи трябва да пътуват в друга държава членка, за да извършват там необходимите проверки по смисъла на член 7, параграф 1 от Natuurschoonwet 1928?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/13: Strack/Комисия, Съдебно решение от 2 октомври 2014 г.
Нарушено ли е правото на законен съд и правото на изслушване чрез преразпределянето на делото на друг съдебен състав без предварително уведомяване на страните?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително разумният срок на производството, правото на изслушване и задължението за индивидуална преценка на документите и заличените данни?
Запазва ли жалбоподателят правен интерес да оспорва мълчаливите откази за достъп до документи след приемането на изрични решения от институцията?
Изопачил ли е Общият съд фактите и мотивите относно обхвата на заявлението за достъп до документите във връзка с дело T‑110/04?
Законосъобразно ли е приложено изключението за защита на личните данни и оправдани ли са извършените заличавания на лични данни в предоставените документи?
Обосновано ли е приложено изключението за защита на търговските интереси по отношение на информацията в документите по дело T‑110/04 и надделява ли по-висш обществен интерес за оповестяването им?
Нарушено ли е правото на обезщетение за вреди, причинени от Комисията при обработката на заявленията за достъп до документи?
Длъжен ли е Общият съд да задължи Комисията да предостави документите, до които е отказан достъп в нарушение на Регламент № 1049/2001?
Правилно ли е разпределениeто на съдебните разноски от Общия съд с оглед изхода на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/12: Комисия/Германия, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Тълкува ли Федерална република Германия неправилно понятието „водни услуги“ по смисъла на член 2, точка 38 от Директива 2000/60/ЕО, като изключва определени дейности (като събиране на вода за производство на електроенергия, навигация, предпазване от наводнения, водочерпене за напояване и промишлени цели, както и собствено потребление) от приложното поле на това понятие?
Неизпълнила ли е Федерална република Германия задълженията си по член 9 от Директива 2000/60/ЕО, като не прилага принципа на възвръщаемост на разходите за всички дейности, които следва да се считат за „водни услуги“ по смисъла на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/13: Verest и Gerards, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Член 63 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която при прилагането на клауза за прогресивност, съдържаща се в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, предвижда доходите от неотдаден под наем недвижим имот, намиращ се в друга държава членка, да се определят въз основа на неговата „наемна стойност“, докато доходите от такъв имот, намиращ се в първата държава членка, се определят въз основа на „кадастралния доход“ от него, като този доход обикновено е по-нисък от „наемната стойност“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.