всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

При какви условия делото се заличава от регистъра на Съда при оттегляне на иска от страна на жалбоподателите?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските, когато производството е инцидентно повдигнато пред национална юрисдикция?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени от участници, различни от страните по главното дело, за представяне на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Трябва ли
— Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 52), в изменената с Регламент (ЕО) № 765/2008 [на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. (ОВ L 218, 2008 г., стр. 30)] и с Регламент (ЕО) № 596/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (ОВ L 188, 2009 г., стр. 14)] редакция, и по-специално член 12 от нея и приложение II към нея,
— Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 [(ОВ L 218, 2008 г., стр. 30)], и по-специално членове 20 и 22 от него, както и
— Решение за изпълнение (ЕС) 2019/417 на Комисията от 8 ноември 2018 година за въвеждане на насоки за управлението на системата на Европейския съюз за бърз обмен на информация „RAPEX“, създадена съгласно член 12 от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, и нейната система за нотифициране [(ОВ L 73, 2019 г., стр. 121)], да се тълкуват в смисъл, че
1. от тези разпоредби пряко произтича правото на икономическия оператор да иска допълване на нотификация в RAPEX;
2. компетентна за вземането на решение по такова искане е [Комисията],
или
3. компетентен за вземането на решение по такова искане е органът на съответната държава членка;
(При утвърдителен отговор на третия въпрос)
4. (националната) съдебна защита срещу такова решение е достатъчна, когато не се предоставя на всички, а само на засегнатия от (задължителната) мярка икономически оператор срещу предприетата от органа (задължителна) мярка?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли от правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата, че дори когато е в електронна форма, административното досие, което административният орган трябва да предостави в рамките на достъп до досието или съдебен контрол, трябва да е в пълен обем и с последователно номерирани страници, така че да е възможно проследяване на направените промени?
Допускат ли член 23, параграф 1 и член 46, параграфи 1—3 от Директива 2013/32 национална административна практика, която предвижда административният орган по принцип да предоставя на процесуалния представител на кандидата за убежище и на съда само извлечение от електронна система за управление на документи, което съдържа набор от непълни, неструктурирани и неподредени в хронологичен ред PDF файлове, които нямат структура и хронологична последователност на събитията и още по-малко възпроизвеждат пълното съдържание на електронното досие?
Следва ли от член 11, параграф 1 и член 45, параграф 1, буква a) от Директива 2013/32, че решението трябва да носи саморъчния подпис на служителя в решаващия орган, който го е взел, да се приложи към досието или да се връчи също на кандидата като носещ саморъчен подпис документ?
Спазено ли е изискването за писмена форма по смисъла на член 11, параграф 1 и член 45, параграф 1, буква a) от Директива 2013/32, ако решението е подписано от служителя, който го е взел, след което обаче е сканирано, а оригиналът му е унищожен, и следователно решението отговаря само отчасти на изискването за писмена форма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

1) Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 9, параграф 1 и член 10 от Директива [2006/112], както и с принципа на данъчна неутралност практика на данъчната администрация, съгласно която знанието на физическо лице, което е в правоотношение с действащо като довереник юридическо лице със собствена правосубектност, различна от тази на данъчнозадълженото лице в качеството му на доверител, автоматично и без никаква проверка се приравнява на знанието на данъчнозадълженото лице — при положение че няма правоотношение между посоченото физическо лице и данъчнозадълженото лице —, без да се вземат предвид разпоредбите на договора, сключен между доверителя и довереника или разпоредбите на чуждото право, уреждащо правоотношението по поръчката?
2) Трябва ли [член] 167, [член] 168, буква а) и [член] 178, буква а) от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че когато данъчната администрация установи наличието на верижно-кръгово фактуриране, този факт сам по себе си е обективно обстоятелство, което е достатъчно, за да се докаже данъчна измама, или в такъв случай данъчната администрация трябва да посочи също кой участник или кои участници във веригата са извършили данъчна измама и какъв е бил техният начин на действие?
3) Трябва ли посочените членове от Директива [2006/112] във връзка с изискванията за пропорционалност и разумност да се тълкуват в смисъл, че когато въз основа на конкретните обстоятелства по случая данъчната администрация установи, че данъчнозадълженото лице е трябвало да положи по-голяма грижа, от него може да се изисква да проверява обстоятелства, каквито данъчната администрация е могла да разкрие само чрез използването на публичноправни способи в рамките на ревизия, продължила приблизително пет години, във връзка с която са били необходими многобройни проверки, така че защитата на търговските тайни на данъчнозадължените лица не е била пречка за извършените проверки
В случай че се изисква по-голяма грижа, достатъчно ли е, за да се докаже, че е положена дължимата грижа, данъчнозадълженото лице да е разширило упражнявания от него контрол по отношение на възможните търговски партньори и спрямо обстоятелства извън посочените в решение [от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid (C‑80/11 et C‑142/11, EU:C:2012:373)], така че разполага с вътрешни правила за снабдяване, за да осигури проверката на положението на такива партньори, да не приема плащания в брой, да включва в сключените от него договори клаузи относно възможни рискове и да проверява и други обстоятелства при осъществяването на сделките?
4) Трябва ли посочените членове от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че ако данъчната администрация установи, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в данъчната измама, е достатъчно в този случай събраните от нея доказателства да сочат, че при полагане на дължимата грижа данъчнозадълженото е можело да знае, че участва в данъчната измама, а не че то е знаело, че участва в данъчна измама поради активното си поведение в нея
В случай че се докаже активното участие на данъчнозадълженото лице в данъчната измама или че то е знаело за нея, трябва ли данъчната администрация да докаже действието с цел измама на данъчнозадълженото лице, материализирано в съгласуваното му поведение с участниците преди него по веригата, или е достатъчно въз основа на обективни доказателства тя да докаже, че участниците във веригата са се познавали?
5) Съвместима ли е с посочените членове от Директива [2006/112] и с правото на справедлив съдебен процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от [Хартата], както и с принципа на правна сигурност практика на данъчната администрация, при която тя приема акта си на основание на предполагаемо нарушение на разпоредбите относно безопасността на хранителната верига, които нямат отражение върху изпълнението от данъчнозадълженото лице на данъчните му задължения или върху движението по неговите сметки, каквито данъчната правна уредба не предвижда по никакъв начин спрямо данъчнозадълженото лице и които не оказват никакво въздействие върху обстоятелството дали проверяваните от данъчната администрация сделки действително са извършени и върху разглежданото в данъчното производство съдържание на знанието на данъчнозадължено лице?
6) При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос:
Съвместима ли е с посочените членове от Директива [2006/112] и с правото на справедлив съдебен процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от [Хартата], както и с принципа на правна сигурност практика на данъчната администрация, при която без участието на материално и териториално компетентния административен орган относно безопасността на хранителната верига, в акта си данъчната администрация прави констатации относно данъчнозадълженото лице, които попадат в обхвата на компетентност на административния орган, компетентен в областта на безопасността на хранителната верига, като въз основа на установените нарушения по отношение на безопасността на хранителната верига — извън обхвата на нейната компетентност — тя прилага данъчни последици за данъчнозадълженото лице, без то да е имало възможност да оспори установяването на нарушението на разпоредбите относно безопасността на хранителната верига в производство, което е независимо от данъчното производство и което зачита основните гаранции на данъчно задълженото лице и правата на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР […], в светлината на членове 3, 4 и 35 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган трябва — ако смята, че предаването на лице, страдащо от тежки хронични и потенциално необратими заболявания, би могло да го изложи на риск да претърпи сериозно увреждане на здравето — да поиска от издаващия съдебен орган информацията, която позволява да бъде изключено съществуването на този риск, и е длъжен да откаже предаването, ако не получи гаранции за това в приемлив срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Третира ли национална законова разпоредба работниците на непълно работно време по по-неблагоприятен начин, отколкото сравними работници на пълно работно време по смисъла на клауза 4.1 от [Рамковото споразумение], ако позволява като единно условие за допълнително възнаграждение на работници на непълно и на пълно работно време да се предвиди превишаването на един и същ брой отработени часове, и съответно по този начин допуска определящо да е общото възнаграждение, а не допълнителното възнаграждение като елемент на трудовото възнаграждение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Съвместима ли е с клауза 4.1 и с принципа pro rata temporis, установен в клауза 4.2 от [Рамковото споразумение] разпоредба от националното законодателство, която допуска правото на допълнително възнаграждение да бъде обусловено от превишаването на един и същ брой отработени часове за работниците на пълно и на непълно работно време, ако целта на допълнителното възнаграждение е да компенсира особено натоварване в работата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/7 във връзка с член 3 от същата директива да се тълкува в смисъл, че в случай на вземания за периодично възникващи възнаграждения, които произтичат от едно и също договорно отношение, е налице право за получаване на фиксирана сума от минимум 40 EUR за всяко отделно вземане за възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 от [Директива 2011/7] да се тълкува в смисъл, че когато в договор страните са предвидили множество доставки на стоки и плащане за всяка от доставките в определен срок след всяка от тези доставки, за забавянето на всяко от плащанията за отделните доставки се дължи поне фиксирана сума от 40 EUR, или пък правото на Съюза изисква единствено на кредитора да се осигури фиксирана сума от 40 EUR за цялата търговска сделка, включваща множество доставки, независимо от броя на забавените плащания за отделните доставки?
Трябва ли член 2, точка 1 от [Директива 2011/7] да се разбира в смисъл, че договор с предмет доставка на стоки, по силата на който доставчикът се задължава да достави на възложителя на определена в този договор цена определен брой стоки, като същевременно само на възложителя се предоставя право едностранно да определя сроковете и количествата по отделните доставки, съставляващи предмета на договора, включително възможността да откаже част от договорените стоки, без за това да понася никакви неблагоприятни последици, и съгласно който договор възложителят е длъжен да плати за всяка част от доставката в определен срок, изчисляван от получаването на тази част от доставката, представлява търговска сделка, или пък всяка от тези частични доставки, отговарящи на направени от възложителя заявки, представлява отделна търговска сделка по смисъла на тази директива, въпреки че по националното право не е отделен договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 1, 4 и 5 във връзка с част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011 да се тълкуват в смисъл, че изразът „наименование на продукта“, съдържащ се в част А, точка 4 от приложение VI, има самостоятелно значение, различно от това на израза „наименование на храната“ по смисъла на член 17, параграф 1 от този регламент, и следователно може да обхваща не само официално, обичайно или описателно наименование, но и „запазена като интелектуална собственост марка“, „търговско наименование“ или „популярно наименование“, посочени в член 17, параграф 4 от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Компетентен ли е съдът на Съюза в производство по член 263 ДФЕС да прави правни констатации или да установява нарушения на правото на Съюза от страна на институциите или органите на държавите членки?
Представлява ли отказът на Комисията да започне производство за установяване на нарушение срещу държава членка акт, подлежащ на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form