Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Що се отнася до тълкуването на член 167 във връзка с член 178 от Директива 2006/112/ЕО, съществува ли разлика между момента на възникването и момента на упражняването на правото на приспадане с оглед на начина на функциониране на системата на ДДС
За тази цел е необходимо да се установи дали правото на приспадане на ДДС може да се упражни при липсата на (валидна) данъчна фактура, издадена за направените покупки на стоки.
2. Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби във връзка с разпоредбата на член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2008/9/ЕО: коя е процесуалната разпоредба, от гледна точка на която трябва да се преценява редовността на упражняването на правото на възстановяване на ДДС
За тази цел е необходимо да се установи дали е възможно да бъде подадено искане за възстановяване на ДДС, станал изискуем преди „референтния период“, но фактуриран през референтния период.
3. Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби на член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2008/9 във връзка с членове 167 и 178 от Директива 2006/112: какви са последиците от отмяната и издаването на нови фактури за покупките на стоки преди „референтния период“ върху упражняването на правото на възстановяване на ДДС във връзка с тези покупки
За тази цел е необходимо да се установи дали при отмяна от доставчика на първоначалните фактури, издадени за покупки на стоки и издаването на нови фактури в по-късен момент, упражняването на правото на бенефициера на възстановяване на ДДС във връзка с покупките трябва да бъде отнесено към датата на новите фактури, при положение че отмяната на първоначалните фактури и издаването на нови фактури не е в контрола на бенефициера, а изключително в дискреционната власт на доставчика.
4. Може ли националното законодателство да обвърже възстановяването на ДДС, предоставено съгласно Директива 2008/9, с условие за изискуемост, при положение че правилната фактура е издадена в периода на искането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Явява ли се сключването на дългосрочен договор за наем на все още непостроена сграда между публичноправно образувание и частно предприятие, при който наемателят упражнява влияние върху проектирането на сградата, пряко възлагане на обществена поръчка за строителство, попадащо в обхвата на Директива 2004/18/ЕО, и следва ли да бъде проведена състезателна процедура и публикувано обявление за поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли Директива [2011/24] да се тълкува в смисъл, че посочените в член 24 от Регламент № 883/2004 лица, които получават в държавата по пребиваване обезщетения в натура за сметка на Нидерландия, но не са осигурени в рамките на законоустановената схема за здравно осигуряване в Нидерландия, могат да се позоват пряко на тази директива за възстановяването на разходите във връзка с предоставено здравно обслужване?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен,
2) Следва ли от член 56 ДФЕС, че при фактическа обстановка като настоящата отказът да се възстановят разходите за предоставено здравно обслужване в друга държава, различна от държавата по пребиваване или от държавата, която е длъжна да изплаща пенсията, представлява необосновано ограничение на свободното предоставяне на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Явява ли се заключението на Европейската комисия относно икономическите условия при разрешение за активно усъвършенстване обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС?
Има ли Комисията само процедурна роля при проверката на икономическите условия или разполага с правомощие да приема обвързващи решения за националните митнически органи?
Може ли административното споразумение относно проверката на икономическите условия да се счита за доказателство за задължителния характер на заключението на Комисията?
Остава ли релевантно тълкуването на член 504, параграф 4 от Регламент № 2454/93, дадено в решение Friesland Coberco, за тълкуването на член 259, параграф 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447?
Пряко и лично засегнати ли са жалбоподателите от заключението на Комисията по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Следва ли от членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС съгласно тълкуването им в решение Achmea, че е недействително арбитражно споразумение, сключено между държава членка и инвеститор — когато инвестиционното споразумение съдържа арбитражна клауза, която е недействителна, тъй като споразумението е сключено между две държави членки — поради факта че, след като инвеститорът завел арбитражното дело, държавата членка по своя воля се въздържала от възражения относно компетентността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 8 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че изборът на приложимия закон за индивидуален трудов договор изключва прилагането на закона на държавата, в която работникът обичайно е полагал труд, или в смисъл, че наличието на избор на приложим закон изключва прилагането на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламента?
2) Трябва ли член 8 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че минималната работна заплата, приложима в държавата, в която работникът обичайно полага труд, представлява право, обхванато от „разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било […] приложимо […]“, по смисъла на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламента?
3) Трябва ли член 3 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че не допуска посочването в индивидуалния трудов договор на разпоредбите на румънския Кодекс на труда да е равнозначно на избор на румънския закон, доколкото е ноторно, че в Румъния е налице законово задължение за включване на такава клауза за избор в индивидуалния трудов договор
С други думи, трябва ли член 3 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални норми и практики, които включват задължително в индивидуалните трудови договори клауза за избор на румънския закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012], според който срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка „[…] по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, да се тълкува в смисъл, че урежда само международната компетентност на съдилищата на държавата членка, където се намира това място, поради което националният съд, който има териториална компетентност в рамките на тази държава, следва да се уточни въз основа на вътрешните процесуалноправни норми, или тази разпоредба трябва да се разглежда като разпоредба със смесен характер, която следователно определя пряко както международната компетентност, така и вътрешната териториална компетентност, без да е необходимо позоваване на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 13 от Регламент [№ 1346/2000] и член 12, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 593/2008] да се тълкуват в смисъл, че приложимото съгласно втория регламент право към договора урежда и плащането, което извършва трето лице, за да изпълни договорното парично задължение на една от страните по този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че следва да се приложи към две летища, разположени и двете в непосредствена близост до центъра на града, но само едно на територията на града, а другото в съседната провинция?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на друго летище в същия град, в същата агломерация или в същия регион е налице право на обезщетение поради отмяна на полета?
Трябва ли член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на друго летище в същия град, в същата агломерация или в същия регион е налице право на обезщетение поради голямо закъснение?
Трябва ли член 5, член 7 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че за да се определи дали даден пътник е претърпял загуба на време — от три или повече часа — по смисъла на решение от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др. (C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716), закъснението следва да бъде изчислено с оглед на момента на кацането на другото летище, или с оглед на момента, в който пътникът е превозен до летището, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника?
Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че въздушният превозвач, който изпълнява полети в рамките на система на ротация, може да се позове на събитие, in concreto намаляване на честотата на заходите за кацане в резултат на буря, настъпило при предпредпоследната ротация на съответния полет?
Трябва ли член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че в случай на кацане на алтернативно летище въздушният превозвач по собствена инициатива трябва да предложи превоз до друго място, или пътникът трябва да поиска превоза?
Трябва ли член 7, параграф 1, член 8, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че пътникът има право на обезщетение поради нарушението на задълженията за помощ и грижа, уредени в членове 8 и 9?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Обхваща ли понятието „опериращ въздушен превозвач“ по член 2, буква б) от Регламент № 261/2004 и въздушния превозвач, който не е сключил договор с пътника, но е отменил полет като част от свързани полети по една резервация?
Има ли право пътникът да предяви иск за обезщетение срещу въздушен превозвач, който е отменил втория полет от свързани полети, въпреки че не е сключил договора за превоз?
На каква база се определя размерът на обезщетението при такава ситуация – само за засегнатия полет или за цялото разстояние по свързаните полети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.