Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Условията, при които разноските при оттегляне на жалбоподателя се възлагат на ответника.
Правилата относно разноските за държави членки и институции, които са встъпили в съдебния процес.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Последиците от оттегляне на преюдициално запитване от национална юрисдикция и компетентността за произнасяне по разноските.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли членове […] 63 [ДФЕС] и 65 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че самият недостиг на ликвидни средства, произтичащ от облагането с данък, удържан при източника, на дивидентите, платени на губещите дружества — чуждестранни лица, докато губещите дружества — местни лица, се облагат върху размера на получаваните от тях дивиденти само за данъчната година, в която евентуално отново са отчели печалба, представлява разлика в третирането, която е показателна за ограничаването на свободното движение на капитали?
2) Може ли евентуалното ограничение на свободното движение на капитали, посочено в предходния въпрос, да са счита, с оглед на изискванията, произтичащи от членове […] 63 [ДФЕС] и 65 [ДФЕС], за обосновано от необходимостта да се гарантира ефективността на събирането на данъка, тъй като дружествата — чуждестранни лица, не подлежат на контрол от френската данъчна администрация, или пък от необходимостта да се запази разпределението на данъчните правомощия между държавите членки?
3) В случай че оспорваното удържане на данък при източника е принципно допустимо от гледна точка на свободното движение на капитали:
– Допускат ли тези разпоредби събирането на данък, удържан при източника, върху дивидентите, платени от дружество — местно лице, на губещо дружество — чуждестранно лице от друга държава членка, когато последното прекрати дейността си, без отново да отчете печалба, докато намиращо се в такова положение дружество — местно лице, в действителност не се облага с данък върху тези дивиденти?
– Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че при наличието на правила за данъчно облагане, третиращи различно дивидентите в зависимост от това дали са изплатени на местни или на чуждестранни лица, следва да се сравни действителната данъчна тежест, която всяко от тях понася за тези дивиденти, така че едно ограничение на свободното движение на капитали — произтичащо от това, че въпросните правила изключват само за чуждестранните лица приспадането на разходите, пряко свързани със самото получаване на дивидентите — да може да се счете за обосновано от разликата в данъчните ставки между облагането по общия режим, за последваща данъчна година, на местните лица и удържането при източника на данък, който се начислява върху изплатените на чуждестранните лица дивиденти, когато с оглед на размера на платения данък тази разлика компенсира разликата в данъчните основи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Нарушение на презумпцията за невиновност чрез определяне на по-нисък стандарт за „обосновано предположение“ при продължаване на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес чрез ограничаване на съдебния контрол и мотивирането на съдебните актове относно задържането под стража, включително чрез забрана за съпоставяне на обвинителни и оправдателни доказателства и за конкретен отговор на доводите на защитата, с цел запазване на безпристрастността на съдията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли щанд в панаирна палата, който търговец използва за продажба на стоките си по време на провеждан веднъж годишно за няколко дена панаир, да се разглежда като недвижим обект за търговия на дребно по смисъла на член 2, точка 9, буква а) от Директива 2011/83/ЕС, или като движим обект за търговия на дребно по смисъла на член 2, точка 9, буква б) от Директива 2011/83/ЕС?
Ако следва да се разглежда като движим обект за търговия на дребно:
на въпроса дали търговецът осъществява „обичайно“ дейността си на панаирни щандове, следва ли да се отговори с оглед на това
a) как търговецът организира дейността си или
б) дали потребителят трябва да очаква сключването на договор за съответните стоки на въпросния панаир?
Ако гледната точка на потребителя е решаваща за отговора на втория въпрос (въпрос 2, буква б):
на въпроса дали потребителят трябва да очаква сключването на договор за съответните стоки на въпросния панаир, следва ли да се отговори с оглед на това как панаирът се представя пред обществеността, или с оглед на това как панаирът в действителност се представя на потребителя, когато той дава съгласието си за сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 7 от Решение № 2/76 или член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че мярка на националното право като разглежданата в главното производство, въведена в периода от 20 декември 1976 г. до 30 ноември 1980 г., която поставя издаването на разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството в полза на граждани на трети държави, които са членове на семейството на турски работник, пребиваващ законно в съответната държава членка, в зависимост от получаването от тези лица, преди да влязат на територията на страната, на виза с оглед на това събиране, представлява „ново ограничение“ по смисъла на тези разпоредби, и при утвърдителен отговор — дали такава мярка все пак може да бъде обоснована от съображения, свързани с ефективния контрол на имиграцията и управлението на миграционните потоци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че „разчистване на горско трасе“ с цел строителство на инсталация за пренос на електроенергия и дългосрочното ѝ законно съществуване на това място представлява „обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята“ по смисъла на точка 1, буква г) от приложение II към Директивата за ОВОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че в доклада за оценка на въздействието върху „Натура“ трябва да се посочат изрично всички местообитания и видове, с оглед на които територията е включена в списъка (на териториите от значение за Общността)?
2) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че потенциалното въздействие върху всички видове (а не само върху защитените видове), които са от значение за и са част от защитено местообитание, трябва да бъде определено и анализирано в доклада за оценка на въздействието върху „Натура“?
3) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че докладът за оценка на въздействието върху „Натура“ трябва изрично да посочва въздействието на планираното строителство както върху защитените видове и местообитания, които се намират на територията на СЗЗ, така и върху видовете и местообитанията, намиращи се извън границите ѝ?
4) Следва ли Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че докладът за оценка на въздействието върху околната среда трябва изрично да посочва дали планираното строителство ще засегне сериозно споменатите в него видове?
5) Представлява ли „основна алтернатива“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива за ОВОС вариант, който възложителят е разгледал и обсъдил в оценката на въздействието върху околната среда и/или който е бил поддържан от някоя от заинтересованите страни и/или който е бил разгледан от компетентния орган, дори и да е бил на ранен етап отхвърлен от възложителя?
6) Следва ли Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че оценката на въздействието върху околната среда трябва да съдържа достатъчно информация за въздействието върху околната среда на всяка от алтернативите, за да може да се сравнят различните алтернативи от гледна точка на тяхната екологична целесъобразност, и/или в смисъл, че в доклада за оценка на въздействието върху околната среда трябва изрично да се посочи как се отчита въздействието на алтернативите върху околната среда?
7) Съдържащото се в член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС изискване причините за избора на възложителя да бъдат посочени „с оглед на въздействието на проекта върху околната среда“, само за избрания вариант ли се отнася, или и за основните проучени алтернативи, така че анализът на тези варианти да включва и въпроса за въздействието им върху околната среда?
8) Съвместимо ли е с постигането на целите на Директивата за местообитанията подробната информация за строителния етап (като разположението на съоръженията и транспортните маршрути) да бъде предмет на решение, издадено след получаването на разрешение, и ако е така, може ли компетентният орган да позволи подобни въпроси да бъдат определени с едностранно решение на възложителя — в контекста на издадено разрешение за съответния проект — което само се съобщава на компетентния орган, а не се одобрява от него?
9) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че компетентният орган е длъжен да посочи достатъчно подробно и ясно, за да се разсее всякакво съмнение относно значението и последиците на такова становище, до каква степен представено пред него научно становище изисква събирането на допълнителна информация преди издаването на разрешението за съответния проект?
10) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че компетентният орган трябва да обясни или подробно да мотивира отхвърлянето на заключение на свой инспектор, съгласно което преди издаване на разрешението за съответния проект се изисква допълнителна информация или научно изследване?
11) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при извършването на подходяща оценка компетентният орган трябва да изложи подробни и изрични мотиви по всеки пункт от решението си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 401 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че с него е несъвместим национален данък, който се прилага общо и се определя пропорционално на цената, но съгласно релевантната правна уредба се начислява само на етапа на продажбата на стоката или на извършването на услугата по отношение на потребител, така че крайната данъчна тежест накрая се понася от потребителя, и който накърнява функционирането на общата система на данъка върху добавената стойност и нарушава конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли членове 44 и 45, член 132, параграф 1, буква е), членове 167—169, 178, 179, 192а, 193, 194 и 196 от Директивата за ДДС, членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 и принципът на неутралитет да се тълкуват в смисъл, че не допускат португалската данъчна администрация да откаже право на приспадане на ДДС на клон на дружество, учредено съгласно германското право, при положение че:
– дружеството, учредено съгласно германското право, е получило данъчен идентификационен номер в Португалия за осъществяване на конкретна сделка, а именно „придобиване на дружествени дялове“, съответстващ на неустановено в страната образувание без постоянен обект,
– впоследствие в Португалия е регистриран клон на посоченото дружество, учредено съгласно германското право, и на този клон е определен собствен данъчен номер като постоянен обект на дружеството,
– след това дружеството, учредено съгласно германското право, като използва първия данъчен идентификационен номер, сключва с друго предприятие договор за учредяване на ОИИ за изпълнение на обществена поръчка за строителство в Португалия,
– по-късно, използвайки собствения си данъчен идентификационен номер, клонът сключва договор за подизпълнение с ОИИ, в който са уговорени взаимните престации между клона и ОИИ, както и това, че ОИИ ще трябва да извършва последващо фактуриране към подизпълнителите на направените от него разходи в уговореното съотношение,
– в дебитните известия, които ОИИ издава на клона, то посочва данъчния идентификационен номер на последния и начислява ДДС на тази основа,
– клонът приспада начисления в дебитните известия ДДС,
– сделките на ОИИ се състоят (посредством подизпълнение) от сделките на клона и на другото предприятие, което е член на ОИИ, като последните са начислили на ОИИ всички приходи, които обединението е фактурирало на възложителя на строителните работи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.