всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Прилага ли се член 100 от Процедурния правилник на Съда при отпадане на предмета на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Приложим ли е член 100 от Процедурния правилник на Съда при уведомяване за прекратяване на главното производство пред националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски след заличаване на делото от регистъра на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли точка 41 от приложение II към Регламент № 110/2008 да се тълкува в смисъл, че за да може спиртна напитка да носи търговското наименование „ликьор на яйчна основа“, не трябва да съдържа различни от посочените в тази разпоредба съставки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори посредством автоматичното преквалифициране на срочния договор в договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение продължава да съществува след определена дата, не са приложими в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в [Хартата]?
3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 (по-специално по отношение на предвидената в букви б) и г) забрана за участието на вътрешен оператор в конкурентни тръжни процедури extra moenia) да се прилага и по отношение на обществени поръчки, възложени пряко преди влизането в сила на този регламент?
2) Попада ли по принцип в обхвата на понятието „вътрешен оператор“ — по смисъла на посочения регламент и евентуално по предназначение, по аналогия на съдебната практика във връзка с института на „in house providing“ (вътрешно възлагане) — юридическо лице на публичното право, на което пряко са възложени услуги за местен транспорт от страна на държавен орган, при положение че лицето е пряко свързано с държавния орган от гледна точка на организацията и контрола и капиталът му е собственост на държавата (изцяло или пропорционално с други публични органи)?
3) При наличието на договор с пряко възлагане на услуги, който попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1370/2007, представлява ли фактът, че след възлагането въпросният държавен орган създава публичен административен орган с организационни правомощия по отношение на въпросните услуги (като държавата си запазва изключителното правомощие да се разпорежда с възлагането на концесията) — орган, който не упражнява никакъв „сходен контрол“ върху прякото възлагане на услуги — обстоятелство, което може да е причина режимът по член 5, параграф 2 от Регламента да не се прилага по отношение на въпросното възлагане?
4) В несъответствие ли е прякото възлагане, чийто краен срок е след датата на тридесетгодишния краен срок — 3 декември 2039 г. (считано от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1370/2007), с принципите, залегнали в член 5 и член 8, параграф 3 от Регламента, или въпросният недостатък трябва да се счита за автоматично отстранен от правна гледна точка поради мълчаливо намаляване ex lege (член 8, параграф 3) до този тридесетгодишен срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли разпоредбите на членове 2 и 23, както и на приложение VI към Директива 2004/18 (заедно или поотделно, но не непременно самостоятелно) да се тълкуват и разбират в смисъл, че ако възлагащ орган — хуманно лечебно заведение — възнамерява да се снабдява с доставки (медицинско диагностично оборудване и материали) или с обособени права във връзка с тях в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, за да може да извършва изследвания от свое име, правото му на преценка съдържа и възможност в техническите спецификации да включи единствено такива изисквания по отношение на доставките, които не описват изолирано отделните оперативни (технически) и свързвани с начина на използване (функционални) характеристики на оборудването и/или материалите, а вместо това дефинират качествените параметри на изследванията, които ще се провеждат, както и работните характеристики на изследователската лаборатория, чието съдържание трябва да бъде описано отделно в спецификациите за въпросната процедура за възлагане на обществена поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Отговорен ли е вносителят (деклараторът), който в момента на вноса иска освобождаване от заплащането на ДДС (внос по режим 42), тъй като стоките са предназначени за доставка в друга държава членка, за заплащането на ДДС (ако впоследствие се установи липсата на необходимите условия за освобождаване) по същия начин, по който е отговорен за плащането на митническото задължение?
В случай на отрицателен отговор, еднаква ли е отговорността на вносителя (декларатора) с отговорността на данъчнозадълженото лице, което извършва освободена вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС?
В последната хипотеза, трябва ли субективният елемент на вносителя (заявителя), целящ да злоупотреби със системата на ДДС, да се преценява различно от случая на вътреобщностна доставка на стоки, посочена в член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС
Трябва ли тази преценка да бъде по-снизходителна с оглед на факта, че при митнически режим 42 освобождаването от плащане на ДДС следва да е предварително разрешено от митническия орган, или преценката трябва да бъде по-строга, тъй като става въпрос за сделки, свързани с първо навлизане на стоки от трети страни на вътрешния пазар на [Съюза]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли член 2 от Регламент [№ 469/2009] да се тълкува в смисъл, че за целите на този регламент разрешението съгласно Директива [93/42] по отношение на комбинация от медицинско изделие и лекарствен продукт по смисъла на член 1, параграф 4 от [тази директива], следва да се приравнява на валидно [разрешение за пускане на пазара] по Директива [2001/83], когато качеството, безопасността и ефективността на лекарствената съставка са били в рамките на разрешителната процедура, предвидена в точка 7.4, първа алинея от приложение I към Директива [93/42], проверени от лекарствена агенция на държава — членка на ЕС, в съответствие с Директива [2001/83]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли нормата на чл. 14, [параграф] 1 от Регламент [№ 987/2009] във връзка с чл. 12, [параграф] 1 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че визираното в тях наето лице не е подчинено на законодателството на държавата членка, респективно за него не е приложимо законодателството на държавата - членка, в която е установен неговият работодател предвид обстоятелството, че по силата на посоченото в чл. 1, буква л от […] Регламент [№ 883/2004] национално законодателство, това лице не е имало качеството на осигурено лице в тази държава - членка непосредствено преди да започне работа като наето лице?
В случай, че отговорът на първият въпрос е отрицателен, при тълкуването на съдържанието и смисъла на понятието „прилагало“ от разпоредбата на чл. 14, [параграф] 1 от Регламент [№ 987/2009] във връзка с понятието „подчинено“ от разпоредбата на чл. 12, [параграф] 1 от Регламент [№ 883/2004] допустимо ли е да се съобрази от националната юрисдикция гражданството на лицето на страна — членка при положение че наетото лице така или иначе е било подчинено на националната правна уредба само поради факта на гражданството си?
В случай, че отговорът на предходният въпрос е също отрицателен, при прилагането на посочените в този въпрос понятия може ли националната юрисдикция да вземе предвид факта на обичайното и продължително пребиваване на наетото лице в смисъла, установен в чл. 1, буква й от Регламент [№ 883/2004]?
В случай, че отговорът и на третият въпрос е отрицателен, какви елементи на тълкуване следва да бъдат съобразени от националната юрисдикция за определяне на съдържанието на понятието „подчинено на законодателството“ от разпоредбата на чл. 12, т.1 от […] Регламент [№ 883/2004] и понятието „се е прилагало законодателството“ от разпоредбата на чл. 14, т. 1 от Регламента [№ 987/2009] с оглед прилагането на точния смисъл на тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form