Съд

1) Длъжни ли са [r]ights [c]ommissioners и Labour Court съгласно някой от принципите на общностното право (в частност принципите на равностойност и на ефективност) да приложат разпоредба с непосредствено действие на Директива 1999/70 […], при условие че:
– на [r]ights [c]ommissioner и на Labour Court не е предоставена изрично компетентност за тази цел по силата на вътрешното право на съответната държава-членка, включително по силата на разпоредбите на вътрешното право, с които се транспонира Директивата,
– частноправните субекти могат да сезират High Court с други искания, произтичащи от обстоятелството, че работодателят им не е приложил Директивата спрямо тяхното положение и че
– частноправните субекти могат да сезират компетентните общи юрисдикции с други искания срещу съответната държава-членка с оглед на поправяне на вредата, която са понесли поради обстоятелството, че държавата-членка не е транспонирала Директивата в предвидения срок?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Безусловна и достатъчно точна по съдържание ли е клауза 4, [точка] 1 от Рамковото споразумение […], за да могат частноправните субекти да се позоват на нея пред националните юрисдикции?
б) Безусловна и достатъчно точна по съдържание ли е клауза 5, [точка] 1 от Рамковото споразумение […], за да могат частноправните субекти да се позоват на нея пред националните юрисдикции?
3) С оглед на отговора на Съда на първия въпрос и на буква б) от втория въпрос, забранява ли клауза 5, [точка] 1 от Рамковото споразумение […], на държава-членка, действаща в качеството на работодател, да поднови срочен трудов договор за срок до осем години през периода след датата, на която Директивата е трябвало да бъде транспонирана, и преди приемането на транспониращото законодателство, когато:
– до този момент договорът винаги е бил подновяван за по-кратки периоди и работодателят се нуждае от услугите на работника за период, който надхвърля продължителността на обичайното продължаване,
– подновяването на договора за този по-дълъг период възпрепятства възможността по отношение на частноправния субект да се приложи изцяло клауза 5 от Рамковото споразумение при транспонирането му във вътрешното право и
– не съществуват обективни причини, които не са свързани със статута на работника на срочен трудов договор и които могат да обосноват такова подновяване?
4) При отрицателен отговор на първия или на втория въпрос, [r]ights [c]ommissioner и Labour Court длъжни ли са по силата на разпоредба на общностното право (в частност на задължението за тълкуване на националното право в светлината на текста и на целите на директива, така че да постигнат търсения от нея резултат) да тълкуват разпоредбите на вътрешното право, приети за транспониране на Директива 1999/70 […], в смисъл, че имат обратно действие към датата, на която Директивата е трябвало да бъде транспонирана, когато:
– текстът на разпоредбата на вътрешното право не изключва изрично такова тълкуване, но
– норма на вътрешното право, която урежда тълкуването на законите, изключва такова обратно действие, освен ако не съществува ясно и недвусмислено указание в обратен смисъл?
5) При утвърдителен отговор на първия или на четвъртия въпрос, включват ли „условията за наемане на работа“, на които се позовава клауза 4 от Рамковото споразумение […], условията на трудов договор, отнасящи се до възнагражденията и пенсиите?