всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли разпоредбите на член 4, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/1012 във връзка с част 1, раздел А, точка 4 от приложение I към този регламент и [съображение] 24 от преамбюла му да се тълкуват в смисъл, че развъдно сдружение може да бъде признато дори ако има за цел само чрез подписване на заявления или декларации за поемане на съответни задължения да привлече животновъди, които вече са включени в друга одобрена развъдна програма на друго сдружение, или е необходимо към момента на подаване на заявлението за признаване тези животновъди действително да се числят към сдружението, което иска да бъде признато?
Трябва ли разпоредбите на член 13 от Регламент (ЕС) 2016/1012 и на част 1, раздел Б, точка 2, буква а) от приложение I към този регламент във връзка със [съображение] 24 от преамбюла му да се тълкуват в смисъл, че на животновъдите се предоставя свобода да избират развъдните програми за подобряване на породата, в които да включат чистопородните си разплодни животни, и ако отговорът е утвърдителен, може ли тази свобода да бъде ограничена от необходимостта да не се накърнява или излага на риск развъдна програма, в която тези животновъди вече участват, чрез преминаване или обещание за преминаване на тези животновъди към друга развъдна програма, която трябва да бъде одобрена?
Трябва ли разпоредбите на член 10, параграф 1 във връзка със [съображение] 21 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/1012 да се тълкуват в смисъл, че при установяване на наличието на един от случаите, посочени в член 10, параграф 1, букви а)—в), компетентният орган, признал развъдното сдружение, е длъжен да откаже да одобри развъдната програма, която може да изложи на риск друга програма по отношение на посочените [в този член] аспекти, или употребата на израза „[…] може да откаже […]“. означава, че на компетентния орган се предоставя свобода на преценка в това отношение?
Трябва ли разпоредбите на член 8 и член 10 във връзка със [съображение] 21 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/1012 да се тълкуват в смисъл, че когато в дадена държава членка вече се изпълнява развъдна програма, чиято основна цел е подобряване на породата, може да бъде одобрена нова развъдна програма за същата порода в същата държава (за същата географска територия), която също има за основна цел подобряване на породата и в рамките на която могат да бъдат избрани разплодни животни от вече изпълняваната развъдна програма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли разпоредбите на членове 17 и 18 от Директива 2009/28 и член 30 от Директива 2018/2001 да се тълкуват в смисъл, че целта на механизмите за контрол чрез масов баланс и националните или доброволни схеми, предвидени в тези директиви, е само да се оцени и обоснове устойчивостта на суровините и биогоривата, както и на техните смеси, а не да се регулират контролът и проследимостта в получените от съвместна преработка крайни продукти на дела на енергията от възобновяеми източници в тези продукти и така да се хармонизира отчитането на дела на енергията в такива продукти за целите, посочени в член 17, параграф 1, [първа алинея], букви а)[—]в) от [Директива 2009/28], както и в член 25 и член 29, параграф 1, първа алинея, букви а)[—]в) от Директива 2018/2001?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, допускат ли същите разпоредби при получаването в първия национален данъчен склад за внос на горива, съдържащи HVO, произведени в друга държава членка чрез съвместна преработка, държава членка да изисква — за да определи количеството HVO, което да се впише като постъпващо в материалната отчетност, която операторите трябва да водят за целите на установяването на стимулиращ данък, свързан с добавянето на биогорива, който се дължи в тази държава, когато делът на енергията от възобновяеми източници в горивата, освободени за потребление през календарната година, е по-малък от национален целеви процент на въвеждане на енергия от възобновяеми източници в транспорта — извършването на физически анализ на съдържанието на HVO на тези горива, включително когато заводът, в който са произведени тези горива, използва система за масов баланс, сертифицирана от доброволна схема, призната от Комисията като цялостна?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 34 [ДФЕС], мярка на държава членка като посочената в точка [36 от настоящото решение], въпреки че, от една страна, когато са освободени за потребление в тази държава членка направо от завода, горивата, съдържащи биогорива, получени чрез съвместна преработка в рафинерия, разположена на нейната територия, не подлежат на такъв физически анализ и макар че, от друга страна, за да определи при напускането на инсталация под митнически контрол или на национален данъчен склад съдържанието на биогорива, което за нуждите на определянето на данъка може да бъде разпределено между издадените за определен период сертификати за съдържание, тази държава членка приема да оцени въз основа на средната месечна стойност на добавяне на склада или инсталацията съдържанието на биогорива в изнесените или освободените за потребление горива в сектори, различни от транспорта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

1. a) Трябва ли член 13 и член 61, параграф 1 от Директива 2011/61 да се тълкуват в смисъл, че ЛУАИФ, извършващи дейности съгласно тази директива преди 22 юли 2013 г., са длъжни да спазват задълженията относно политиките и практиките във връзка с възнагражденията:
i) от изтичането на срока за транспониране на посочена директива,
ii) от датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи директивата в националното право,
iii) от изтичането на 21 юли 2014 г. на едногодишния срок, определен в член 61, параграф 1, или
iv) от получаването на разрешението като ЛУАИФ по тази директива?
б) Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали възнаграждението, изплащано на служител или дружествен ръководител от ЛУАИФ, е било договорено преди или след:
i) изтичане на срока за транспониране на Директива 2011/61;
ii) датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директива 2011/61 в националното право;
iii) изтичането на 21 юли 2014 г. на срока, определен в член 61, параграф 1 от Директива 2011/61;
iv) датата на получаване на разрешението от ЛУАИФ?
2. Ако от отговора на първия въпрос следва, че след транспонирането на Директива 2011/61 в националното право ЛУАИФ е длъжно за определен период само да положи всички възможни усилия за спазване на националното право, основано на Директива 2011/61, изпълнява ли посоченото лице това задължение, ако през този период наеме служител или назначи дружествен ръководител при условия във връзка с възнаграждението, които не отговарят на изискванията на националната разпоредба, транспонираща член 13 от Директива 2011/61?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Явява ли се задължението на националния съд за бързо решаване на делото основание за провеждане на бързо производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Може ли продължителността на висящото наказателно производство да се квалифицира като изключително обстоятелство по смисъла на член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Достатъчен ли е легитимният интерес на правните субекти за бързо установяване на обхвата на правата им по правото на Съюза, за да се приеме наличие на изключително обстоятелство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Разрешава ли правото на Съюза национална правна уредба, която предвижда различна нормална продължителност на нощния труд за работници от публичния и частния сектор, включително полицаи и пожарникари, при условие че разликата в третирането е основана на обективен и разумен критерий и е съразмерна на допустима от закона цел?
Задължава ли принципът на предимство на правото на Съюза и принципът за съответстващо тълкуване националните съдилища да не прилагат национална съдебна практика, която води до резултат, несъвместим с правото на Съюза, и да тълкуват националното право съобразно правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Задължен ли е изпълняващият съдебен орган на държава членка да откаже изпълнението на европейска заповед за арест, когато изпълняващият орган на друга държава членка вече е отказал изпълнението поради риск за правото на справедлив съдебен процес?
Може ли съдебният орган, изпълняващ европейска заповед за арест, да откаже изпълнението ѝ поради неяснота относно полагането на клетва от съдии в издаващата държава членка?
Може ли наличието на решение на Комисията за контрол над досиетата на Интерпол (CCF), което се отнася до лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, само по себе си да обоснове отказ за изпълнение на заповедта?
Длъжен ли е издаващият европейска заповед за арест съдебен орган да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, преди да реши дали да оттегли или запази действието на заповедта след отказ на изпълняващия орган?
Има ли издаващият европейска заповед за арест съдебен орган право да участва като страна в производството пред изпълняващия съдебен орган по изпълнение на тази заповед?
Може ли изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест въз основа на данни за условията на задържане, които сам е събрал, без да е поискал допълнителна информация от издаващия орган, или като приложи по-висок стандарт от гарантирания в Хартата?
Може ли Европейската комисия да предприеме мерки по искане на издаващия съдебен орган след отказ на изпълняващия орган да изпълни европейска заповед за арест (отхвърлен поради недопустимост)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Допустимо ли е въвеждането на разлика в третирането по отношение на нормалната продължителност на нощния труд между различни групи работници от публичния сектор или между публичния и частния сектор, ако тази разлика не се основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел?
Може ли задължителна национална съдебна практика, която води до несъвместимост с правото на Европейския съюз и въвежда необоснована разлика в третирането, да бъде прилагана от националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО, разглеждан във връзка с член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която обвързва достъпа на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни до определена мярка за социално осигуряване, социално подпомагане или социална закрила с приложимото и за гражданите на тази държава членка условие да са пребивавали в нея от най-малко десет години, последните две от които непрекъснато, и която предвижда наказателноправни санкции в случай на невярно деклариране във връзка с това условие за пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от национален колективен трудов договор, съгласно която допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд се изплаща само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работната заетост на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
В случай че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:
а) Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай, за да се установи, че разликата в третирането засяга много повече жени, отколкото мъже, не е достатъчно сред работниците на непълно работно време жените да са много повече от мъжете, а е необходимо също сред работниците на пълно работно време да има много повече мъже и съответно делът им да е значително по-висок?
б) Следва ли различно тълкуване на член 157 ДФЕС и на [Директива 2006/54] от съображенията на Съда, изложени в точки 25—36 от решение от 26 януари 2021 г., Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie (C‑16/19, EU:C:2021:64), съгласно които разлика в третирането в рамките на група засегнати от увреждане лица може да попадне в обхвата на понятието за дискриминация по член 2 от [Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7)]?
Ако на първия въпрос Съдът отговори утвърдително, а на [втория въпрос, букви а) и б)] отговори, че в случай като разглеждания в главното производство би могло да се установи, че разликата в третирането по отношение на заплащането засяга много повече жени, отколкото мъже, трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че страните по колективен трудов договор преследват легитимна цел, когато с правна уредба като посочената в първия въпрос, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставя на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се дължи само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81/ЕО] да се тълкува в смисъл, че разпоредба в национален колективен трудов договор, която предвижда изплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд само за положения труд с продължителност над нормалната продължителност на работното време на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
Ако Съдът отговори утвърдително на четвъртия въпрос, трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81], да се тълкува в смисъл, че може да е налице обективна причина, когато с правна уредба като посочената в [четвъртия въпрос], страните по колективен трудов договор, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставят на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се изплащат само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Нарушава ли Директива [2018/822] член 6, параграф 3 [ДЕС] и членове 20 и 21 от [Хартата], и по-конкретно гарантирани[те] с тези разпоредби [принципи] на равно третиране и недопускане на дискриминация, като налага задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, отнасящи се не само до корпоративния данък, но и до всички данъци, попадащи в приложното поле на [Директива 2011/16], което съгласно белгийското право включва не само корпоративния данък, но и други, различни от него преки и косвени данъци, като например таксите за вписвания?
Нарушава ли [Директива 2018/822] принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и общия принцип на правната сигурност и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно понятията „договореност“ (а следователно и понятията „трансгранична договореност“, „масово предлагана договореност“ и „индивидуализирана договореност“), „посредник“, „участник“, „свързано предприятие“, прилагателното „трансграничен“, различните „типични белези“ и „проверката за основната полза“, а използва тези понятия за определяне на приложното поле и обхвата на задължението за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености?
Нарушава ли [Директива 2018/822], и по-конкретно частта от нея, с която се добавя член 8аб, параграфи 1 и 7 от [Директива 2011/16], принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [ЕКПЧ], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно началния момент на 30‑дневния срок, в рамките на който посредникът или съответното данъчнозадължено лице трябва да изпълни задължението за оповестяване на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност?
Нарушава ли член 1, точка 2 от [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като с въведения с тази директива нов член 8аб, параграф 5 в [Директива 2011/16] се предвижда, че ако държава членка предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, като се има предвид че при това положение посредник, обвързан със задължението за професионална тайна, за неспазването на което носи наказателна отговорност съгласно правото на тази държава членка, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която е научил при упражняване на своята професия?
Нарушава ли [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като предвижда задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, водещо до намеса в правото на зачитане на личния живот на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, която не е разумно обоснована и пропорционална с оглед на преследваните цели и която не е от съществено значение с оглед на целта за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form