Съд

1. Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива 200/78 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да предвидят, че определянето на възрастови граници за достъп до професионални социалноосигурителни схеми или за получаване на пенсия или обезщетение по тези социалноосигурителни схеми не представлява дискриминация само когато тези социалноосигурителни схеми се отнасят до пенсия за осигурителен стаж и възраст или до обезщетения за инвалидност?
2. Трябва ли член 6, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови граници се отнася само за достъпа до такива схеми, или тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови ограничения се отнася и за правото на изплащане на пенсия или обезщетения по такива схеми?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли изразът „[професионални] социалноосигурителни схеми“ в член 6, параграф 2 да включва и институт като възнаграждението за оставане на разположение („rådighedsløn“), предвидено в член 32, параграф 1 от Закона за държавния служител, в съответствие с който, като специална закрила при уволнение поради съкращаване на длъжността му, държавният служител има право да продължи да получава изплащаното му до този момент трудово възнаграждение в продължение на три години, като този период се зачита за осигурителен стаж, при положение че в замяна на това този държавен служител остава на разположение на работодателя за назначаването му на друга подходяща длъжност?
4. Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като член 32, параграф 4, точка 2 от датския Закон за държавния служител, който предвижда, че на държавен служител, навършил възраст, на която има право да получава общата държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст, не се изплаща възнаграждение за оставане на разположение, ако бъде съкратена неговата длъжност?