Дело C-109/20: PL Holdings, Заключение от 22 април 2021 г.

Текст

... питване — Инвестиционно споразумение от 1987 г. между Полша, Люксембург и Белгия — Разпоредба, съгласно която инвеститор от едната договаряща се страна може да сезира арбитражен съд в случай на спор с другата договаряща се страна — Неприложимост на тази арбитражна клауза — Арбитражното споразумение — Компетентност, основана на явяване на ответника — Приложимост — Съвместимост с членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС — Автономия на правото на Съюза“

I. Въведение 1. С решение Achmea ( 2 ) Съдът приема, че арбитражна клауза, предвидена в полза на инвеститори в инвестиционно споразумение между държави членки, е несъвместима с членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС и поради това не трябва да се прилага. Но какви са последиците, ако държава членка не се позове на недействителността на арбитражната клауза преди постановяването на арбитражното решение? От това при проверката на валидността на арбитражно решение шведски съд прави извода, че съответната държава членка, като се явява на арбитражното производство, без да повдигне възражение, сключва ad hoc арбитражно споразумение за разглеждания спор. Högsta domstol (Върховен съд, Швеция) обаче се съмнява дали това е съвместимо със споменатото решение Achmea и поради това сезира Съда.

II. Правна уредба А. Инвестиционното споразумение, сключено между Полша, Люксембург и Белгия 2. На 19 май 1987 г. Полша, от една страна, и Люксембург и Белгия, от друга страна, сключват споразумение за насърчаване на инвестициите (наричано по-нататък „инвестиционното споразумение“). То влиза в сила на 2 август 1991 г. С цел защита на инвеститорите то позволява спорове със съответната насрещна страна да бъдат отнасяни ...