Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Какви са изискванията относно съдържанието и обосновката на искането за допускане на обжалване пред Съда на Европейския съюз съгласно член 58a от Статута?
Могат ли аргументи, оспорващи фактическата преценка на Общия съд или противоречия с решения на Службата по отмяна на EUIPO, да се приемат като съществени въпроси за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Достатъчно ли е твърдение за неспазване на съдебната практика, за да се квалифицира даден въпрос като съществен по смисъла на член 58a от Статута, ако не са изпълнени изискванията за конкретика и яснота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Какви са стриктните изисквания към формата и съдържанието на искането за допускане на касационна жалба с оглед доказването на значението на повдигнатия въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Попада ли контролът върху преценката на фактите и доказателствата в обхвата на въпросите, които могат да обосноват допускане на касационна жалба поради значението им за правото на Съюза?
Достатъчно ли е твърдяна противоречивост с практиката на Съда или Общия съд, за да бъде допусната касационната жалба, ако не е доказано значението на въпроса за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е заявление до Съда на Европейския съюз да бъде подписано лично от жалбоподателя без представителство от адвокат?
Възможно ли е чрез заявление за отстраняване на пропуск да се произнесе да се иска повторно разглеждане на аргументи, които съдът вече е обсъдил, но не е уважил?
Кой понася разноските при положение, че разпореждането е прието преди да е съобщено на другата страна и тя не е направила разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Регламент [№ 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че искането на съд на държава членка, който е компетентен по съществото на делото и който смята, че съд на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ за разглеждането на делото или на отделна част от него, този съд на другата държава членка да приеме компетентността, е допустимо и в случаите, в които другата държава членка е държава членка, в която детето е придобило обичайно местопребиваване след неправомерно отвеждане?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 15 от Регламент [№ 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба критерии за прехвърляне на компетентността са уредени изчерпателно, без да са необходими допълнителни критерии с оглед на производство, образувано съгласно член 8 [първа алинея и трета алинея, буква f)] от [Хагската конвенция от 1980 г.]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустима ли е молба за отстраняване на пропуск при произнасяне, когато е подадена лично от страна, която не е представлявана от адвокат?
Налице ли е пропуск при произнасяне, ако съдът вече се е произнесъл по всички искания на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и трета алинея, както и член 22 от Директива 97/67/ЕО […], изменена с Директива 2008/6/ЕО […], трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като приложимата в италианския правен ред (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от Закон № 266 от 23 декември 2005 г. и член 65 от Декрет-закон № 50 от 24 април 2017 г., преобразуван с изменения със Закон № 96 от 21 юни 2017 г.), по силата на която е възможно задължени да финансират оперативните разходи на регулаторния орган в пощенския сектор, да бъдат само доставчиците от пощенския сектор, включително тези, които не предоставят услуги, попадащи в обхвата на универсалната услуга, и съответно е възможно да се изключи всякаква форма на публично съфинансиране от държавния бюджет?
2) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и член 22 от Директива 97/67/ЕО […], изменена с Директива 2008/6/ЕО […], трябва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват оперативните разходи, които могат да бъдат финансирани от доставчиците на пощенски услуги, да включват също така разходите, свързани с регулаторните дейности относно пощенските услуги, които не попадат в обхвата на универсалната услуга, както и разходите за административни структури и политическо ръководство (т.нар. „хоризонтални“ структури), чиито дейности, макар да не са пряко насочени към регулиране на пазарите на пощенски услуги, все пак допринасят за изпълнението на всички институционални правомощия на регулаторния орган, поради което е възможно тяхното непряко и частично (пропорционално) отнасяне към сектора на пощенските услуги?
3) Принципът на пропорционалност, принципът на недискриминация и член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и трета алинея, както и член 22 от Директива 97/67/ЕО […], изменена с Директива 2008/6/ЕО […], допускат ли национална правна уредба като италианската (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от Закон № 266 от 23 декември 2005 г. и член 65 от Декрет-закон № 50 от 24 април 2017 г., преобразуван с изменения със Закон № 96 от 21 юни 2017 г.), която възлага на доставчиците на пощенски услуги задължението да участват във финансирането на регулаторния орган в пощенския сектор, без възможност за разграничаване на положението на доставчиците на експресни куриерски услуги от това на доставчиците на универсалната услуга и следователно без възможност за преценяване на различната интензивност на регулаторната дейност, извършвана от националния регулаторен орган във връзка с различните видове пощенски услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на обвинителния акт на [ОП Пула] от 28 септември 2015 г., с ключовите факти, изложени в заключителната част на обвинителния акт на [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. и в диспозитива на присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия] от 4 март 2019 г., или пък фактите от заключителната част в обвинителния акт на [ОП Пула] могат да се съпоставят с фактите, съдържащи се в мотивите в присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от [Прокуратурата в Клагенфурт] срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени във внесения обвинителен акт от [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли членове 34 и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която с цел защита на непълнолетните лица от аудиовизуално съдържание, което може да навреди на тяхното благоденствие и развитие, изисква аудиовизуалните програми, записани върху физически носител и предлагани за продажба чрез онлайн магазин, предварително да са били предмет на контрол, както и на класификация, в зависимост от възрастовите ограничения, и обозначаване, съответстващи на правото на тази държава членка, включително когато тези програми вече са били предмет на такъв контрол и на аналогични класификация и обозначаване в съответствие със законодателството на друга държава членка, и дали за тази преценка са релевантни, от една страна, обстоятелството, че съответната национална правна уредба не предвижда изключение от това изискване, когато може да се установи, че купувачът на запис, обхванат от тази правна уредба, е пълнолетен, и от друга страна, обстоятелството, че посочената правна уредба се прилага само за програми, предлагани от предприятие или оператор, който е регистриран или установен в тази държава членка, или от лице, което е гражданин на тази държава членка или пребивава постоянно в нея, или когато решението за предлагане на тези програми е взето в тази държава членка?
Ако пропорционалността на посоченото по-горе изискване за нови класификация и обозначаване предполага допускането на изключение от изискването, тъй като е установено, че купувачът на аудиовизуалната програма е навършил пълнолетие: трябва ли при продажба на пълнолетно лице да се изисква да бъде установено с абсолютна сигурност, че към момента на поръчка и продажба на записите на аудиовизуални програми купувачът е навършил пълнолетие, или е достатъчно продавачът на този запис да има за цел да се увери, че купувачът е навършил пълнолетие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1. При обстоятелства като тези в главното производство — при които въз основа на [решение Mensing] данъчнозадължено лице се позовава на факта, че доставката на произведения на изкуството, които е получило с освободена вътреобщностна доставка от автора (или от негови правоприемници), също попада в приложното поле на режима за облагане на маржа на печалбата, предвиден в член 311 и следващите [от Директива 2006/112] — трябва ли с оглед на точка 49 от посоченото съдебно решение данъчната основа да се определя само съгласно правото на Съюза, поради което не е допустимо произнасящата се като последна инстанция национална юрисдикция да тълкува разпоредба от националното право (в случая член 25а, параграф 3, трето изречение от [UStG]) в смисъл, че дължимият при вътреобщностното придобиване данък не е част от данъчната основа?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 311 и сл. [от Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на режима за облагане на маржа на печалбата към доставки на произведения на изкуството, придобити преди това в рамките на Общността от автора (или от негови правоприемници), дължимият върху вътреобщностното придобиване данък намалява маржа на печалбата, или пък в това отношение е налице неволно допусната празнота в правото на Съюза, която може да бъде попълнена не по пътя на доразвиването на правото чрез тълкуване в съдебната практика, а само от законодателя на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.