Bay Larsen
Съдия докладчик – Bay Larsen
Дело C-202/24: Alchaster, Заключение от 27 юни 2024 г.
Когато съгласно [СТС] (съдържащо разпоредбите на [Рамково решение 2002/584] се иска предаване на лице за целите на наказателно преследване за терористични престъпления и лицето възразява срещу такова предаване, като твърди, че с него би се нарушил член 7 от ЕКПЧ и член 49, параграф 2 от [Хартата], тъй като след датата на извършване на твърдяното престъпление, във връзка с което се иска предаването му, е приета законодателна мярка, с която се изменя частта от наказанието, която би следвало да бъде изтърпяна в място за лишаване от свобода, и режимът на условното предсрочно освобождаване, и като се имат предвид следните съображения:
(i) молещата държава (в този случай Обединеното кралство) е страна по ЕКПЧ и прилага [ЕКПЧ] във вътрешното си право с Human Rights Act, 1998 (Закон за правата на човека от 1998 г.);
(ii) прилагането на въпросните мерки за лишени от свобода, които вече изтърпяват наложено от съда наказание, е признато от съдилищата на Обединеното кралство (включително от Върховния съд на Обединеното кралство) за съвместимо с [ЕКПЧ];
(iii) всяко лице, включително съответното лице, ако бъде предадено, има възможност да подаде жалба до [ЕСПЧ];
(iv) няма основание да се счита, че решение на [ЕСПЧ] няма да бъде изпълнено от молещата държава;
(v) съответно според [Върховният] съд не е установено, че предаването е свързано с реална опасност от нарушаване на член 7 от [ЕКПЧ] или на Конституцията;
(vi) не се твърди, че член 19 от Хартата не допуска предаването;
(vii) член 49 от Хартата не се прилага за съдебния процес или постановяването на присъда;
(viii) не се изтъква наличието на основание да се смята, че има съществена разлика в прилагането на член 7 от [ЕКПЧ] и член 49 от Хартата;
може ли съд, чието решение не подлежи на обжалване по смисъла на член 267, параграф 3 ДФЕС, предвид член 52, параграф 3 от Хартата и задължението за лоялност и доверие между държавите членки и тези, които са длъжни да прилагат разпоредбите за предаване [съгласно Европейската заповед за арест] [и] съгласно [СТС], да приеме, че издирваното лице не е доказало реална опасност предаването му да представлява нарушение на член 49, параграф 2 от Хартата, или този съд е длъжен да извърши допълнително разследване и, ако това е така, какви са естеството и обхватът на това разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/24: ID Parti/Autorité, Определение от 27 юни 2024 г.
Допустимо ли е искане за отмяна на спорното решение, когато то не съответства на изискванията на член 169, параграф 1 и член 170, параграф 1 от Процедурния правилник?
Следва ли жалбоподателят да докаже конкретни и количествено определени данни за планираните си разходи и нужди за финансиране на кампанията, за да бъде призната вредата като тежка и непоправима?
Може ли липсата на прехвърляне на остатъка от 2023 г. да се приеме като основание за възпрепятстване на провеждането на кампанията без достатъчно доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/24: ID Parti/Autorité, Определение от 27 юни 2024 г.
Допустимо ли е искане за отмяна на решение на административния орган в производство по обжалване пред Съда, или такива искания надхвърлят предмета на първоинстанционното производство?
Съществува ли интерес от обжалване, когато спорното решение не е оттеглено и продължава да поражда правни последици за жалбоподателя, дори след провеждане на събитие като избори?
Какви доказателства следва да представи жалбоподателят, за да установи наличие на тежка и непоправима вреда, произтичаща от намаляване на финансовите ресурси вследствие на наложена финансова санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/23: Fautromb, Заключение от 13 юни 2024 г.
1) Трябва ли член 25 от Директива [2006/123], по-специално с оглед на разпоредбите на Директива [2006/43] и на Регламент [№ 537/2014], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което забранява на задължителните одитори и одиторските дружества да извършват каквато и да е търговска дейност, независимо дали пряко или чрез подставено лице?
2) При утвърдителен отговор, важи ли същото и когато посочената правна уредба изключва от приложното поле на тази забрана по изключение, от една страна, допълнителните търговски дейности за професията експерт-счетоводител, извършвани в съответствие с правилата за професионална етика и за независимост на одиторите, и при условията, предвидени в член 22, трета алинея от [Наредба № 45‑2138], и от друга страна, допълнителните търговски дейности, извършвани от мултипрофесионално дружество за упражняване на дейност при условията, предвидени в член 31‑5 от Закон № 90‑1258 от 31 декември 1990 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/23: Tecno*37, Заключение от 13 юни 2024 г.
2) Допускат ли принципите и целите на член 59, параграф 3 от Директива [2005/36] (изменена с Директива [2013/55]), както и на член 25, параграф 1 от Директива [2006/123], и по-общо на член 49 ДФЕС правна уредба като тази по член 5, параграф 3 от италианския Закон 39/1989, която предвижда превантивно и общо несъвместимост между посредническата дейност във връзка с недвижими имоти и дейността на управител на етажна собственост въз основа само на съвместното упражняване на двете дейности и следователно без да е необходимо търговските палати да извършват последваща проверка, отнасяща се конкретно до предмета на извършваното посредничество, и без това да е мотивирано с конкретно посочено и доказано „императивно съображение от общ интерес“ или във всеки случай без доказване на пропорционалността на предвидената обща несъвместимост спрямо преследваната цел?
3) Може ли агентът на недвижими имоти все пак да упражнява и дейността на управител на етажна собственост, освен ако не се стреми да продаде или закупи управляваната от него сграда, тъй като в този случай би възникнал конфликт на интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/23: AVVA и др. (Procès par vidéoconférence en l’absence d’une décision d’enquête européenne), Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Допускат ли член 1, параграф 1, член 6, параграф 1, буква а) и член 24, параграф 1, втора алинея от Директива 2014/41 правна уредба на държава членка, която позволява, без да е издадена европейска заповед за разследване, участието чрез видеоконференция в съдебно заседание на лице, което пребивава в друга държава членка, в качеството му на подсъдим, когато на съответния етап от производството не се извършва разпит на този подсъдим, с други думи, не се събират доказателства, при условие че органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и че се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, може ли съгласието на лицето, което трябва да бъде изслушано, да се счита за критерий или самостоятелно или допълнително предварително условие за неговото участие чрез видеоконференция в провеждането на съдебно заседание, когато не се събират доказателства, ако органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и ако се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?
Трябва ли член 24, параграф 1 от Директива [2014/41] да се тълкува в смисъл, че разпитът на обвиняемия чрез видеоконференция включва също и участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива [2016/343] да се тълкува в смисъл, че правото на обвиняемия да присъства на съдебните заседания може да бъде гарантирано и с участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?
Участието на обвиняемия в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му, равнозначно ли е на физическото му присъствие в съдебното заседание пред съда на държавата членка, пред който е висящо съответното дело?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, провеждането на видеоконференция само с посредничеството на компетентните органи на държавата членка ли е възможно?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли съдът на дадена държава членка, пред който се провежда съответното дело, да влезе във връзка директно с обвиняемия, който се намира в друга държава членка и да му изпрати връзката за включване към видеоконференцията?
Съвместимо ли е с поддържането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза провеждането на видеоконференция без посредничеството на компетентните органи на съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/23: Комисия/Малта (Dérogation à des fins de recherche), Заключение от 30 май 2024 г.
Липса на доказателства за научноизследователска цел на проекта „Чинки“
Липса на друго задоволително разрешение и липса на конкретни и пълни мотиви относно това обстоятелство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/23: protectus, Заключение от 16 май 2024 г.
1) Трябва ли член 51, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато съдът на тази държава членка проверява законосъобразността на решение на специална комисия на нейния съвет, която като втора инстанция е потвърдила административно решение на националния орган по сигурността, с което по отношение на юридическо лице се отменя (отнема): – на първо място, удостоверението за индустриална сигурност, което дава право на достъп до класифицирана информация в съответствие с националното законодателство, – и едновременно с това и единствено в резултат на отнемането на това удостоверение също така и удостоверението за сигурност на структура, което е издадено на това юридическо лице за целите на достъпа до информация с ниво на класификация за сигурност „SECRET UE/EU SECRET“ по смисъла на член 11 от Решение [2013/488]
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които a) в решението на националния орган по сигурността за отмяна (отнемане) на посочените удостоверения не се посочва класифицираната информация, въз основа на която органът е приел, че са налице условията за тяхната отмяна (отнемане), а се посочва само съответният документ от преписката на органа, който съдържа тази класифицирана информация, б) заинтересованото юридическо лице няма достъп до преписката на националния орган по сигурността и до отделните документи, съдържащи класифицирана информация, въз основа на които този орган е стигнал до извода, че отмяната (отнемането) на посочените удостоверения е обоснована, в) достъп до тази преписка и документи може да получи адвокатът на съответното юридическо лице, но само след съгласие на ръководителя на националния орган по сигурността или евентуално след съгласие на друг орган, който е представил документите на националния орган по сигурността, но дори след получаване на такъв достъп той е длъжен да спазва поверителност по отношение на съдържанието на преписката и документите, г) достъп до тази преписка и документи в пълен обхват обаче има съдът, който преценява законосъобразността на решението, описано в първия въпрос
3) При утвърдителен отговор на [втория въпрос], трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че пряко позволява (евентуално указва) на съда, който преценява законосъобразността на описаното в първия въпрос решение, да не прилага описаните във втория въпрос правни норми и практика и да предостави на засегнатото юридическо лице или на неговия адвокат достъп до преписката на националния орган по сигурността, евентуално до документи, съдържащи класифицирана информация, ако този съд счете това за необходимо, за да гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на състезателно производство
4. При утвърдителен отговор на [третия въпрос], трябва ли член 51, параграфи 1 и 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правомощието на съда да предостави достъп до преписката или до документите, в зависимост от случая, за целите на [третия въпрос], се отнася – само до тези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение за оценката на индустриалната сигурност по смисъла на член 11 и приложение V към Решение 2013/488, или – също и до онези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение изключително за целите на извършването на оценка на индустриалната сигурност съгласно националното право, т.е. извън основанията, предвидени в Решение 2013/488?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/23: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România” (Associations de magistrats), Съдебно решение от 8 май 2024 г.
Допускат ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с членове 12 и 47 от Хартата да се налагат ограничения за подаването на определени жалби по съдебен ред от професионалните сдружения на магистратите — с цел да се насърчи и защити независимостта на съдиите и правовата държава, както и да се запази статутът на професията — чрез въвеждане на условието, че трябва да е налице законен частен интерес в прекалено стриктен смисъл, въз основа на задължително решение на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), последвано от национална практика по дела, аналогични на това, в което е поставен настоящият въпрос, като се изисква пряка връзка между административния акт, подлежащ на контрол за законосъобразност от съдебните органи, и пряката цел и задачите на професионалните сдружения на магистратите, предвидени в техните устави, в случаите, когато сдруженията целят да получат ефективна съдебна защита по въпроси, уредени от правото на Съюза, в съответствие с целта и общите уставни задачи?
С оглед на отговора на първия въпрос, допускат ли член 2, член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, приложение IX към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз и Решение 2006/928 национална правна уредба, която ограничава компетентността на Националната дирекция за борба с корупцията, като предоставя изключителната компетентност за разследване на корупционни престъпления (в широк смисъл), извършени от съдии и прокурори, на някои специално определени [от главния прокурор], по предложение на Пленума на Висшия съдебен съвет, прокурори от [PICCJ] и съответно от прокуратурите към апелативните съдилища, като последните са компетентни и за другите категории престъпления, извършени от съдии и прокурори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/22: Casino de Spa и др., Заключение от 25 април 2024 г.
1. Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да третира по различен начин онлайн лотариите, предлагани от публичноправната организация Loterie nationale, които са освободени от данък върху добавената стойност, и другите, предлагани от частни оператори хазартни игри онлайн, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, ако се приеме, че става въпрос за предоставяне на сходни услуги?
2. В рамките на отговора на предходния въпрос трябва ли националният съд, за да установи дали става въпрос за две сходни категории, които са в конкуренция помежду си и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин по отношение на данъка върху добавената стойност, или става въпрос за отделни категории, за които е допустимо различно третиране, да има предвид само обстоятелството дали двете форми на игри са или не са в конкуренция помежду си от гледна точка на средния потребител — в смисъл, че услугите са сходни, когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя съгласно критерия за сходство при използването и когато съществуващите различия не влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата услуга (критерий за взаимозаменяемост) — или трябва да има предвид други критерии като например наличието на дискреционно правомощие на държавата членка да освобождава определени категории игри, а да облага други с ДДС, принадлежността на лотариите към отделна категория игри, посочена в член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС], различната правна уредба, приложима към Loterie nationale и към другите хазартни игри, различните контролни органи или обществените цели и целите за защита на участниците в игрите, преследвани от приложимото към Loterie nationale законодателство?
3. Трябва ли принципът за лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 [ДЕС], във връзка с член 267 [ДФЕС], разпоредбите на [Директивата за ДДС] и евентуално принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат конституционният съд на държава членка въз основа на общо позоваване на „бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването на вече платените данъци“, по собствена инициатива и без да отправи преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, въз основа на вътрешноправна разпоредба, в случая член 8 от Loi spéciale du 6 janvier 1989 sur la Cour constitutionnelle (Специален закон от 6 януари 1989 г. за Конституционния съд), да запази действието за минал период на национални разпоредби в областта на данъка върху добавената стойност, за които е установено, че противоречат на националната конституция и които са отменени на това основание, и чието несъответствие с правото на Съюза е изтъкнато и в подкрепа на жалбата за отмяна пред националния съд, без обаче това оплакване да е разгледано от последния, като по този начин напълно лишава данъчнозадължените лица от правото на възстановяване на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза?
4. При отрицателен отговор на предходния въпрос, задължават ли същите разпоредби и принципи — тълкувани по-специално с оглед на решение от 10 април 2008 г. по дело Marks & Spencer, C‑309/06, съгласно което основните принципи на общностното право, включително и този на данъчен неутралитет, предоставят на икономическия оператор, който е осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06) — съответната държава членка да възстанови на данъчнозадължените лица ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, когато, както в случая, това нарушение би произтекло впоследствие от решение на Съда, с което в отговор на преюдициални въпроси се обявява, от една страна, несъответствието на отменените национални разпоредби с [Директивата за ДДС], и от друга страна, несъответствието с правото на Съюза на решението на Cour constitutionnelle (Конституционен съд) за запазване на действието за минал период на отменените от него разпоредби?
5. Създава ли въведеното с членове 29, 30, 31, 32, 33 и 34 от Loi-programme du 1er juillet 2016 (Програмен закон от 1 юли 2016 г.) — които са отменени с решение № 34/2018 от 22 март 2018 г. на Cour constitutionnelle (Конституционен съд), но чиито последици се запазват след тази дата по отношение на вече платените данъци за периода от 1 юли 2016 г. до 21 май 201[8] г. — различно третиране между лотариите, независимо дали са традиционни или онлайн, и другите игри и залагания онлайн селективно предимство в полза на операторите на тези лотарии, и следователно помощ, предоставена от белгийската държава или чрез ресурси на белгийската държава, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, и която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107 [ДФЕС]?
6. При утвърдителен отговор на предходния въпрос възможно ли е — въз основа на произтичащото по-конкретно от решение от 5 октомври 2006 г., Transalpine Ölleitung in Österreich, C‑368/04, задължение на държавите членки да защитят правата на лицата, засегнати от неправомерното предоставяне на съответната помощ, принципа на лоялно сътрудничество и основните принципи на общностното право, включително и принципа на данъчен неутралитет, които предоставят на икономическия оператор, осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (Решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06) — данъчнозадължените лица, начислили ДДС на основание на неправомерната държавна помощ, да си върнат равностойността на платения данък под формата на обезщетение за поправяне на претърпяната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.