Арабаджиев
Съдия докладчик – Арабаджиев
Дело C-635/17: E., Съдебно решение от 13 март 2019 г.
Компетентен ли е Съдът на основание член 267 ДФЕС да тълкува член 11, параграф 2 от Директива 2003/86 в положение като разглежданото в главното производство, в което запитващата юрисдикция е призована да се произнесе по заявление за събиране на семейството, подадено от лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила, когато съгласно националното право тази разпоредба е приложима пряко и безусловно в подобни ситуации?
Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 2003/86 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, при които кандидат за събиране на семейството със статут на субсидиарна закрила подава заявление за събиране на семейството в полза на свой непълнолетен племенник, пребиваващ като бежанец без семейни връзки в трета държава, по отношение на когото кандидатът твърди, че е негов настойник, не допуска това заявление да бъде отхвърлено само на основание, че кандидатът за събиране на семейството не е представил официални документни доказателства, удостоверяващи смъртта на биологичните родители на непълнолетното лице и съответно наличието на действителни семейни връзки с него, и на основание, че обяснението, което кандидатът за събиране на семейството е дал, за да обоснове невъзможността си да представи подобни доказателства, е било счетено за неубедително от компетентните органи единствено въз основа на общата информация, с която те разполагат относно положението в държавата на произход, без да вземат предвид конкретното положение на кандидата за събиране на семейството и на непълнолетното лице, както и специфичните трудности, с които те твърдят, че са се сблъскали, преди и след като са избягали от държавата си на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/17: Eesti Pagar, Съдебно решение от 5 март 2019 г.
Следва ли член 8, параграф 2 от Регламент № 800/2008 да се тълкува в смисъл, че в рамките на тази разпоредба „работата по проекта или дейността“ е започнала, ако субсидираната дейност се състои например в придобиване на съоръжения, а договорът за закупуването им вече е сключен
Имат ли право органите на държавите членки да преценяват дали е налице нарушение на определения в посочената разпоредба критерий въз основа на разходите за неустойка поради отказ от договора, чието сключване представлява нарушение на изискването за стимулиращ ефект
В случай че органите на държавата членка имат такова право, какви (в процентно изражение) разходи за неустойка поради отказ от договора могат да се считат за достатъчно незначителни, за да е изпълнено изискването за стимулиращ ефект?
Задължен ли е органът на държавата членка да разпореди възстановяване на предоставена от него неправомерна помощ дори и когато Комисията не е приела решение в този смисъл?
Може ли органът на държавата членка — взел решение за предоставяне на помощ, за която погрешно е счел, че отговаря на условията по Регламент № 800/2008, но която в действителност е неправомерна — да породи оправдани правни очаквания у получателя на помощта
За пораждането на оправдани правни очаквания у получателя на помощта достатъчно ли е по-специално при предоставянето на неправомерната помощ органът на държавата членка да е знаел за обстоятелствата, поради които помощта не подлежи на групово освобождаване?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли да се претеглят общественият и личният интерес
При това претегляне от значение ли е дали Комисията е приела решение, с което да е обявила разглежданата помощ за несъвместима с общия пазар?
Какъв давностен срок е приложим за възстановяването на неправомерна помощ от органа на държавата членка
Следва ли давностният срок да е десет години — след изтичането на който, както предвиждат членове 1 и 15 от Регламент № 659/1999, помощта става съществуваща и възстановяването ѝ повече не може да се иска — или пък следва да е четири години, както предвижда член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95?
Кое е правното основание за приемане на решение за такова възстановяване, ако помощта е предоставена от структурен фонд: член 108, параграф 3 ДФЕС или Регламент № 2988/95?
Когато разпорежда възстановяване на неправомерна помощ, длъжен ли е органът на държавата членка да иска от получателя да плати и лихви върху нея
При утвърдителен отговор, кои правила следва да се приложат при изчисляване на лихвите с оглед по-специално на лихвения процент и срока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/18: Línea Directa Aseguradora, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1) Допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на спряно превозно средство, когато пожарът е причинен от необходимите механизми за осъществяване на функцията на средство за транспорт на превозното средство?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на превозно средство, когато пожарът не може да бъде свързан с предходното движение, поради което не може да се установи, че е свързан с изминаването на определено разстояние?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на превозно средство, когато превозното средство е паркирано в затворен частен гараж?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/17: Tronex, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1.1 Следва ли търговец на дребно, който в съответствие със сключено с неговите доставчици споразумение им предоставя обратно предмет, върнат от потребител или вече неподдържан в предлагания асортимент (тоест предметът се предоставя обратно на вносителя, на търговеца на едро, на дистрибутора, на производителя или на лицето, от което този предмет е получен), да се разглежда като притежател, който се освобождава от посочения предмет по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците?
1.2 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 1.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с лесно отстраним недостатък или дефект?
1.3 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 1.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с недостатък или дефект от такъв мащаб или с такава тежест, че предметът вече не е годен или не може да се използва за първоначално предвидената му употреба?
2.1 Следва ли търговец на дребно или доставчик, който на свой ред продава на определен купувач (на остатъчни партиди) даден предмет, върнат от потребител или вече неподдържан в предлагания асортимент, да се разглежда като притежател, който се освобождава от посочения предмет по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците?
2.2 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 2.1 какъв е размерът на покупната цена, която следва да заплати купувачът на търговеца на дребно или на доставчиците?
2.3 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 2.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с лесно отстраним недостатък или дефект?
2.4 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 2.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с недостатък или дефект от такъв мащаб или с такава тежест, че предметът вече не е годен или не може да се използва за първоначално предвидената му употреба?
3.1 Следва ли купувач, който на свой ред продава голяма партида, състояща се от изкупени от търговци на дребно или доставчици стоки, върнати от потребители или вече неподдържани в предлагания асортимент, на трето лице (в чужбина), да се разглежда като притежател, който се освобождава от стоковата партида по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците?
3.2 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 3.1 какъв е размерът на покупната цена, която следва да заплати третото лице на купувача?
3.3 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 3.1 обстоятелството, че някои от стоките, включени в партидата, са с лесно отстраними недостатъци или дефекти?
3.4 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 3.1 обстоятелството, че в партидата са включени и стоки с недостатъци или дефекти от такъв мащаб или с такава тежест, че съответният предмет вече не е годен или не може да се използва за първоначално предвидената му употреба?
3.5 От значение ли е за отговора на въпросите по точка 3.3 или 3.4 какъв процент са дефектните стоки от цялата партида с продадените на третото лице стоки
При положителен отговор, наличието на какъв процент се оказва решаващо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/18: TC, Съдебно решение от 12 февруари 2019 г.
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда общо и безусловно задължение за освобождаване на издирвано лице, задържано въз основа на европейска заповед за арест, след изтичане на 90-дневен срок, когато съществува много сериозна опасност от укриване, която не може да бъде сведена до приемливо равнище чрез налагане на подходящи мерки?
Съвместима ли е с член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална съдебна практика, която позволява продължаване на задържането на издирваното лице след изтичане на 90-дневния срок въз основа на тълкуване, че този срок се спира при отправяне или изчакване на преюдициално запитване или при отлагане на решението поради опасност от нечовешки или унизителни условия на задържане в издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/18: Escribano Vindel, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.
Следва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите?
Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт не допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-724/17: Skanska Industrial Solutions и др., Заключение от 6 февруари 2019 г.
1) Следва ли при определяне на лицата, които носят отговорност за вреди вследствие на поведение, нарушаващо член 101 ДФЕС, да се приложи пряко посочената разпоредба, или на този въпрос следва да се отговори въз основа на разпоредбите на националното право?
2) В случай че дължащото обезщетение лице следва да се определя при пряко прилагане на член 101 ДФЕС, лицата, които попадат в обхвата на съдържащото се в посочената разпоредба понятие „предприятия“, ли са тези, които дължат обезщетение за вреди
При определяне на дължащото обезщетение лице намират ли приложение същите принципи, които Съдът прилага при определяне на отговорните лица по дела за налагане на имуществени санкции и според които отговорността може по-специално да се обоснове с принадлежност към една и съща стопанска единица или с икономическа приемственост?
3) В случай че дължащото обезщетението лице следва да се определя въз основа на националните разпоредби на държавата членка, нарушава ли се произтичащото от правото на Съюза изискване за ефективност, ако национална разпоредба, съгласно която дружество, придобило всички акции от капитала на друго дружество, участващо в картел в нарушение на член 101 ДФЕС — при положение че първото дружество прекрати второто и въпреки че продължава търговското му предприятие — не дължи обезщетение за вреди, причинени вследствие на ограничаващо конкуренцията поведение на прекратеното дъщерно дружество, независимо че е практически невъзможно или е извънредно трудно да бъде получено обезщетение от прекратеното дружество
Допуска ли изискването за ефективност тълкуване на националното право на държава членка, което обуславя отговорността за вреди от изискването за преструктуриране на предприятието в описаната в конкретния случай форма или да е било предприето незаконно, или да е изкуствено — с цел заобикаляне на отговорността за вреди от нарушаване на антитръстовите правила — или да е извършено по някакъв друг непочтен начин, или следва поне дружеството да е знаело или да е трябвало да знае за нарушението на конкурентното право при извършване на преструктурирането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/15: ЕЦБ/Malli, Определение от 30 януари 2019 г.
Не са обсъдени правни въпроси в предоставения текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.