всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че радио- и телевизионните организации имат пряко и самостоятелно право на справедливо обезщетение при т.нар. изключение за копиране за лично ползване по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО?
Могат ли, ако имат право на справедливо обезщетение по член 2, буква д) от Директива 2001/29/ЕО, радио- и телевизионните организации да бъдат изключени от правото на справедливо обезщетение по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО в качеството им на филмови продуценти?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Могат ли радио- и телевизионните организации да бъдат общо изключени от посоченото право, въпреки че в зависимост от спецификата на предаванията си някои от тях (по-специално телевизионните програми, чиито предавания в голямата си част са лицензирани от трети страни) придобиват само в много малка степен права на филмови продуценти, а други (по-специално радиооператорите) изобщо не придобиват такива права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли по отношение на организациите, на които е възложено предоставянето на договорни лицензи и които колективно управляват права върху интелектуалната собственост, способността на дадено лице да бъде страна в съдебното производство за защита на тези права, която е предварително условие за процесуалната легитимация по член 4, буква в) от Директива 2004/48, да се разбира изключително като общата способност на дадено лице съгласно националното законодателство да бъде страна в съдебното производство, или така, че в националното законодателство се изисква изрично да е признато право на такава организация да предявява от свое име искове за защита на въпросните права?
Трябва ли при тълкуването на член 4, буква в) от Директива 2004/48, изразът „пряк интерес от защита на авторското право на представляваните носители на права“ да се тълкува еднакво във всички държави членки, ако става въпрос за правото на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26 да предявява от свое име искове за нарушение, в случай че:
а) става въпрос за използване на произведения, за които тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, по смисъла на Закона за авторското право, има право да предоставя разширени колективни лицензи, позволяващи на лицензополучателя да използва и произведения на автори от този отрасъл, които не са предоставили пълномощие на организацията да управлява техните права,
б) става въпрос за използване на произведения, за които авторите са упълномощили организацията да управлява техните права по силата на договор или пълномощие, без авторските права да са прехвърлени на организацията?
Ако се приеме, че организацията, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, има пряк интерес и процесуална легитимация да предявява от свое име искове, от какво значение е при преценката на процесуалната легитимация, евентуално в светлината на членове 17 и 47 от [Хартата], обстоятелството, че тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, представлява и автори, които не са я упълномощили да управлява техните права, и че правото ѝ да предявява искове за защита на правата на тези автори не е предвидено в закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

1) Може ли винопроизводството да е извършено изцяло в [лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието,] по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от [Делегиран регламент 2019/33], ако пресоването на гроздето се извършва в наето за 24 часа от друго лозаро-винарско стопанство съоръжение за пресоване на грозде, което в този период е изцяло на разположение на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, необходимо ли е пресоването на гроздето да се извършва или във всеки случай да се надзирава на място от служители на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, или пресоването на грозде може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем пресоващото съоръжение, като се следват указанията на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
3) Ако пресоването на гроздето може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем съоръжението за пресоване, може ли на тези служители, при внезапно възникнали проблеми, да бъде предоставено правомощие да се намесят в пресоването на гроздето въз основа на самостоятелно взето решение?
4) Недопустимо ли е винопроизводството да се причислява към лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, ако лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване и извършва пресоването на гроздето, има собствен интерес от начина на извършване на пресоването, тъй като в договора за стопанисване на лозята, сключен със същото стопанство, в допълнение към обвързаното с площта възнаграждение за стопанисване е договорена надбавка, свързана с количеството и качеството и начислявана за хектолитър от вината Kabinettwein, Spätlesewein (късна реколта) и Auslesewein?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Допустимо ли е Общият съд да откаже приемането на допълнителни доказателства, представени след приключване на писмената фаза на производството, поради липса на достатъчно мотивиране за късното им представяне?
Изисква ли член 17 от Регламент 2015/1589 исканията за информация на Комисията да бъдат конкретно насочени към определена мярка за помощ, за да прекъснат давностния срок за възстановяване на помощта, и спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС относно давността?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата при преценката дали Комисията е приложила правилно критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика при определяне на наличието на предимство?
Допустимо ли е размерът на подлежащата на възстановяване държавна помощ да се определя въз основа на предварителни данни, без да се отчитат последващи фактически данни, налични към момента на приемане на решението на Комисията, които могат да коригират първоначалните оценки на разходите и приходите на предоставящия помощта субект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Следва ли Ирландия да понесе съдебните разноски, след като е изпълнила задълженията си едва след предявяване на иска?
Оправдава ли поведението на Ирландия възлагането на съдебните разноски върху нея по смисъла на член 141, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

Неправилно тълкуване на член 24, параграф 1 ДЕС и член 275 ДФЕС
Неправилно прилагане на решение Bank Refah
Неправилно прилагане на решение Carvalho
Пропуск да се разгледат твърдените нарушения на основните права и неправилно възприемане на иска като опит за оспорване на политически решения в сферата на ОВППС
Пропуск на Общия съд да квалифицира искането като отнасящо се до предполагаеми нарушения на основни права
Пропуск на Общия съд да установи изключителната компетентност на съдилищата на Съюза и да гарантира ефективни правни средства за защита за жалбоподателите

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли Регламент [№ 952/2013] да се тълкува в смисъл, че изискването за пропорционалност, предвидено в член 42, параграф 1 от [този регламент], допуска член 84, параграф 8 от [Закона за митниците], който по отношение на митническите административни глоби, които задължително следва да се налагат при наличие на неполучени приходи от мита вследствие на нарушение, свързано с точността на данните в митническата декларация, не позволява на митническите органи да вземат предвид всички обстоятелства в случая и по-специално въпросът за поведението, за което подалият митническата декларация оператор може да носи отговорност, а напротив, предвижда като императивно правило да се наложи митническа административна глоба в размер на 50 % от установените неполучени приходи от мита, независимо от тежестта на извършеното нарушение и от разглеждането и преценката на отговорността, която посоченият оператор може да носи за тези неполучени приходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1) Следва ли чл. 2, чл. 6, параграф 1 и 3, чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с приетото изменение на Закона за съдебната власт ([…] с възприето закриване на съда на 27.07.2022 г.), но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределените им до тази дата дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че със закриването му се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на тези принципи?
2) Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт […], които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на [СНС], с посочените мотиви и до преместването на съдиите (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, но задължават тези съдии да продължат да разглеждат започнатите от тях дела в закритата юрисдикция?
3) Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища по делата на закритата институция (които законът ги задължава да довършат), предвид и задължението им да преценят основанията за самоотвод по тези дела
Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 2, буква й) и член 23 от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за бащата на две деца, родени в Белгия, където са признати за бежанци, при положение че съгласно този член 2, буква й) дадено лице се смята за член на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, „доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход“?
Дали обстоятелството, изтъкнато от [жалбоподателя в главното производство] в съдебното заседание, а именно че децата му зависят от него и че висшият им интерес според [него] изисква да му бъде предоставена международна закрила, предполага — в светлината на съображения 18, 19 и 38 от Директива 2011/95 — понятието „членове на семейството“ на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, да включва семейство, което не е създадено в държавата на произход?
При утвърдителен отговор на първите два въпроса може ли член 23 от Директива 2011/95, който не е транспониран в белгийското право, така че да се предвижда предоставянето на разрешение за пребиваване или на международна закрила на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, да има директен ефект?
Ако отговорът е утвърдителен, при липса на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95 на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, правото да иска предимствата, посочени в членове 24—35 [от тази директива], включително разрешение за пребиваване, което му позволява да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори ако в лично качество този баща не отговаря на условията за получаване на такава закрила?
Налага ли полезното действие на член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от посочената директива или по отношение на които е налице лична зависимост] на лице с такъв статут да могат да подадат молба за някои предимства, ако в лично качество не отговарят на условията за предоставяне на същия статут, да признае правото на производен статут на бежанец на посочените членове на семейството, за да могат те да подадат молба за тези предимства с цел да се запази целостта на семейството?
Налага ли член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от [Хартата] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че родителите на признат бежанец да могат да се ползват от предимствата, изброени в членове 24—35 от Директивата, да [им] предостави производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Може ли съдът на държавата членка, в която се извършва трудът, да не вземе предвид сертификат А1 в рамките на наказателно производство при наличие на измама и изтичане на разумен срок без произнасяне от издаващата институция?
Явява ли се общностният лиценз за автомобилен превоз, издаден от държава членка, неоспоримо доказателство за седалището на дружеството при определяне на приложимото национално законодателство в областта на социалното осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form