всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли даден договор за доставка на услуги (в конкретния случай: услуги за спешна помощ), съгласно условията на който възложителят не плаща възнаграждение пряко на изпълнителя, а:
а) таксата за ползване на услугите, които трябва да се предоставят, се определя по пътя на преговори между изпълнителя и трети лица, които от своя страна са възложители (в конкретния случай социалноосигурителни институции);
б) в случай че не се постигне съгласие, е предвидено решението да се вземе от създаден за тази цел арбитражен орган, чието решение подлежи на контрол от държавните съдилища, и
в) таксата се плаща на изпълнителя не пряко от ползвателите, а от централно ведомство за разплащане, от чиито услуги изпълнителят е длъжен по закон да се ползва, посредством редовни преводи по сметката на изпълнителя,
само по тази причина да се разглежда като концесия за услуги по смисъла на член 1, параграф 4 от Директива 2004/18, а не като обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2004/18?
Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен, налице ли е концесия за услуги, когато свързаният с обществената услуга риск при експлоатацията на услугите е ограничен, защото:
а) по силата на законова уредба таксата за ползване на услугите трябва да се основава на разходите, които могат да бъдат предвидени по силата на принципите за управление на предприятията и които съответстват на конкретна услуга, както и на рационално и икономично управление и ефикасна организация;
б) таксата за ползване се дължи от платежоспособни социалноосигурителни институции;
в) гарантират се известни изключителни права на експлоатацията на услугите в договорно определения район;
но изпълнителят поема изцяло този ограничен риск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива [97/13], и по-специално изискването за осигуряване на оптимално използване на ограничените ресурси и за насърчаване на развитието на иновационните услуги, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разделя таксата, събирана за този вид ресурси (таксата за запазване на честота в публичния радиочестотен спектър), от специфичната цел, с която тя е била изрично свързана преди това (финансиране на изследванията и на обучението в областта на далекосъобщенията, както и изпълнение на задълженията за предоставяне на обществена услуга), без да я свързва с друга цел?
Допуска ли член 11, параграф 2 [от Директива 97/13], и по-специално изискването за осигуряване на оптимално използване на ограничените ресурси и за насърчаване на развитието на иновационните услуги, национална правна уредба, която увеличава значително и без видима причина размера на таксата за цифрова система DCS-1800, без да го променя за аналоговите системи от първо поколение като системата TACS?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Квалифицира ли се доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове, каравани за хранене или във фоайетата на кина като доставка на стоки или като доставка на услуги по смисъла на членове 5 и 6 от Шеста директива?
Какво е значението на допълнителните елементи на предоставяне на услуги (като оборудване за консумация на място, мебели, персонал) при определяне на характера на доставката?
Включва ли понятието „хранителни продукти“ по категория 1 от приложение З към Шеста директива и ястията и храните, които са приготвени за непосредствена консумация чрез варене, печене, пържене или по друг начин, или се отнася само за храна „за вкъщи“?
При кетъринг услугите, когато се предоставят и допълнителни услуги (като съдове, прибори, мебели, персонал), следва ли цялостната доставка да се квалифицира като доставка на услуги или като доставка на стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1. Предвижда ли [Директива 2001/29], и по-специално член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5 от нея, критериите, които позволяват да се отговори на въпроса кой съгласно националното законодателство трябва да се счита за длъжник на „справедливото обезщетение“, посочено в член 5, параграф 2, буква б)
При утвърдителен отговор, кои са тези критерии?
2. В случай на дистанционна продажба, при която купувачът е установен в държава членка, която е различна от тази на продавача, налага ли член 5, параграф 5 от [Директива 2001/29] достатъчно широко тълкуване на националното право, така че „справедливото обезщетение“ съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директивата да се дължи от търговец в поне една от държавите членки, свързани с дистанционната продажба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Ясно определени ли са целите от общ интерес в белгийската правна уредба относно задължителния пренос на телевизионни канали, така че да се изпълнят изискванията на член 31 от Директива 2002/22/ЕО?
Спазва ли белгийската процедура за предоставяне на статут на ползващ се от задължителния пренос принципа на прозрачност, включително по отношение на критериите за подбор и недопускането на дискриминация?
Ограничено ли е задължението за пренос в белгийското законодателство само до операторите на електронни съобщителни мрежи, за които значителен брой крайни потребители използват мрежата като основно средство за получаване на радио- и телевизионни предавания, съгласно изискванията на член 31 от Директива 2002/22/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Общата и абсолютна забрана за продажба чрез интернет на крайните потребители на стоки — предмет на споразумение за дистрибуция, наложена на оторизираните дистрибутори в рамките на мрежа за селективна дистрибуция, съставлява ли в действителност тежко ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, което не се ползва от предвиденото в Регламент № 2790/1999 групово освобождаване, но което евентуално може да се ползва от индивидуално освобождаване по член 81, параграф 3 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, и по-общо общностното право, съгласно което мястото на изпълнение на задължението в случай на продажба на стоки е мястото, където съгласно договора стоките са доставени или е трябвало да бъдат доставени, трябва ли да се тълкува в смисъл, че релевантното за определяне на компетентния съд място на доставка е крайното местоназначение на стоките, предмет на договора, или в смисъл, че релевантно е мястото, където продавачът се освобождава от задължението за доставка в съответствие с приложимите в конкретния случай материалноправни норми, или посочената разпоредба следва да се тълкува по друг начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Прилага ли се Директива 98/59/ЕО относно колективните уволнения в случай на прекратяване на дейността на работодател поради съдебно решение за ликвидация поради неплатежоспособност, когато националното законодателство предвижда прекратяване на трудовите договори без предизвестие?
Следва ли ликвидаторът или синдикът да се приравни на работодател, който е длъжен да изпълни задълженията за информиране и консултиране по членове 2 и 3 от Директива 98/59/ЕО при колективни уволнения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли членове 1, 2 и 3 от Директива 98/59 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат при прекратяване на дейността вследствие на обявяване на работодателя в несъстоятелност или постановяване на съдебно решение за прекратяване и ликвидация на кредитната институция работодател поради неплатежоспособност на основание член 61(1), букви а) и b) от Закона за финансовия сектор от 5 април 1993 г., изменен със Закона от 19 март 2004 г., като за тези случаи на прекратяване на дейността националният закон предвижда прекратяване на трудовия договор без предизвестие?
При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли членове 1, 2 и 3 от Директива 98/59 да се тълкуват в смисъл, че синдикът или ликвидаторът е приравнен на работодател, който е съставил план за колективни уволнения и е в състояние да осъществи за тази цел посочените в членове 2 и 3 от тази директива действия и да извърши уволненията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Прилага ли се Директива 98/59/ЕО относно колективните уволнения в случай на прекратяване на дейността на предприятие работодател вследствие на съдебно решение за прекратяване и ликвидация поради неплатежоспособност, когато националното законодателство предвижда трудовите договори да се прекратяват без предизвестие?
Следва ли ликвидаторът или синдикът да се приравни на работодател по смисъла на Директива 98/59/ЕО и да изпълнява задълженията за информиране и консултиране с работниците при колективни уволнения в хода на ликвидацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form