Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Трябва ли преюдициално поставените въпроси да имат пряко отношение към предмета на висящото пред националната юрисдикция производство, за да бъдат допустими съгласно член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Компетентен ли е Съдът на ЕС да отговаря на преюдициални въпроси, които са явно ирелевантни за главния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Достатъчно ли е съгласно член 10, буква ж) от Директива 2014/24 за квалификацията на даден договор като „трудов договор“ той да има за предмет наемен труд, или договорът трябва да съдържа конкретни характеристики (например по отношение на вида труд, на условията за неговото сключване, на квалификациите на кандидатите и на елементите от процедурата за подбор на кандидатите), така че подборът на всеки работник да е резултат на индивидуална преценка и на субективна оценка на личността му от страна на работодателя?
Могат ли да се считат за „трудови договори“ съгласно член 10, буква ж) от Директива 2014/24 срочните трудови договори, сключени според обективни критерии като продължителност на период на безработица на кандидата, предишен опит или брой на ненавършили пълнолетие деца на негова издръжка след формална проверка на придружаващите документи и според предварително определена процедура за даване на точки според предварително определена скала въз основа на горепосочените критерии, каквито са договорите по член 63 от Закон 4430/2016?
Допустимо ли е, съгласно разпоредбите на Директива 2014/24 (член 1, параграф 4, член 18, параграфи 1 и 2, член 19, параграф 1, членове 32 и 57 във връзка със съображение 5 от тази директива), на Договора за функционирането на Европейския съюз (членове 49 и 56) и [на Хартата] (членове 16 и 52), както и съгласно принципите за равно третиране, прозрачност и пропорционалност, използването от страна на публични органи на други средства, включително сключването на трудови договори, освен възлагането на обществени поръчки, за да изпълнят функциите си от обществен интерес и евентуално при какви условия в случай, когато използването им няма характеристиките на постоянна обществена услуга, а — както е в случая, предвиден в член 63 от Закон 4430/2016 — се осъществява за определен период от време и за преодоляване на извънредни обстоятелства, както и поради причини, свързани с ефективност на конкуренцията или законосъобразност на дейността на предприятията в сектора на обществените поръчки?
Могат ли горепосочените причини и обстоятелства — като невъзможност за безпрепятствено изпълнение на обществените поръчки или постигането на по-големи финансови ползи в сравнение с разходите, които биха произтекли от възлагането на обществени поръчки — да се считат за императивни мотиви от общ интерес, които са основание за приемането на мерки, предполагащи сериозно ограничаване — по обхват и продължителност — на свободата на стопанската инициатива в областта на обществените поръчки?
Изключена ли е предвидената в Директива 89/665 съдебна защита, определена в член 1 […] от нея, срещу решение на публичен орган като решенията, обжалвани в главното производство, с което решение посоченият орган възлага договор, считан от него за изключен от приложното поле на Директива 2014/24 (например защото е „трудов договор“), когато жалбата срещу това решение е подадена от икономически оператор, който има правен интерес да му бъде възложена обществена поръчка със същия предмет и който твърди, че незаконосъобразно не е приложена Директива 2014/24 с убеждението, че не е приложима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли точка 41 от приложение II към Регламент № 110/2008 да се тълкува в смисъл, че за да може спиртна напитка да носи търговското наименование „ликьор на яйчна основа“, не трябва да съдържа различни от посочените в тази разпоредба съставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с изведените от тази разпоредба принципи на равностойност и на ефективност, да се тълкува в смисъл, че задължава Oberster Gerichtshof (Върховен съд) по искане на лице с правен интерес да преразгледа влязъл в законна сила постановен от наказателен съд съдебен акт с оглед на твърдения за нарушение на правото на Съюза (в конкретния случай на член 50 от [Хартата] и на член 54 от [КПСШ]), при положение че националното право предвижда подобно преразглеждане единствено когато се твърди, че е нарушена [ЕКПЧ] или някой от протоколите към ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Нарушава ли член 45 [ДФЕС] — поради това че представлява пречка от данъчно естество, която възпира трансграничните дейности — както и общия принцип на правна сигурност — поради това че не предвижда стабилен и сигурен режим на освобождаване от данък на всички трудови възнаграждения, получени от белгийско местно лице по договор с работодател, чието седалище на ефективно управление се намира във Великото херцогство Люксембург и го излага на риск от двойно данъчно облагане на всички или на част от неговите доходи и на непредвидим и лишен от всякаква правна сигурност режим — член 15, параграф 1 от [белгийско—люксембургската спогодба], тълкуван като позволяващ да се ограничи правомощието за данъчно облагане на държавата по източника на дохода по отношение на трудовите възнаграждения на работник, местно лице в Белгия, упражняващ своята дейност за люксембургски работодател, пропорционално на дейността, упражнявана на територията на Люксембург, тълкуван като позволяващ да се предостави на държавата на постоянно пребиваване правомощие за данъчно облагане по отношение на остатъка от възнагражденията за дейността, упражнявана извън люксембургската територия, тълкуван като изискващ постоянно и ежедневно физическо присъствие на работника в седалището на неговия работодател, макар да не се оспорва, че той ходи там редовно, вследствие на съдебна преценка, проведена гъвкаво въз основа на обективни и проверяеми доказателства, и тълкуван като изискващ от съдилищата да оценяват съществуването и значимостта на положения труд във всяка от двете страни, ден по ден, за да се състави пропорция спрямо 220 работни дни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 80 от Директива 2014/25 във връзка с член 57, параграф 6 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, изискваща икономически оператор, който иска да докаже своята надеждност въпреки наличието на съответно основание за изключване, да изясни изчерпателно фактите и обстоятелствата във връзка с престъплението или нарушението, като активно съдейства не само на разследващия, но и на възлагащия орган, като му представи доказателства за възстановяване на надеждността си?
Следва ли член 57, параграф 7 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че когато поведението на икономическия оператор е основание за изключване, посочено в член 57, параграф 4, буква г) от тази директива, и той е наказан от компетентен орган, максималният срок на изключване трябва да се изчислява, считано от датата на решението на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да приложи включена в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да приложи съдържаща се в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност дори когато посочената клауза не се отнася изрично до спорове във връзка с отговорността за нарушение на правото на конкуренцията?
Следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да не вземе предвид включена в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност, когато национален или европейски орган не е установил нарушение на правото на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.