Арабаджиев

1) Може ли член 9, параграф 1 и член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104/ЕС, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че пораждат права за частноправен субект (в случая търговско дружество, учредено в правноорганизационната форма на корпорация по канадското право), на които последният може да се позове в съдебно производство срещу друг частноправен субект (в случая търговско дружество, учредено в правноорганизационната форма на акционерно дружество по португалското право) във връзка с иск за обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени в резултат на нарушение на конкурентното право, по-специално ако към датата на предявяване на този иск (27 февруари 2015 г.) все още не е изтекъл срокът по член 21, параграф 1 от тази директива, предоставен на държавите членки за нейното транспониране в националното право?
2) Може ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с национална разпоредба като член 498, параграф 1 от португалския Código Civil — приложима към факти, настъпили преди публикуването на Директивата, преди влизането ѝ в сила и преди определената дата за транспонирането ѝ, във връзка с иск, предявен също преди последната дата — в която разпоредба:
a) се определя тригодишен давностен срок за право на обезщетение въз основа на извъндоговорна гражданска отговорност;
б) се предвижда, че тригодишният срок започва да тече от момента, в който увреденото лице е научило за правото, с което разполага, макар да са неизвестни отговорното лице и точният размер на вредите, и
в) с оглед на това не е известно да съществува норма, която в конкретния случай да налага или да допуска спиране или прекъсване на този срок, защото орган за защита на конкуренцията е взел определени мерки в рамките на разследване или на производство във връзка с нарушение на правото в областта на конкуренцията, с което нарушение е свързан искът за обезщетение?
3) Може ли член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с национална разпоредба като член 623 от португалския Código de Processo Civil — приложима към факти, настъпили преди публикуването на Директивата, преди влизането ѝ в сила и преди определената дата за транспонирането ѝ, във връзка с иск, предявен също преди последната дата — в която разпоредба:
a) се предвижда, че окончателно осъдително решение, постановено в административнонаказателно производство, не поражда последици в гражданските производства, предмет на които са правоотношения, зависещи от извършването на нарушението, или (в зависимост от даденото тълкуване),
б) се предвижда, че за третите лица такова окончателно осъдително решение, постановено в административнонаказателно производство, представлява само оборима презумпция, че са налице съставомерните за санкционираното нарушение факти и елементите от правната квалификация в гражданските производства, предмет на които са правоотношения, зависещи от извършването на нарушението?
4) Може ли член 9, параграф 1, член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104, член 288, трета алинея ДФЕС или някоя друга норма от първичното или от вторичното право, съдебна практика или приложими общи принципи на правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални норми като член 498, параграф 1 от португалския Граждански кодекс и член 623 от португалския Граждански процесуален кодекс — приложими към факти, настъпили преди публикуването, влизането в сила и определената дата за транспониране на Директивата, по отношение на иск, предявен също преди последната дата — които разпоредби не отразяват съдържанието и целта на Директивата и съответно не са насочени към постигане на преследвания с нея резултат?
5) При условията на евентуалност — само ако Съдът на Европейския съюз отговори утвърдително на някой от предходните въпроси — може ли член 22 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи на правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат в настоящия случай националният съд да приложи член 498, параграф 1 от португалския Código Civil и член 623 от португалския Código de Processo Civil в настоящата им редакция, но тълкувани и прилагани така, че да бъдат съвместими с разпоредбите на член 10 от Директивата?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, може ли частноправен субект да се позове на член 22 от Директива 2014/104 срещу друг частноправен субект пред национален съд в производство по иск за обезщетение за вредите, настъпили в резултат на извършено нарушение на конкурентното право?