Съд

1) Когато работник или служител има договорно право срещу прехвърлителя, какъвто е настоящият случай, да се ползва от условията, които са договорени и определени в който и да било момент от трето лице, което е организация за колективно договаряне, и това право е признато в националното право по-скоро като динамично, отколкото като статично по естеството си, трябва ли да се счита, че член 3 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, стр. 16), тълкуван във връзка с Решение на Съда от 9 март 2006 г. по дело Werhof (C-499/04, Recueil, стр. I-2397): a) изисква в случай на съответно прехвърляне, за което се прилага директивата, това право да бъде защитено и изпълняемо срещу приобретателя; или: б) позволява в случай на съответно прехвърляне, за което се прилага директивата, националните съдилища да приемат, че това право е защитено и изпълняемо срещу приобретателя; или в) забранява в случай на съответно прехвърляне, за което се прилага директивата, националните съдилища да приемат, че това право е защитено и изпълняемо срещу приобретателя
2) Когато държава членка е изпълнила задължението си за транспониране на минималните изисквания по член 3 от Директива 2001/23, но възниква въпросът дали мерките за транспониране трябва да се тълкуват като превишаващи тези изисквания по такъв начин, че са облагодетелствани защитените работници и служители чрез предоставянето на динамични договорни права срещу приобретателя, трябва ли да се счита, че съдилищата на държавата членка имат правомощието да прилагат националното право при тълкуването на законодателството за транспониране винаги когато посоченото тълкуване не противоречи на общностното право, или трябва да се възприеме друг подход при тълкуването и при утвърдителен отговор — какъв подход
3) Като се има предвид, че в настоящия случай работодателят не твърди, че признаването по националното право на динамичното право на работниците и служителите да се ползват от условията, определени при колективно договаряне, би означавало да се накърнят правата на работодателя по член 11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, има ли националният съд правомощието да прилага поддържаното от служителите тълкуване на Transfer of Undertakings (Protection of Employment) Regulations 1981 [Правилник за прехвърлянето на предприятия (защита на работниците и служителите) от 1981 г.]?