всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Следва ли жалбата и другите процесуални документи да бъдат връчвани и на допуснатите като встъпили страни пред Общия съд?
Може ли да се запази поверителното третиране на материали спрямо встъпилите страни пред Общия съд, когато тези материали вече са били третирани като поверителни спрямо същите страни в първоинстанционното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1. Следва ли член 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че за работник, който пребивава в една държава членка и работи на територията на друга държава членка въз основа на договор с агенция за временна заетост, съгласно който трудовото правоотношение се прекратява с приключване на назначението и впоследствие започва отново, през междинните периоди продължава да се прилага законодателството на последната държава членка, стига той да не е преустановил временно тази заетост?
2. Кои са факторите, които са от значение в тези случаи, за да се установи дали е налице временно преустановяване на дейността?
3. След изтичането на какъв период от време следва да се приеме, че работник, който вече не е в договорно трудово правоотношение, временно е преустановил дейността си в държавата на заетост, освен ако не са налице конкретни данни, които сочат за противното?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Нарушение на член 13 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, като Кралство Дания не е предотвратило или спряло използването на регистрираното наименование „Feta“ за сирене, произведено в Дания и предназначено за износ в трети държави
Нарушение на задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с член 1, параграф 1 и член 4 от Регламент (ЕС) № 1151/2012

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали или член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчен режим като разглеждания в главното производство, установен в член 22 от EBF, който предвижда облагане с окончателен данък при източника на дивидентите, разпределяни от португалски дружества и получавани от предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), които не са установени в Португалия и са учредени в други държави — членки на Съюза, докато ПКИ, учредени в съответствие с португалското данъчно законодателство, които за данъчни цели са местни лица в Португалия, могат да се ползват от освобождаване от данъка при източника, удържан за посочените доходи?
Като предвижда облагане с данък при източника на дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, и запазва за местните ПКИ възможността да бъдат освободени от такова облагане с данък при източника, установява ли разглежданата в главното производство национална правна уредба по-неблагоприятно третиране за дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, доколкото последните по никакъв начин не могат да получат достъп до посоченото освобождаване?
От значение ли е приложимият спрямо притежателите на дялово участие в ПКИ данъчен режим за преценката на дискриминационния характер на португалското законодателство, което предвижда специфично и различно данъчно третиране на ПКИ (местни), от една страна, и на съответните притежатели на дялово участие в ПКИ, от друга страна
Или, предвид обстоятелството, че данъчният режим на местните ПКИ по никакъв начин не се засяга или променя от това дали притежателите на дялово участие в тези предприятия са местни или чуждестранни лица в Португалия, необходимо ли е за определяне на сходството на положенията за целите на преценката за дискриминационния характер на посочената правна уредба да се вземе предвид единствено приложимият данъчен режим на ниво инвестиционен механизъм?
Допустимо ли е различното третиране между местните и чуждестранните ПКИ в Португалия предвид обстоятелството, че установените в Португалия физически и юридически лица, притежаващи дялово участие в ПКИ (местни или чуждестранни) и в двата случая подлежат по един и същи начин (и като цяло не подлежат на освобождаване) на облагане за доходите, разпределяни от ПКИ, независимо че чуждестранните притежатели на дялово участие се облагат с по-висок данък?
Предвид обстоятелството, че дискриминацията, предмет на главното производство, е свързана с разлика в данъчното облагане на доходите от дивиденти, разпределяни от местни ПКИ на съответните притежатели на дялово участие, законосъобразно ли е за целите на преценката на сходството на данъчното облагане да се вземат предвид други данъци, освобождавания или налози, които се прилагат в рамките на инвестициите, осъществявани от ПКИ
По-специално законосъобразно и допустимо ли е за целите на преценката за сходство да се отчита отражението на данъците върху имуществото, разходите или друг вид отражение, а не само данъкът върху доходите на ПКИ, включително на евентуални особени налози?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Допускат ли член 7 от [Директива 2003/88] и член 31, параграф 2 от [Хартата] тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от [BUrlG], според което неупражненото все още право на платен годишен отпуск от работник, който през референтната за отпуска година е изпаднал в състояние на пълна инвалидност по здравословни причини [или в състояние на неработоспособност поради заболяване], но който все пак е могъл да ползва отпуска — поне частично — преди настъпването на инвалидността [или преди началото на заболяването] през референтната година, се погасява петнадесет месеца след края на референтната година в случай на продължаваща непрекъсната неработоспособност, дори когато работодателят действително не е осигурил възможност на работника да упражни правото си на отпуск чрез съответна покана и предоставяне на информация?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: при тези условия изключена ли е и възможността за погасяване в по-късен момент в случай на продължаваща пълна инвалидност [или неработоспособност]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Определянето дали правото на пребиваване по член 20 ДФЕС като такова има временен или постоянен характер, от компетентността на държавите членки ли е, или този въпрос следва да се определи в съответствие с правото на Съюза?
2) Доколкото се прилага тълкуване съгласно правото на Съюза: при прилагането на Директива 2003/109 следва ли да се прави разлика между различните спомагателни права на пребиваване, които имат гражданите на трети държави съгласно правото на Съюза, включително спомагателното право на пребиваване, предоставяно на член на семейството на гражданин на Съюза съгласно Директива 2004/38, и правото на пребиваване по член 20 ДФЕС?
3) Правото на пребиваване по член 20 ДФЕС, което по своето естество зависи от наличието на отношение на зависимост между гражданина на трета държава и гражданина на Съюза и поради това е преходно, има ли временен характер?
4) Доколкото правото на пребиваване по член 20 ДФЕС има временен характер: следва ли член 3, параграф 2, буква д) от Директива 2003/109 [в този случай] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която само предвидените в националното право разрешения за пребиваване са изключени от придобиването на статут на дългосрочно пребиваващ по смисъла на [тази] директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Когато работник е назначен в предприятие ползвател чрез агенция за временна заетост на работно място, което е открито за постоянно и не се заема по заместване, трябва ли да се приеме, че още само поради този факт назначението му вече не е „временно“ по смисъла на член 1 от Директива 2008/104?
Когато назначението на работник чрез агенция за временна заетост продължава до 55 месеца, трябва ли да се приеме, че то вече не е „временно“ по смисъла на член 1 от Директива 2008/104?
Има ли право наетият чрез агенция за временна заетост работник да твърди, че е възникнало трудово правоотношение с предприятието ползвател, въпреки че националното право не предвижда такава санкция преди 1 април 2017 г.?
Трябва ли да се приеме, че национална разпоредба като член 19, параграф 2 от изменения AÜG е в противоречие с член 1 от Директива 2008/104, доколкото за първи път въвежда 18 месечен индивидуален максимален срок на назначението, но изрично предвижда да не се вземат предвид предишни периоди на назначение, при положение че при отчитане на предишните периоди назначението вече не би могло да се окачестви като временно?
Може ли удължаването на индивидуалния максимален срок на назначението да бъде оставено на преценката на страните по колективния трудов договор
Ако отговорът е утвърдителен, важи ли това и за страните по колективен трудов договор, които имат компетентност не относно трудовото правоотношение на съответния нает чрез агенция за временна заетост работник, а относно сектора на предприятието ползвател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Компетентни ли са органите на Европейския съюз да разглеждат случаи на загуба на гражданство, настъпили преди присъединяването на съответната държава към Съюза?
Могат ли разпоредбите относно гражданството на Съюза да се прилагат за правни последици, настъпили изцяло преди влизането в сила на тези разпоредби в държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Компетентна ли е държавата членка да определя самостоятелно условията за придобиване и загуба на своето гражданство, когато това се отразява върху гражданството на Съюза?
Могат ли разпоредбите относно гражданството на Съюза да се прилагат за правоотношения, чиито последици са настъпили изцяло преди присъединяването на държавата към Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Допуска ли член 325, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 2 от Конвенцията и с Решение 2006/928 национална правна уредба или практика, при която съдебни решения по дела за корупция и измами с ДДС се обявяват за абсолютно нищожни и се преразглеждат, ако те са постановени от несъставени по специализация съдебни състави или въззивни състави, определени без жребий, когато това създава системен риск от безнаказаност?
Може ли задължението за осигуряване на ефективни и възпиращи наказателни санкции за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза или корупция, да освободи националния съд от проверка за спазване на основните права, гарантирани от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Позволява ли се прилагането на национален стандарт за защита на основните права, който създава системен риск от безнаказаност за тежки престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз или корупция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form