Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Явява ли се разликата в сумите, които казината с различни входни такси превеждат на държавата, счетоводно или икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Достатъчно ли е съществуването на правно обусловена разлика във финансовото облагане, за да се приеме наличие на държавна помощ, без да се отчита действителният икономически ефект?
Може ли практиката на издаване на безплатни входни билети да създаде специфично предимство за определени казина в рамките на анализа за държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Налице ли е счетоводно или икономическо предимство в полза на определени казина вследствие на различната стойност на входния билет и начисляването на 80% от тази стойност като държавно право?
Изисква ли се от Комисията да извърши икономически анализ на последиците от прилагането на разглежданата мярка или е достатъчно да установи пряка законова дискриминация?
Предоставя ли практиката по издаване на безплатни билети специфично и обособено предимство за казината, които се възползват от мярката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
1) Попада ли предявеното от дружествата Aertssen искане за конституиране като граждански ищец по смисъла на член 63 и сл. от белгийския наказателно-процесуален кодекс с оглед на начина на подаването му и на фазата, в която се намира производството, в материалното приложно поле на Регламент № 44/2001?
2) Трябва ли член 27, параграф 1 от регламента да се тълкува в смисъл, че дадено дело е заведено по смисъла на тази разпоредба пред чуждестранен (в настоящия случай белгийски) съд и когато пред белгийския съдия-следовател е било подадено искане за конституиране на граждански ищец и предварителното следствие все още не е приключено?
3) При утвърдителен отговор, към кой момент делото, което е било образувано с подаването на искане за конституиране като граждански ищец, се счита за целите на член 27, параграф 1 и член 30 от Регламент № 44/2001 за заведено и/или съдът — за сезиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Попада ли поведението на консултантско предприятие, което активно и съзнателно подпомага картел, в обхвата на забраната по член 81, параграф 1 ЕО, и било ли е това тълкуване разумно предвидимо към момента на нарушението?
Спазени ли са принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията и принципът на равно третиране при определяне на размера на наложените глоби, и изпълнено ли е задължението за мотивиране?
Допуснати ли са нарушения при определянето на размера на глобите, по-специално по отношение на прилагането на Насоките от 2006 г., и следва ли глобите да се определят въз основа на възнагражденията, получени от консултантското предприятие?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си за пълен съдебен контрол и гарантирал ли е ефективна съдебна защита при преценката на размера на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1, член 4, параграфи 1 и 2, член 5, параграф 1 и член 10, параграфи 1 и 2 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че дейността, извършвана при обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които нито данъчнозадълженото лице, нито данъчните органи са в състояние да установят кой е действителният доставчик на стоката, представлява доставка на стоки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 17, параграф 2, буква а), член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която при обстоятелства като разглежданите по делото пред националния съд данъчнозадълженото лице не може да си приспадне данъка, тъй като фактурата е издадена от лице, което не е действителният доставчик на стоката, а няма възможност да се установи кой е действителният доставчик и той да бъде задължен да плати данъка, нито да се определи лицето, което дължи данъка като издател на фактурата съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Противоречи ли член 183, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на национална правна уредба, която предвижда начисляване на лихви за забава при възстановяване на надвнесен ДДС едва след изтичане на десет дни от приключване на данъчната проверка?
Какви са задълженията на националния съд, когато националното законодателство не съдържа ред за изплащане на лихви в такъв случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Несъвместима ли е с член 183, първа алинея, от Директива 2006/112/ЕО национална уредба, която предвижда начисляване на лихви за забава при възстановяване на надвнесен ДДС едва от изтичането на десетдневен срок след приключване на данъчна проверка?
Какво е задължението на националната юрисдикция по отношение на определяне на приложим режим за лихвите за забава, когато националното законодателство не урежда подробно този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.