всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Подлежи ли договорът на продължаване на действие без неравноправната клауза за предсрочна изискуемост и при какви условия може тя да бъде заместена с разпоредба от националното законодателство?
Съвместима ли е националната правна уредба с принципа на ефективност, когато неравноправната клауза не поражда действие, а изпълнението се основава на законова разпоредба?
Нарушава ли принципа на ефективност обстоятелството, че решението за отхвърляне на първото искане за изпълнение няма сила на пресъдено нещо, когато последващото искане се основава на промяна в приложимия закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Допустимо ли е първоинстанционният национален съд да бъде обвързан от решение на въззивния съд за образуване на производство по принудително изпълнение въз основа на договор, съдържащ неравноправна клауза, когато по отношение на тази клауза има предходно влязло в сила съдебно решение, което обаче не притежава сила на пресъдено нещо според националното право?
Съвместими ли са с принципа на ефективност националните процесуални правила, които не позволяват на първоинстанционния съд да отклони разпореждането на въззивния съд при такива обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Разпоредбата на чл. 90, § 1 от [Директивата за ДДС] позволява ли при разваляне на договор за финансов лизинг намаляване на данъчната основа и възстановяване на ДДС, начислен с влязъл в сила ревизионен акт, върху данъчна основа, представляваща сумата от месечните лизингови вноски за целия срок на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в случай на разваляне на договор за лизинг поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, на коя от хипотезите на чл. 90, §1 от [Директивата за ДДС] може да се позове лизингодателят срещу държава членка, за да получи намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, след като последното няма ретроактивно действие и това е потвърдено с клауза от самия договор?
Тълкуването на чл. 90, § 2 от Директивата за ДДС позволява ли да се заключи, че в случай като настоящия е налице дерогация от § 1 на същата норма на Съюза?
Тълкуването на чл. 90, §1 от Директивата за ДДС позволява ли да се приеме, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя, но съгласно договора има право на обезщетение в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на лизинга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли да се прави разграничение между освободени от данък и необлагаеми сделки, за да се прецени дали начисленият по такива сделки ДДС подлежи на приспадане?
Когато разходи за управление са направени само във връзка с необлагаема инвестиционна дейност, възможно ли е все пак да се установи необходимата връзка между тези разходи и икономическите дейности, които се субсидират с приходите от инвестициите, така че да се позволи приспадането на ДДС с оглед на естеството и степента на следващата надолу по веригата икономическа дейност, която дава право на приспадане на ДДС
Доколко релевантно е да се вземе предвид целта, за която получените доходи ще бъдат използвани?
Следва ли да се прави разграничение между ДДС, който е начислен по сделки с цел капитализация на предприятие, и ДДС, който е начислен по сделки за създаване на свой собствен източник на приходи, различен от всеки друг източник на приходи от икономическа дейност надолу по веригата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 34 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз, национална правна уредба, съгласно която разрешение за пускане на пазара в държава членка на лекарствен продукт от паралелен внос не може да бъде издадено единствено поради това че лекарственият продукт, който е предмет на паралелния внос, е бил одобрен в държавата членка на износ като еквивалентен на референтен лекарствен продукт, тоест при представяне на по-кратка документация, а в държавата членка на вноса този лекарствен продукт е бил одобрен като референтен, тоест при представяне на пълен набор от документи, поради което отказът се постановява без изследване на основната терапевтична тъждественост на двата продукта и без искане от страна на националния орган — въпреки възможността за неговото отправяне — за изпращане на документация от съответния орган в държавата на износа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

Грешки при тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009
Нарушение на принципа на равно третиране
Нарушение на принципа на добра администрация

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да контролира фактическата преценка на Общия съд относно доминиращите елементи на марка, когато не се твърди изопачаване на фактите или доказателствата?
Допуснал ли е Общият съд правна грешка или липса на мотиви при оценката на визуалното сходство между марките и прилагането на релевантната съдебна практика?
Може ли да бъде преразгледана фактическата преценка на Общия съд относно вероятността от объркване между марките в отсъствие на твърдение за изопачаване на фактите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Допустимо ли е пред Съда на Европейския съюз да се оспорват фактическите преценки на Общия съд, когато не се твърди изопачаване на фактите или доказателствата?
Съобразил ли е Общият съд релевантната съдебна практика и правилата при оценката на сходството между марките и вероятността от объркване?
Нарушен ли е принципът на взаимна зависимост на релевантните фактори при преценката на вероятността от объркване между марките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Компетентен ли е Съдът да коригира явни грешки в свои съдебни актове служебно съгласно член 154, параграф 1 от Процедурния правилник

Следва ли да бъде коригирана установената грешка в определението по отношение на разпоредбата за мандата на първия председател на Върховния съд на Полша?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1. Може ли, след като е издал ново разрешение за референтен продукт, компетентният орган College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden (Комисията за контрол на продуктите за растителна защита и биоцидите, Нидерландия) да промени служебно или не срока на издадено преди това разрешително за паралелна търговия по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, за да го съобрази с по-късната дата на изтичане на срока на новото разрешение за референтния продукт?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли от Регламент (ЕО) № 1107/2009, че новото разрешение за референтния продукт води автоматично до промяна на срока на разрешителното за паралелна търговия
Вписването на новата дата на изтичане на срока на разрешителното за паралелна търговия в базата данни на компетентния орган чисто административно действие ли е, или изисква този орган да е взел служебно или не решение за това?
3. Ако отговорът на втория въпрос е, че е необходимо да бъде взето решение, приложим ли е към него член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и по-специално параграф 3 от този член?
4. При отрицателен отговор на третия въпрос: коя разпоредба или кои разпоредби са приложими в такъв случай?
5. Може ли продукт за растителна защита да не се счита за идентичен по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 само поради това че референтният продукт не се произвежда (вече) от същото предприятие
При отговора на този въпрос от Съда се иска да установи също дали под „асоциирано предприятие“ или „предприятие, произвеждащо „по лиценз“ може да се разбира и предприятие, което произвежда продукта по същата формула с разрешението на притежателя на правото върху нея. От значение ли е в това отношение дали активните съставки на референтния и на паралелно въведения продукт се произвеждат от едно и също предприятие?
6. От значение ли е за преценката на идентичността на продукта промяната в мястото на производство на референтния продукт?
7. При утвърдителен отговор на петия и/или шестия въпрос: може ли изводът от преценката („липса на идентичност“) да бъде поставен под съмнение, ако компетентният орган установи, че съставът на продукта не е променен или че промяната в него е незначителна?
8. Кой носи тежестта на доказване на обстоятелството, че условията по член 52, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 са изпълнени, когато притежателят на разрешителното за паралелния продукт и притежателят на разрешението за референтния продукт са на различно мнение по този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form