Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от [ДВПБ] да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията правоприемник на Banco Popular да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от [ДВПБ] обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
2) Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от [ДВПБ]) или „вече натрупано задължение“ [член 60, параграф 2, буква б)] към момента на преструктуриране на банката и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Следва ли член 47, [първа алинея] от Хартата […] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на защитата срещу предварително изпълнение на мерки, въведени от националния законодател, за да гарантират интереса по член 273 от [Директивата за ДДС], в рамките на която обхватът на контрола на съда е ограничен до настъпването на претърпени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли понятията „етнически произход“ или „даден етнически произход“, съдържащи се в член 2, параграф 2, букви а) и б) от [Директива 2000/43], да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в разглеждани[те] случа[и] — а именно, когато в Закона за [обществените] жилища се предвижда намаляване на броя на семейните обществени жилища в т. нар. „променящи се“ зони и когато условие за квалифицирането на жилищна зона като променяща се е над 50 % от жителите ѝ да са „имигранти от незападни страни и техни потомци“ — обхващат група лица, определени като „имигранти от незападни страни и техни потомци“?
2) При изцяло или частично утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, параграф 2, букви а) и б) да се тълкува в смисъл, че описаният в главните производства режим създава пряка или непряка дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Дали чл. 325 [ДФЕС], член 273 от [Директивата за ДДС] и член 50 от Хартата […] трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която за множество нарушения на данъчни задължения може да бъде наложена една обща мярка „запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него“, когато целта на същата е единствено да ограничи негативния ефект от нарушението, включително размера на претърпените вреди за финансовите интереси на Европейския съюз, но не и да наказва нарушителя, без тази мярка да ограничава възможността спрямо същия нарушител да бъдат проведени отделни самостоятелни санкционни производства за всяко от тези нарушения на данъчни задължения, в които на данъчнозадълженото лице да бъде наложена мярка имуществена санкция, като е задължение на националния съдия да изследва и определи във всеки конкретен случай коя от двете цели преследва наложената по-рано обща принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него“ — предпазно-ограничителна или санкционна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 10, параграф 2, буква ж) от [Директива 2008/48] във връзка със съображения 6, 8 и 31 от нея да се тълкува в смисъл, че кредиторът не е изпълнил задължението си по тази разпоредба, ако вследствие на обявяването на част от разпоредбите на договора за потребителски кредит за неравноправни се окаже, че [ГПР], указан от кредитора при сключването на договора, е по-висок, отколкото когато неравноправната клауза се приеме за необвързваща?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква к) от [Директива 2008/48] във връзка със съображения 6, 8 и 31 от нея да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се даде информация на потребителя за това колко често, в какви случаи и с какъв максимален процент може да се увеличават таксите във връзка с изпълнението на договора, дори ако потребителят не може да провери дали е налице даден случай, а таксата може съответно да бъде удвоена?
Трябва ли член 23 от [Директива 2008/48] във връзка със съображения 6, 8, 9 и 47 от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, която предвижда само една санкция за нарушаване на информационното задължение на кредитора, независимо от тежестта на нарушението на това задължение и отражението му върху евентуалното решение на потребителя дали да сключи договора, която [санкция] се изразява в това, че кредитът става безлихвен и безплатен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е в жалбата до Съда на Европейския съюз да се излагат доводи, които по същество повтарят вече разгледаните от Общия съд, без да се посочват конкретни правни грешки в обжалваното решение?
Може ли да се разглеждат за първи път пред Съда на Европейския съюз нови правни основания, които не са били повдигнати в производството пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли терминът „предприятие“, съдържащ се в член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД], да се разбира като предприятие по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС, разглеждани във връзка със съображение 150 от този регламент, както и на практиката на [Съда] в областта на конкурентното право на Съюза, така че терминът „предприятие“ да обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране?
При утвърдителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при налагането на имуществена санкция на предприятие следва да се взема предвид общият годишен световен оборот на стопанския субект, част от който е предприятието, или трябва да се взема предвид само общият годишен световен оборот на самото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е в производството по обжалване да се повтарят основания и доводи, изложени пред Общия съд, без да се конкретизира твърдяна грешка при прилагане на правото?
Могат ли основания, изложени за първи път пред Съда в производството по обжалване, да бъдат разглеждани като допустими?
Подлежи ли на контрол от Съда неправилната преценка на фактите и доказателствата и при какви условия може да се приеме изопачаване на доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли, когато проверява дали е компетентен съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“ по отношение на установено в друга държава членка дъщерно дружество, съдът по местоживеенето на дружеството майка да вземе предвид, в случай като разглеждания в главното производство и в рамките на предвиденото в тази разпоредба изискване за тясна връзка, признатата в материалното конкурентно право презумпция за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, за което се отнася спорът?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: как тогава в този контекст трябва да се уточни критерият, формулиран в решения Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37) и Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:449)
Достатъчно ли е в този случай, когато се оспорва решаващо влияние на дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, да не е възможно предварително да се счита за изключено съществуването на такова решаващо влияние, за да се приеме, че по отношение на това дъщерно дружество е налице компетентност съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.