Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Включва ли разпоредбата на чл. 1, б. „д“ от Регламент [„Брюксел IIб“] в своето приложно поле въпросите на съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете?
2) По правилата на кой регламент се определя международната компетентност на съд на държава членка на ЕС по съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете — по чл. 7, [параграф] 1 от Регламент [„Брюксел IIб“] — от съда по обичайното местопребиваване на детето, или по чл. 4, [параграф] 1, б. „в“ от Регламент [„Рим I“], респ. чл. 24, [точка] 1 от Регламент [№ 1215/2012] — от съда по местонахождение на недвижимия имот?
3) Дерогират ли се правилата на Регламент [„Брюксел IIб“] относно международната компетентност по въпроси на родителската отговорност от двустранен международен договор на държава членка ([Република] България) и трета страна (Съветския съюз, респ. Руската федерация), сключен преди присъединяване на държавата членка към [Съюза], ако този международен договор не е посочен в Глава VIII от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 73 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че подлежи на облагане с ДДС сумата, която възложителят дължи на изпълнителя включително когато работата не е (изцяло) извършена, ако изпълнителят е бил готов да я изпълни, но е бил възпрепятстван за това поради обстоятелства, за които отговаря възложителят (например анулиране на поръчката за изработка)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че при основан на договор иск мястото на изпълнение за разработването и текущата експлоатация на софтуер, предназначен да отговори на индивидуалните нужди на установен в държава членка А (в случая Германия) клиент, е
a) мястото, където интелектуалната дейност по създаването („програмирането“) на софтуера се извършва от установено в държава членка Б (в случая: Австрия) предприятие, или
б) мястото, където софтуерът достига до клиента, т.е. където се изтегля и използва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
1) a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50‑процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4) a) За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, [втора алинея], буква е) от Регламент 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по [първа алинея] от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6) a) Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 14, параграф 5, буква в) във връзка с член 14, параграф 1 и съображение 62 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в член 14, параграф 5, буква в) изключение не се отнася за данни, генерирани в процедурата на самия администратор, а само за данни, които администраторът изрично е получил от друго лице?
Ако член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД намира приложение и спрямо данните, генерирани в процедурата на самия администратор, следва ли закрепеното в член 77, параграф 1 от ОРЗД право на подаване на жалба до надзорен орган да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което изтъква неизпълнение на задължението за предоставяне на информация, може при упражняване на правото си на подаване на жалба да поиска да бъде проверено дали правото на съответната държава членка предвижда — в съответствие с член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД — подходящи мерки за защита на легитимните интереси на субекта на данните?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че „подходящи[те] мерки“, посочени в тази разпоредба, предполагат задължение за националния законодател да транспонира (с правни норми) предвидените в член 32 от ОРЗД мерки относно сигурността на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Възможно ли е преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС да окаже влияние върху продължаването на задържането на дадено лице?
Обосновава ли естеството на делото необходимостта то да бъде разгледано по реда на ускореното производство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Допуска ли член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба, която позволява налагане на наказателна санкция на юридическо лице за престъпление, извършено евентуално от негов представител, без да се предостави възможност на юридическото лице да оспори действителното извършване на престъплението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушена ли е закрилата срещу уволнение във връзка с ползването на родителски отпуск?
Нарушена ли е закрилата на представителите на персонала срещу уволнение поради изпълнение на синдикални функции?
Допуснати ли са явни грешки в преценката при уволнението, включително по отношение на правото на изслушване, мотивирането на решението и оценката на отсъствията?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при прекратяването на договора на жалбоподателката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустима ли е съгласно член 63, член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), както и членове 218—220, член 226 и член 228 от [Директивата за ДДС] практика на органа по приходите по приложението на националната уредба, и по-конкретно на чл. 71, ал. 1 от [ЗДДС] [във връзка с] чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, [с] чл. 102, ал. 4, чл. 114, чл. 116 и 117 от ЗДДС[, с] чл. 125 ЗДДС и чл. 126 ЗДДС, при която на получателя по доставка, облагаема с ДДС, е отказано правото да [приспадне] [ДДС], както за периода на извършване на доставката, така и в периода на декларирането ѝ, [по] съображения, че издадената му от доставчика фактура не включва ДДС и че на по-късен етап (в хода на извършената ревизия на доставчика) е издаден документ, който не отговаря на изискванията за съдържанието на фактура (издаден е протокол и в него за доставчик и получател по протокола е посочен издателят на протокола), като в съдържанието му е посочена издадената на получателя фактура и е начислен върху посочената в нея данъчна основа ДДС, [който ДДС е внесен], като едва след това получателят по доставката е декларирал право на приспадане на [ДДС] („право на ползване на данъчен кредит“ съгласно ЗДДС) въз основа на протокола, съставен от доставчика, и прави ли такава практика практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на [ДДС] от страна на данъчнозадълженото лице?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, то към кой момент следва да бъде упражнено правото на данъчен кредит — към момента на издаването на фактурата без включен в нея [ДДС] или към момента на издаването на протокола от доставчика?
Допустима ли е съгласно член 203 [във връзка с] член 178, б. а) и член 176 от Директивата за ДДС и принципа за неутралност уредба като предвидената в чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и практика на националната приходна администрация, съгласно които доставчикът по доставки, облагаеми с ДДС, при условие че не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок от настъпването на задължението му за задължителна регистрация по ЗДДС, е единствено задължен за внасяне на ДДС върху доставките, осъществени от него в периода от датата, на която е възникнало задължението му за регистрация, до датата, на която е регистриран от органа по приходите, и не е предвидена възможност доставчикът, на който е установено задължението за [регистрация по] ДДС по реда на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, да издаде коригиращи фактури (или друг документ) на получателите по доставките, за да могат последните да ползват право на приспадане на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушават ли [временният регламент] и [окончателният регламент] членове 1, 5, 6 и 9 от Основния регламент […], доколкото предвиждат, че се облага с антидъмпингови мита вносът на резбовани отлети принадлежности за тръбопроводи (свръзки, колена, муфи) от чугун със сфероидален графит с произход от [Китай], ако тези стоки не са били класифицирани като разглеждан продукт нито в жалбата за откриване на антидъмпингова процедура, нито в известието за откриване на антидъмпинговата мярка, не са представени доказателства за дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка, и Европейската комисия по никакъв начин не е анализирала нормалната стойност на продукта, неговата експортна цена, възможния дъмпингов марж, възможната вреда, размера на вредата, въздействието на други известни фактори върху вредата, причинно-следствената връзка между дъмпинга и вредата, нито необходимостта тези продукти (резбовани отлети принадлежности за тръбопроводи (свръзки, колена, муфи) от чугун със сфероидален графит) да бъдат обложени с антидъмпингови мита в интерес на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.