Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са изискванията към съдържанието на искането за допускане на обжалване, за да може Съдът да прецени дали жалбата повдига съществени въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Могат ли общи твърдения относно значимостта на правния въпрос или оспорване на преценката на доказателствата да бъдат достатъчни основания за допускане на обжалване пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 296 ДФЕС?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ при липса на нарушение на правило на правото, което има за цел да предостави права на частноправни субекти?
Представляват ли разпоредбите относно разпределението на компетентностите между органите на ЕЦБ правила на правото, които предоставят права на частноправни субекти, включително с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания?
Може ли да се приеме, че е налице злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ при направата на публично изявление, което води до вреди за частноправни субекти?
Съществува ли причинно-следствена връзка между изявлението на председателя на ЕЦБ и претендираните вреди, така че да се ангажира извъндоговорната отговорност на ЕЦБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли да се счита, че посоченото в член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 „особено затруднено положение“ обхваща автоматично всяко положение, което засяга ненавършило пълнолетие лице и/или което е аналогично на положенията, предвидени в същия член 15?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 национална правна уредба, която не предвижда предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване, което да гарантира на членовете на събраното семейство, че няма да попаднат в хипотеза на неуреден административен статут в случаите, когато е налице посоченото особено затруднено положение?
Може ли член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 да се тълкуват в смисъл, че посоченото право на самостоятелно разрешение e налице, когато събраното семейство остане без разрешение за пребиваване по независещи от него причини?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86 национална правна уредба, която не предвижда необходимата и задължителна преценка на обстоятелствата по член 17 от Директива 2003/86, преди да се откаже подновяване на разрешението за пребиваване на членовете на събраното семейство?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86, с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от ЕКПЧ, както и с членове 47, 24, 7 и член 33, параграф 1 от Хартата национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешение за пребиваване, не предвижда като действие, предхождащо отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на член на събрано семейство, специална процедура по изслушване на ненавършилите пълнолетие лица?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86, с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 ЕКПЧ, както и с членове 47, 24, 7 и член 33, параграф 1 Хартата национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешението за пребиваване, не предвижда процедура, предхождаща отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на неговия съпруг, в рамките на която този съпруг да може да се позове на обстоятелствата, посочени в член 17 от Директива 2003/86, за да поиска да му бъде предоставена възможност да запази статута си на пребиваващ без прекъсване по отношение на предходния му статут на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Нарушение на член 72, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 чрез превишаване на предоставените на Общия съд правомощия за изменение, като той е разгледал за първи път основание за отказ и основание за обжалване, изведени от член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009, които не са били разгледани от апелативния състав, и е постановил решение по същество вместо апелативния състав
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от [Директивата за птиците], във връзка с член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби […], съгласно които специалните мерки за запазване, поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в [СЗЗ] се прилагат само за „обосноваващите класифицирането видове“, т.е. само за видовете диви птици, изброени в приложение I към [Директивата за птиците], и за редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици, които заедно с критериите за класифициране на СЗЗ, съдържащи се в националното законодателство, се използват като ключови показатели за класифицирането на дадена територия като СЗЗ?
От значение ли е за отговора на първия въпрос фактът, че горепосочените специални мерки за запазване, поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в [СЗЗ] са по същество основни превантивни защитни мерки за СЗЗ („предпазни мерки“) с хоризонтално приложение, т.е. за всички СЗЗ, и че до момента в гръцката правна система не са приети планове за управление за всяка отделна СЗЗ, определящи целите и мерките, необходими за постигане или осигуряване на задоволително опазване на всяка СЗЗ и на живеещите в нея видове?
От значение ли е за отговора на първия и втория въпрос фактът, че въз основа на задължението за извършване на екологична оценка на проекти и дейности съгласно [Директива 2011/92/ЕС] и на „подходяща оценка“ по член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] в контекста на оценката на въздействието върху околната среда на всеки конкретен план за обществено или частно строителство се вземат предвид всички изброени в приложение I към [Директивата за птиците] видове или редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) На какви изисквания във връзка със съдържанието трябва да отговаря информацията, предоставена по силата на правото на достъп, за да бъде квалифицирана като достатъчно „съществена“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от [ОРЗД]?
В случай на профилиране длъжен ли е администраторът при предоставянето на достъп до информация относно „използваната логика“ по принцип да разкрива, евентуално при спазване на съществуващата производствена тайна, и информация, която е от съществено значение за разбирането на резултата от автоматизираното вземане на индивидуални решения и която по-специално включва: […] обработените данни на субекта на данните; […] необходимите за неговото разбиране части от алгоритъма, на който се основава профилирането, и […] информацията, която е от значение за разкриването на връзката между обработената информация и извършеното оценяване?
Трябва ли в случаите на профилиране, включително и когато е повдигнато възражение за опазване на производствена тайна, при всички положения пред лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност да защити правата си по член 22, параграф 3 от ОРЗД:
a) предаване на цялата евентуално псевдонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
б) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвяне на профилирането;
в) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
г) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
д) информацията относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
е) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод, [както и]
ж) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
2) Съществува ли връзка между правото на достъп, предоставено от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от една страна, и гарантираните от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на осъществено автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД, от друга страна, доколкото обхватът на информацията, която следва да бъде предоставена въз основа на искане за достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, е достатъчно „съществен“ само ако на лицето, което иска достъп и е субект на данните по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, бъде дадена възможност ефективно, задълбочено и при наличие на изгледи за успех, да упражни гарантираните му от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на отнасящо се до него автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД?
3) a)
Трябва ли член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че следва да се приеме, че е налице „съществена информация“ по смисъла на тази разпоредба само ако тази информация е толкова подробна, че за лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е възможно да установи дали тази предоставена информация също съответства на фактите, тоест дали разкритата информация също така действително е в основата на разглежданото в конкретния случай автоматизирано вземане на решение?
б) В случай на утвърдителен отговор как следва да се процедира, когато точността на предоставена от администратор информация може да бъде проверена само като се изисква на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да бъдат предоставени данните на трета страна, които са защитени от този регламент („черна кутия“)?
Може ли това противоречие между правото на достъп по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД и правото на трети лица на защита на данните да бъде разрешено, като необходимите за проверка на точността данни на трети лица, които също подлежат на същото профилиране, се разкриват само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали разкритите данни на тези трети лица съответстват на фактите?
в) В случай на утвърдителен отговор какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на права на други лица по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената в третия въпрос, буква б) черна кутия?
Трябва ли в този случай на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД при всички положения да се разкриват в псевдонимизирана форма данните на други лица, които е необходимо да бъдат разкрити, за да се създаде възможност да се провери точността на вземането на решение от страна на администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД?
4) a)
Как следва да се процедира, когато информацията, която следва да се предостави по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, отговаря и на изискванията за търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива [2016/943]?
Може ли противоречието между правото на достъп, гарантирано от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, и правото на неразкриване на търговска тайна, защитено с Директива 2016/943, да бъде разрешено, като информацията, която следва да бъде квалифицирана като търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943, се разкрива само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали следва да се приеме, че е налице търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943 и дали информацията, предоставена от администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД, съответства на фактите?
б) В случай на утвърдителен отговор: какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на правата на други лица; по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената в четвъртия въпрос, буква а) черна кутия?
Трябва ли (и) в тази хипотеза на несъответствие между информацията, която следва да бъде разкрита пред органа, съответно пред съда, от една страна, и информацията, която следва да бъде разкрита пред лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от друга страна, в случаите на профилиране при всички положения на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност в пълен обхват да защити правата си, предоставени му от член 22, параграф 3 от ОРЗД:
i) предаване на цялата евентуално псевдонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
ii) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвянето на профилирането;
iii) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
iv) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
v) информация относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
vi) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод, [както и]
vii) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
5) Ограничава ли разпоредбата на член 15, параграф 4 от ОРЗД по някакъв начин обхвата на достъпа, който следва да бъде предоставен съгласно член 15, параграф 1, буква з) от този регламент?
При утвърдителен отговор по какъв начин член 15, параграф 4 от ОРЗД ограничава това право на достъп и как следва да се определи този обхват на ограничението в съответния случай?
6) Съвместима ли е с условията по член 15, параграф 1 във връзка с член 22, параграф 3 от ОРЗД разпоредбата на член 4, параграф 6 от [DSG], съгласно която, „субектът на данните по принцип няма право да иска от администратора достъп до информация на основание на член 15 от ОРЗД, когато предоставянето на тази информация би застрашило поверителността на търговската тайна или производствената тайна на администратора, съответно на трето лице“
При утвърдителен отговор при какви условия е налице такава съвместимост?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
В условията на въведени противоепидемични мерки със закон, включващи налагането на административни мерки за ограничаването на излизането от домовете, придвижването в населените места, ограничаването на контактите с други лица и затварянето на търговските обекти, когато във връзка с тези противоепидемични мерки са удължени сроковете за деклариране и внасяне на данъчните задължения по [ЗКПО] (уреждащ сроковете за деклариране и внасяне на подоходни данъци по националното законодателство), преклузивен срок, като разглеждания в настоящото производство, прави ли практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на [ДДС] от страна на данъчно задълженото лице по времето на действието на противоепидемичните мерки и в този аспект допускат ли член 184 вр. член 186 от [Директивата за ДДС] разгледани в светлината на принципа на данъчния неутралитет, въведен от Директивата за ДДС, и на равностойност и ефективност, основани на правото на Съюза (решение от 8 май 2008 г. по дело Ecotrade, С‑95/07 и С‑96/07), национална нормативна уредба и практика на данъчната администрация, като разглежданите в настоящото производство?
При разписана възможност в [ЗДДС] за корекция на декларираните данни в справка-декларацията […] по ЗДДС, при фактите от разглежданото от настоящата съдебна инстанция дело, допустима ли е съгласно член 184 вр. член 186 от Директивата за ДДС, практика на данъчния орган, съгласно която се отказва правото на приспадане на ДДС на задълженото лице, поради това, че ДДС е деклариран с коригираща декларация, подадена за корекция на данните за последния данъчен период от въведения преклузивен (дванадесет месечен) срок за ползване на правото на приспадане на ДДС за доставките, получени от задълженото лице преди датата на регистрацията му по ЗДДС, при условие че сделките не са укрити, данни за осъществяването им са налични в счетоводството на жалбоподателя, данъчната администрация е разполагала с необходимата информация, а и няма данни бюджетът да е увреден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че орган, на който е възложено поддържането на регистри в съответствие с националното право, е длъжен във връзка с упражняването на правата на субектите на данни да коригира вписаните от него лични данни за пола на даден субект на данни, когато тези данни са се променили след вписването им в регистрите и поради това не отговарят на принципа за точност, установен в член 5, параграф 1, буква г) от ОРЗД?
2) При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изисква лицето, което иска коригиране на данните относно неговия пол, да представи доказателства в подкрепа на молбата си за коригиране?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че молителят е длъжен да докаже, че се е подложил на хирургична операция за промяна на пола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли разпоредбите на Решение за изпълнение […] 2019/310 […], разпоредбите на [Директива 2006/112], и по-специално членове 395 и 273, както и принципите на пропорционалност и на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане) по посочена от [този синдик] банкова сметка?
Трябва ли член 17, параграф 1 („Право на собственост“) от Хартата […] във връзка с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), в резултат на което в тази ДДС сметка се блокират средства, които са собственост на несъстоятелното данъчнозадължено лице, и съответно се възпрепятства изпълнението на задълженията на синдика в производството по несъстоятелност?
Трябва ли принципът на правовата държава по член 2 от [ДЕС] […] и произтичащият от него принцип на правната сигурност, принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата предвид контекста и целите на Решение [за изпълнение] 2019/310 и Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, която вследствие на отказа да се издаде разрешение на синдика за прехвърлянето на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), осуетява постигането на целите на производство по несъстоятелност, което според съда по несъстоятелността е от компетентността на полските съдилища по смисъла на член 3, параграф 1 от [Регламент 2015/848], и съответно довежда до ситуация, при която вследствие на прилагането на неподходяща национална мярка се стига до привилегироването на държавата като кредитор в ущърб на останалите кредитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.